Решение № 3997 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6369/2017 г.

Решение № 3997 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6369/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 187 във връзка с чл. 193, ал. 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Д. Драгнева, от гр. Бургас срещу мълчалив отказ на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да се произнесе по нейно заявление с вх. № ВСС – 4354/24.03.2017 г. за назначаване на длъжност "съдия" във Върховния административен съд на основание чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт и срещу решение по т. 1. 5 от Протокол № 43/24.10.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ във Върховния административен съд, поради липса на освободена длъжност. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на оспорените актове поради противоречие с материалноправни разпоредби – основания за отмяната им по чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата – Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Велинова изразява становище за недопустимост на същата, а при условията на евентуалност претендира отхвърлянето й като неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 187, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. С разпоредбата на чл. 193, ал. 7 ЗСВ решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 5 (отказ за назначаването на кандидат, за когото е установено, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164 ЗСВ) и ал. 6 (назначаване/респ. отказ в 9-месечен срок след приключване на конкурса на следващия по ред кандидат на освободена длъжност) може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187 ЗСВ, т. е. всеки заинтересован може да обжалва решението на съответната колегия на ВСС. Правният интерес от обжалване ще е налице за всеки кандидат, който е допуснат и е участвал в конкурсната процедура и не е назначен на заявената от него магистратска длъжност. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административните актове съгласно чл. 168 АПК жалбата е неоснователна досежно оспорения мълчалив отказ и основателна досежно оспореното решение по т. 1. 5 от Протокол № 43/24.10.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. По делото е установено, че с решение на ВСС по протокол № 10/25.02.2016 г. (обн. ДВ, бр. 27/2016 г. ) е обявен конкурс на основание чл. 189, ал. 1, във връзка с чл. 180 ЗСВ (отм.); за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за заемане на свободни длъжности за "съдия" във Върховния административен съд. Жалбоподателката Д. Драгнева е получила оценка за притежаваните професионални качества 5, 84 и е била осми следващ кандидат след назначените в конкурсната процедура магистрати. Със заявление вх. № ВСС – 4354/24.03.2017 г. съдия Драгнева е посочила, че отговаря на условията на чл. 193, ал. 6 ЗСВ и е поискала от СК на ВСС да бъде назначена на длъжност "съдия" във Върховния административен съд, при наличието на освободена длъжност. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се е произнесла с решение по т. 1. 5 от Протокол № 43/24.10.2017 г., но до издаването на този акт е бил формиран мълчалив отказ по подаденото заявление. Изричният отказ е обоснован с предложените мотиви, съдържащи се към решенията на Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС по протокол № 45/16.10.2017 г., в които помощният орган е изследвал наличните свободни длъжности във Върховния административен съд, обстоятелствата във връзка с уседналостта на всеки от кандидатите, както и останалите материалноправни основания по чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт. В хода на заседанието на колективния орган са били изразени и различни становища, които макар и различаващи се от предложените от КАК към СК на ВСС мотиви, са мотивирали членовете, които са ги изразили да гласуват по различен начин. Съгласно чл. 193, ал. 6 ЗСВ в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5, 00". Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 е нормативен факт със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ред. ДВ, бр. 62/2016 г., в сила от 09.08.2016 г.). Със същия закон § 210 от Преходните и заключителни разпоредби предвиди, че започналите до влизането му в сила (09.08.2016 г.) конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. Важна за приложението на нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е преценката, дали така уредената процедура е част от конкурсната или съставлява самостоятелно производство. С решение № 12/27.07.2018 г. по к. д. № 1/2018 г. Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането за установяване на противоконституционност на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин, освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Този извод следва от систематичното място на оспорената разпоредба в ЗСВ - в Раздел IIа "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители в органите на съдебната власт" и е част от специалните законови материалноправни и процедурни изисквания, уреждащи финализирането на конкурсните процедури. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотезата на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места чрез нормирането на изрични, конкретни правила. Става дума за предварително обявен и проведен конкурс, по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. В този смисъл, като предвижда овакантената длъжност да се заеме от следващия по ред кандидат, участвал в проведен конкурс за повишаване или за преместване и получил крайна оценка не по-ниска от много добър "5, 00", оспорената разпоредба създава необходимите гаранции за възможностите за професионално развитие и израстване на съдиите, прокурорите и следователите. Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Настоящият състав на Върховния административен съд като съобрази тълкуването, че назначенията по чл. 193, ал. 6 ЗСВ са част от конкурсната процедура счита, че те могат да бъдат реализирани (по аргумент от § 210 ПЗР на ЗИДЗСВ) единствено в рамките на конкурси обявени след 09.08.2016 г. Оспореното решение по т. 1. 5 от Протокол № 43/24.10.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е прието в нарушение на § 210 ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 62/2016 г.) тъй като неточно е приложено действието на материалноправната норма на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, без да й е придадено обратно действие за започналите, но незавършени конкурсни процедури. Констатираният порок установява незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК и обжалвания акт като издаден в противоречие с материалноправни разпоредби следва да бъдат отменен като незаконосъобразен. Отчитайки правната природа на мълчаливия отказ обаче, същият се явява законосъобразен по своя резултат. Законосъобразно е отказано назначаване на кандидат по реда на приключила конкурсна процедура, обявена преди 09.08.2016 г. предвид действието на § 210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, за която чл. 193, ал. 6 ЗСВ не може да намери приложение. Предвид частичната основателност на оспорването разноските на страните следва да останат така както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК вр. с чл. 187 и чл. 193, ал. 7 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение