Решение № 14123 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1157/2014 г.

Решение № 14123 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1157/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Аванти" ЕООД, гр. Благоевград, представлявано от Македонка Атанасова Чакалова, чрез пълномощника адв. Коларов, срещу решение № 7406 от 28.11.2013 г. по адм. дело № 8255 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт (РА) № 011111494 от 09.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1458 от 18.06.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София (понастоящем Дирекция "ОДОП"), досежно установените с акта задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2008 г., м. м. 01, 03, 04, 05, 07, 09, 10, 11 и 12.2009 г. и м. м. 01, 02, 03, 04 и 08.2010 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените съдебни разноски. Представя се писмена защита от процесуалния представител адв. Павлова. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Соколова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу РА № 011111494 от 09.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1458 от 18.06.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София (понастоящем Дирекция "ОДОП"), досежно установените с акта задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2008 г., м. м. 01, 03, 04, 05, 07, 09, 10, 11 и 12.2009 г. и м. м. 01, 02, 03, 04 и 08.2010 г. С потвърдения с обжалваното решение РА на ревизираното лице е начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 84 ЗДДС за извършени вътреобщностни придобивания от гръцките дружества "Латровалис" и "Канакарис", по съображения за невключване в дневника за продажби на протоколи по чл. 117, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС за съответния перид и направен въз основа на това извод, че доставките са укрити. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото писмени доказателства и двете заключения на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Направен е анализ на приложените правни разпоредби и е обоснован извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По отношение на една част от фактурите, издадени от "Канакарис", и по-конкретно по отношение на фактури с № № 671/12.11.2009 г., 673/16.11.2009 г., 674/19.11.2009 г. и 676/23.11.2009 г., неправилно органите по приходите, а впоследствие и съдът приемат, че вътреобщностните придобивания по отношение на тези фактури са укрити и липсват данни за тях в счетоводството. От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че горепосочените фактури не са укрити и същите са отразени в счетоводството на жалбоподателя - съставени са протоколи по чл. 117 ЗДДС и същите са отразени и в счетоводството, и в дневника за покупки на жалбоподателя - касатор в настоящото производство. Вещото лице е установило, че за тези фактури за извършени вътреобщностни придобивания има издадени протоколи по чл. 117, ал. 2 ЗДДС (с номера 83, 84, 85 и 86 и с дати, отговарящи на датите на фактурите, т. е. към м. 11.2009 г.), че същите са осчетоводени в счетоводството по сметка 304 и сметка 401, както и че фактурите са описани в дневника за покупки по номерата на протоколите. Основателно касаторът поддържа, че за съда не са били налице каквито и да било основания да не даде вяра на изслушаната допълнителна ССчЕ, тъй като същата е приета без възражения от страните, като наред с това, по изрично искане на ответната дирекция е присъствал нейн представител при прегледа на счетоводството на "Аванти" ЕООД. Като е игнорирал констатациите и изграденото въз основа на тях експертно мнение, съдът е достигнал до необосновани изводи. настоящият състав намира за основателно твърдението на касатора, че придобиванията по горепосочените фактури не са укрити и информация за тях е била налице в счетоводството на ревизираното лице, поради което не е следвало да бъдат установявани допълнителни задължения за м. 11.2009 г. в размер на 11 068.12 лв., с оглед разпоредбата на чл. 73а ЗДДС (съгласно заключението на ССчЕ има допусната техническа грешка в РД като стойността на фактурите в евро е описана вярно, но има допусната техническа грешка при определяне на стойността в лева и същата не е 8342.83 лв., а 11 068.12 лв.). Придобиванията от гръцките доставчици, предмет на всички останали фактури, са декларирани от жалбоподателя, съответно съставени са протоколи по чл. 117, ал. 2 ЗДДС, осчетоводени и включени са в дневниците за покупки и продажби за данъчен период м. 03.2013 г. Това обстоятелство е потвърдено по категоричен начин и от заключението на вещото лице, но по отношение на него не е налице и спор по делото. Както в първоинстанционното производство, така и в касационната жалба, ревизираното дружество оспорва изводите на органите по приходитe, а впоследствие и на съда, относно непризнатото право на данъчен кредит по всички останали фактури, извън конкретизираните по-горе. В касационната жалба отново се прави подробна интерпретация на нормата на чл. 73а ЗДДС в светлината на решението на СЕО 08.05.08 г. по обединени дела С-94 и С-95 от 2007 г. /Еcotrade Spa/, както и на решението по делото С-284/11 "ЕМС- България транспорт" ООД. Видно от текста на чл. 73а ЗДДС, за да е допустимо упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя и в случай, че не са спазени изискванията по чл. 71, т. 2, т. 4 и т. 5, чл. 72, чл. 86 и чл. 114 ЗДДС, то доставката, за която се претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да не е укрита и данни за нея да са налични в счетоводството на получателя. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на органите по приходите, потвърдени от съда, че в случая вътреобщностните придобивания се явяват доставки, които са укрити и данни за които не се съдържат в счетоводството на ревизираното лице. Това е така, тъй като доставката не е посочена в някой от регистрите по ЗДДС - дневник за покупки или дневник за продажби, включително за периоди, различни от релевантните. Доставките не са и осчетоводени - стоките не са заведени като актив в счетоводството на касатора, не е направено счетоводно записване на услугата, на която е получател. Предвид изложеното и доколкото спорните ВОП се явяват доставки, които са укрити и данни, за които не са налични в счетоводството на касатора, то по аргумент за противното нормата на чл. 73а ЗДДС се явява неприложима. В този случай, както правилно е преценил и съдът, следва да се приложат общите изисквания на закона и лицето не може да упражни право на приспадане на данъчен кредит, ако е изтекъл срокът по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, какъвто е именно настоящият случай. Съответно, правилен е и изводът на първостепенния съд, споделящ този на органите по приходите, че следва на дружеството да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит в размера на определения (начисления) от ревизиращите органи данък върху стойността на спорните ВОП. Интерпретирането, направено с касационната жалба, на принципите на Директива 2006/112 в цитираните по-горе дела на СЕС, е превратно и не държи сметка за съотнасянето на фактите по тези дела с фактите по настоящото производство. По делото Еcotrade Spa е прието, че данъчната администрация е разполагала с необходимата информация, за да установи, че данъчно-задълженото лице като получател на спорните услуги, е платец на ДДС, поради което не следва да бъдат поставяни допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяването на това право. Разглежданият по настоящото дело не е такъв, доколкото, както бе посочено, в случая няма спор по фактите, че в счетоводството на дружеството няма каквото и да е отражение на осъществените вътреобщностни придобивания: не е спазен чл. 86 ЗДДС, не е начислен данък, не са издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС и същите не са включени в дневниците за продажби. Фактите по делото Еcotrade Spa предполага да бъдат пропуснати някои формални изисквания, а не всички изисквания по същество, какъвто е настоящият случай. Още повече, че в мотивите на цитираното решение на СЕС изрично съдът се придържа към константната си практика, че "съгласно чл. 22, параграфи 2 и 4 от Шеста директива, всяко ДЗЛ трябва да води достатъчно подробна счетоводна отчетност за прилагането и проверката на ДДС от данъчните органи и да подава данъчна декларация, която да съдържа цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, както и на сумите за приспадане. За да гарантира, че всяко ДЗЛ изпълнява тези задължения, § 7 от същия чл. 22 разрешава на държавите-членки да вземат необходимите мерки за тази цел, вкл. и в случаи на самоначисляване.". Въз основа на изложеното не може да бъде споделена тезата на касатора, че изискването на чл. 73а ЗДДС - доставката да не е укрита и данни за нея да са налични в счетоводството на получателя - не е в пряко противоречие с принципите на правото на данъчен кредит, регламентиран в Директива 2006/112 и не следва да бъде оставено без приложение. При този изход на спора и предвид заявеното искане на дружеството-касатор се дължат разноски, съобразно уважената част от жалбата. С оглед обстоятелството, че част от съдебното решение следва да бъде оставена в сила, съразмерно с нея и след компенсация с дължимите разноски на дружеството, следва да бъде потвърдено решението и в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 198.34 лв., а в останалата част за размера на сумата 500.66 лв. решението следва да бъде отменено. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение