Решение № 14752 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2014 г.

Решение № 14752 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 778/01.04.2014 г., постановено по адм. дело № 3728/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт № 081300900 от 27.05.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 469 от 02.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че персонално компетентно да издаде ЗОКО по чл. 119, ал. 2 от ДОПК в приложимата до 01.01.2013 г. редакция е същото длъжностно лице, което е издало и процесната ЗВР. Сочи, че с нарочна заповед на Териториалния директор лицето, издало ЗВР, е изключено от кръга на органите по приходите, определени да възлагат ревизии и в приложението към тази заповед конкретно е посочено новото длъжностно лице, което следва да продължи срока на ревизията на Галина Новакова и да издаде ЗОКО. В подкрепа на тезите си представя визираното приложение към заповедта на Териториалния директор и излага конкретни правни доводи, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане по съществото на спора от друг съдебен състав, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Галина Маринова Новакова от с. Рогачево не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Варна е прогласил нищожността на Ревизионен акт № 081300900 от 27.05.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 469 от 02.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Този краен правен извод е обоснован от следните релевантни фактически констатации: Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия от 14.09.2012 г., издадена от Милена Стефанова Георгиева. Същата изпълнява функциите на началник - сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, който е сред органите, определени да възлагат ревизии със заповед № Д-739 от 01.06.2011 г. на Директора на ТД на НАП - Варна. С нова заповед от 20.12.2012 г., издадена от Марияна Тодорова Ганева - и. д. Началник сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол", срокът за извършването на ревизията е удължен до 21.01.2013 г. Съобразно Заповед Д-1597 от 01.11.2012 г. на Директора на ТД на НАП - Варна, и. д. Началник сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" също е сред органите, определени да възлагат ревизии. Със същата заповед от Териториалния директор е разпоредено при отсъствие на служителя Милена Стефанова нейните правомощия да се изпълняват от Минко Михалски. След съставянето на РД и получено уведомление за това, на 30.03.2012 г. от Марияна Тодорова Ганева е издадена заповед за определяне на компетентен орган по приходите. При тези относими факти и обстоятелства съдът е приел, че граматическото тълкуване на нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакцията и до 01.01.2013 г., ясно показва, че компетентен да издаде конкретната ЗОКО е конкретният орган възложил конкретната ревизията, а не всеки един от органите, имащи правомощие да възлагат ревизии. Счел е, че всяко от определените от териториалния директор лица има право да възлага ревизии, но само издателят на заповедта, с която първоначално е възложена конкретната ревизия има право да издава ЗОКО по конкретното ревизионно производство. Друго лице може да издаде заповед вместо него и от негово име, но само когато действа по заместване, а тъй като в случая не са представени доказателства за необходимост от заместване на Милена Стефанова, то Марияна Ганева не е компетентна да издаде процесната ЗОКО, респективно - с тази ЗОКО не е транслирана компетентност на посочения в нея орган по приходите да издаде оспорения РА, поради което същият е нищожен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата за необходимост от нарочно указание за представянето на приложението към Заповед № 1597/01.11.2012 г. на Директора на ТД на НАП - Варна. С разпореждане от 08.11.2013 г. решаващият състав изрично е посочил, че ответникът не представя доказателства за компетентността на органа, издал ЗОКО, с оглед на което изложените в тази връзка аргументи не могат да бъдат споделени. Спорът е правен, а разрешаването му е обусловено от тълкуването на разпоредбите на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в приложимата редакция до изм. с ДВ бр. 82/2012 г. Съобразно чл. 112, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, компетентен да издава заповеди за възлагане на ревизия /ЗВР/ е органът по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/ териториалните дирекции установяват публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните вземания. Дейността на всяка териториална дирекция се организира и ръководи от териториален директор, в чиято компетентност по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 ЗНАП се включва правомощието да организира и ръководи възлагането и извършването на проверки и ревизии. В рамките на това правомощие е и установеното в чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК негово задължение да определи орган по приходите, който да възлага ревизии. Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП сочи кои от длъжностите в структурата на НАП са органи по приходите, а правомощията им са регламентирани в чл. 12, ал. 1 от ДОПК. Настоящият състав намира, че логическото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не дават основание да се приеме, че при определянето на органа, който може да възлага ревизии, териториалният директор следва да посочи конкретното длъжностното лице, заемащо съответната длъжност и изпълняващо функциите на орган по приходите. Аналогично, нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в приложимата й редакция, не предвижда необходимост от персонален идентитет между длъжността и длъжностното лице, възложило ревизията и издало ЗОКО. След като тази заповед е издадена от орган по приходите, който е определен от териториалния директор и разполага с правомощието за възлагане на ревизии и следващото от него правомощие за издаване на ЗОКО, то неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната ЗОКО е издадена от некомпетентен орган. Ирелевантно в този контекст е доколко компетентността на органа, издал ЗВР е била отнета, независимо, че в случая това е и сторено със Заповед № 1597/01.11.2012 г. на Директора на ТД на НАП - Варна. Определящо е, че при конкретизиране на органите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК за териториалния директор е открита възможността да посочи повече от един от визираните в чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗНАП органи по приходите, които, в това си качество и независимо от това кое точно длъжностно лице изпълнява функциите им, могат да упражняват правомощията по издаване на ЗВР и ЗОКО в пълен обем и паралелно с другите определени за това органи по приходите. Като е достигнал до обратен краен правен извод и е приел, че издателят на оспорения РА не е оправомощен за издаването му поради липса на компетентност на органа по приходите, издал ЗОКО, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна, а разпоредбата на чл. 220 от АПК препятства възможността това да бъде сторено от касационната инстанция, то делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение