Решение № 13784 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 972/2011 г.

Решение № 13784 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 972/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1601/19.11.2010 г. на Административен съд - Пловдив, ХIII състав, постановено по адм. д. № 273 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отменен РА № 160901/10.12.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 45/13.01.2010 г. на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която на жалбоподателя е доначислен ДДС за внасяне в размер на 1 304,78 лв. за данъчни периоди м. 03. и м. 05.2009 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Според касатора няма спор относно фактите, а съдът е формулирал неправилни съждения за датата на данъчното събитие, която не е моментът на цялостното изграждане на сградата. Това е така, защото процесната безвъзмездна доставка касае отношенията между отделните инвеститори, съгласно сключения договор между тях самите от 11.12.2007 г. (без участието на строителя "Подем"). "Галео България" ЕООД не е представило доказателства за извършено изравняване на платеното в повече от него спрямо останалите инвеститори. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Галео България" ЕООД с ЕИК ххххххххх с адрес гр. Пловдив, ул. "Тракия", № 68, вх. "Б", ет. 2, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като решението е обосновано и е приложен правилно чл. 25 ЗДДС. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна. Установените по делото факти са описани подробно в решението на административния съд и по тях не е формиран спор. След уточняване задължението на "Галео България" ЕООД в извършващото се строителство и при съпоставка с издадените фактури от "Подем" ЕООД ревизиращият орган е констатирал, че жалбоподателят е упражнил правото да приспадне данъчния кредит в по-голям размер по фактури № 2192/10.03.09 г. и № 2439/29.04.09 г., отколкото е придобитата му собственост в УПИ II 1824.Това означава, че "Галео България" ЕООД е заплатило в повече 6 523,90 лв. и е приспаднало данъчен кредит 1304,78 лв. повече, отколкото е неговата собственост и задължение за построяване с придобитото право на строеж. Приходният орган е приел, че сумите в размер на 6 523,90 лв. по получени от "Подем" ЕООД строителни услуги имат характер на безвъзмездни доставки към останалите фирми, с които строи съвместно сградата. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Приложимата в случая разпоредба относно определяне дата на данъчното събитие е тази на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Тя е свързана с датата на прехвърляне на собствеността или на извършване на услугата. В касационната жалба не се уточнява коя е услугата, различна от СМР, свързани с изграждане на сградата. Отношенията между отделните инвеститори имат значение на плоскостта на облигационното право, а за да бъдат правнорелевантни за целите на данъчното облагане, те трябва да се отнасят до различен момента на настъпване на данъчното събитие в хипотезите на чл. 25 ЗДДС. Ползването на данъчен кредит в по-ранен момент също не опровергава тези изводи. Обосновани са изводите на административният съд, че цялостното изпълнение на поетите от "Галео България" ЕООД задължения по изграждане на обектите съставлява безвъзмездна доставка по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС спрямо останалите инвеститори. Не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,