Решение № 9854 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14465/2017 г.

Решение № 9854 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14465/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на К. Петров против заповед № 8121 К-7711/26.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1-во, чл. 197, ал. 3, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяната й.

Ответникът по жалбата – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1- 5 АПК и счита, че оспорването следва да се отхвърли като неоснователно.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност и от страна, с правен интерес от оспорването й, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваната заповед № 8121 К-7711/26.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на старши комисар К. Петров – директор на Областна дирекция на МВР – Силистра, на основание чл. 204, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1-во, чл. 197, ал. 3, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца.

Жалбоподателят е санкциониран дисциплинарно за следните дисциплинарни нарушения:

1. На 11.05.2017 г. в гр. Силистра, в качеството си на директор на ОД на МВР – Силистра е издал заповед УРИ 342 з-391/11.05.2017 г. за възлагане на функции по подписване на документи и кореспонденция на ОД на МВР – Силистра, с която е възложил на комисар И. Парушев – началник отдел "Разследване", за 12.05.2017 г. да изпълнява функциите по подписване на документи и кореспонденция на областната дирекция, като е посочил неправилно правно основание – чл. 43, ал. 5 ЗМВР. Заповедта е издадена по повод провеждания прием на граждани от старши комисар К. Петров в Районно управление – Тутракан, съгласно заповед УРИ 342 з-212/14.03.2016 г., според която всеки петък от 10, 00 до 12, 00 директорът на областната дирекция има приемен ден в районното управление.

При издаване на заповед УРИ 342 з-391/11.05.2017 г. директорът на ОД на МВР – Силистра не е спазил разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Правилника за управление на дейността на МВР (ПУДМВР) и за времето на отсъствието си не е определил длъжностно лице, което да го замества. Съгласно чл. 33, ал. 1 ПУДМВР, при отсъствие на ръководител на структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, той се замества от определено с негова заповед длъжностно лице. Длъжностното лице, определено за заместване, трябва да има статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и да заема ръководна или по-висока длъжност. Нормата не предвижда възлагане на функции по подписване на документи и кореспонденция и това определя заповедта като издадена в противоречие със закона, при което нарушението е съществено. Не съществува правна възможност да се възлагат отделни функции по управление на ОД на МВР на друг служител, а не на заместник – директор, освен в случаите на заместване по чл. 33 ПУДМВР. Подписаните през този период от време документи от комисар Парушев са без той да е притежавал необходимата нормативно определена компетентност. От друга страна през това време ОД на МВР – Силистра е била без директор, т. к. не е имало годен акт за заместване на директора при негово отсъствие.

С поведението си при издаване на заповед УРИ 342 з-391/11.05.2017 г. старши комисар Петров е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР – небрежност в служебната дейност и за това нарушение се следва дисциплинарно наказание "писмено предупреждение".

1. На 1.06.2017 г. в гр. Силистра старши комисар К. Петров, в качеството си на директор на ОД на МВР – Силистра, е издал заповед УРИ 342 з-446/1.06.2017 г., с която е възложил на комисар И. Парушев – началник на отдел "Разследване", функции по подписване на документи и кореспонденция на ОД на МВР – Силистра и го е упълномощил да подписва документи и кореспонденция на областната дирекция за времето от 2.06.2017 г. до завръщането му. В заповедта е посочено неправилно правно основание за нейното издаване – чл. 43, ал. 5 ЗМВР. Старши комисар Петров е бил в командировка на 02.06.2017 г. за доклад пред главни секретар на МВР, съгласно заповед УРИ 342 зк-131/01.06.2017 година. От 5.06.2017 г. до 16.06.2017 г. е ползвал платен годишен отпуск в размер на 10 дни, в което е посочил, че ще бъде заместван от комисар И. Парушев.

По отношение на заповед УРИ 342 з-446/1.06.2017 г., в дисциплинарната заповед са изложени идентични съображения за незаконосъобразност. Прието е, че с издаването й старши комисар Петров е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР – небрежност в служебната дейност и за това нарушение следва да му се наложи дисциплинарно наказание "писмено предупреждение".

Поради това, че с издаване на заповед УРИ 342 з-391/11.05.2017 г. и на заповед УРИ 342 з-446/01.06.2017 г. старши комисар Петров е извършил две отделни, еднакви по вид нарушения, налице е хипотезата на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР, на основание на която на комисар Петров е прието наложи едно общо наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца.

В заповедта са обсъдени представените писмени обяснения на служителя и изложената позиция е приета за неоснователна. Изложени са съображения в тази насока, според които допуснатото нарушение при издаване на заповедите е съществено, води до неяснота на волята на издателя на акта и прави невъзможно неговото приложение. Изложени са също мотиви по приложението на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание, че на практика не е установено от нарушението да са настъпили вредни последици, определена е формата на вината като непредпазливост, обсъдени са и данните от кадровата справка за цялостното професионално поведение на старши комисар Петров.

При тези фактически и правни съображения е издадена оспорената заповед.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че жалбата е основателна, по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му - съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР, министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР.

При издаване на оспорената заповед са спазени изискванията за форма и съдържание, установени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В заповедта се съдържат фактическите и правни основания, въз основа на които жалбоподателят е санкциониран дисциплинарно.

Оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, регламентирани в Закона за Министерството на вътрешните работи поради неспазване на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121 з-984/31.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи за извършване на проверка по получени данни за извършени дисциплинарни нарушения и установяване на техния извършител. В заповедта е посочено, че проверката е по повод постъпили предварителни данни в анонимен сигнал с вх. № 812102 – 1186/25.05.2017 г. на МВР относно описаните в нея обстоятелства, като в т. 4 е посочено – издаване на неправомерни заповеди за заместване на директора на ОД на МВР – Силистра, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 205, ал. 2 ЗМВР, за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. Проверка не може да се разпореди по постъпил анонимен сигнал, освен в случаите, в които в него се съдържат достатъчно данни относно времето, мястото и деянието, от които може да се направи обоснован извод, че служител на МВР е извършил дисциплинарно нарушение. Преценката за наличие на достатъчно данни е в рамките на дискреционната власт на дисциплинарно наказващия орган, който в обсъждания случай е преценил, че са налице такива за извършване на проверка по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР.

Проверката е приключила със справка рег. № 4575 р-2062/24.08.2017 г., в която са изложени установените фактически обстоятелства и правната им квалификация във връзка с издадените заповеди УРИ 342 з-391/11.05.2017 г. и на заповед УРИ 342 з-446/01.06.2017 г. от директора на ОД на МВР – Силистра, които са инкорпорирани в обжалваната заповед.

Жалбоподателят е запознат със заповедта за извършване на проверка и със справка рег. № рег. № 4575 р-2062/24.08.2017 г., в която се съдържат резултатите от нея. Представил е писмени обяснения с вх. № 342-11930/02.10.2017 г., на които е поставена резолюция "запознат", с дата 26.10.2017 г. от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган – чл. 196, ал. 2 ЗМВР. Материалите от дисциплинарното производство постъпват при административния орган в момента на входирането им в съответното деловодство. Обстоятелството, към кой момент дисциплинарно наказващият орган се е запознал с тях и поставил резолюция за това е без значение за началото на срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Обратното разбиране би означавало да се предостави на дисциплинарно наказващия орган по субективна преценка да постави началото на двумесечния срок, в зависимост от момента на запознаването му с материалите по дисциплинарната преписка, което противоречи на правилото на чл. 196, ал. 2 ЗМВР. В случая материалите са постъпили по см. на чл. 196, ал. 2 ЗМВР при дисциплинарно наказващия орган, считано от дата на входиране на справка рег. № 4575 р-2062/24.08.2017 г. и това е датата, поставена на нея - 24.08.2017 година. От момента на постъпване на справката при дисциплинарно наказващия орган – на 24.08.2017 г., е започнал да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание на служител, поради което същият е изтекъл на 24.10.2017 г. – вторник, присъствен ден. Оспорената заповед е издадена на 26.10.2017 г. – четвъртък, присъствен ден. По делото няма данни за прилагане на правилото по чл. 195, ал. 3 ЗМВР, като доказателствената тежест за това обстоятелство е на издателя на акта, както е указано от съда при разпределяне на доказателствената тежест в процеса с определение от 20.04.2018 г. по делото. При това положение, обжалваната заповед е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна.

За пълнота на изложението и с оглед изискването по чл. 168, ал. 1 АПК, следва да се посочи, че оспорената заповед е материално законосъобразна и не противоречи на целите на закона. Дисциплинарно наказващият орган правилно е приел, че директорът на областната дирекция не е имал законова възможност да делегира права на началника на отдел "Разследване" "да подписва документи и кореспонденция" в хипотезата на чл. 43, ал. 5 ЗМВР и е дал точна правна квалификация на допуснатите дисциплинарни нарушения и следващото се дисциплинарно наказание. Разпоредбата на чл. 43, ал. 5 ЗМВР, която е посочена в процесните заповеди, предвижда предоставяне на определени функции от директора на дирекция на заместник – директор, т. е. на точно определен служител. На следващо място, подписването на документи и кореспонденция не е функция по управление по смисъла на чл. 43, ал. 5 ЗМВР и в този смисъл създава неяснота какви функции по управление на дирекцията са делегирани. При издаване на обжалваната заповед са отчетени критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР и същата е издадена в съответствие с целта на закона.

Предвид изложеното, оспорената заповед страда от порока по чл. 146, т. 3 АПК, поради което следва да се отмени.

Жалбоподателят не претендира разноски и такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 173 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение