Решение № 14116 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16173/2011 г.
ВАСV отделение12.11.2012 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 4492/19.10.2011 г., постановено по адм. дело № 4370/2011 г. по описа на Административен съд София - град и вместо него постановява: ОТМЕНЯ заповед № РД-08-09/04.05.2011 г. на и. д. директор на Дипломатическия институт при министъра на външните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Валентин Иванов Катранджиев на длъжност "главен експерт" в отдел "Стратегически изследвания", с ранг IV младши, считано от 4.05.2011 г., като незаконосъобразна. ОСЪЖДА Дипломатически институт при министъра на външните работи да заплати на Валентин Иванов Катранджиев от гр. София, ул. Св. Обретенов № 7, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14116 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16173/2011 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валентин Иванов Катранджиев против решение № 4492/19.10.2011 г., постановено по адм. дело № 4370/2011 г. по описа на Административен съд (АС) София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД-08-09 от 04.05.2011 г. на и. д. директор на Дипломатическия институт към министъра на външните работи. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материално правните норми - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че мотивите на съда са противоречиви, с допуснати очевидни фактически грешки, което прави решението необосновано и постановено в нарушение на закона. Поддържа се неправилност на изводите на съда за реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, както и за липса на извършено нарушение по чл. 87а от ЗДСл. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Тунчева, която поддържа жалбата и доразвива съображенията си в писмени бележки. Ответникът - директорът на Дипломатически институт при министъра на външните работи чрез адв. Константинова оспорва касационната жалба, поддържа представения писмен отговор и по същество изразява становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени изложените в касационната жалба и писмения отговор на ответника по нея доводи, становищата на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Катранджиев срещу заповед № РД-08-09 от 04.05.2011 г. на и. д. директор на Дипломатическия институт към министъра на външните работи, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността, като е приел, че жалбата е неоснователна. От правна страна при преценка на основанията, регламентирани в чл. 146 от АПК, съдът е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички предвидени реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е приел за установено, че жалбоподателят Катранджиев е заемал длъжността "главен експерт" в отдел "Стратегически изследвания" към Дипломатическия институт при министъра на външните работи (МВнР). Със заповед № РД-06-30/20.09.2010 г. и. д. директор на Дипломатическия институт, на основание чл. 7, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 1, т. 9, чл. 15 и чл. 16 от Устройствения правилник на Дипломатическия институт, е постановил закриване на отдел "Обучителни програми" и съкращаване на следните длъжности в отдела: началник на отдел, държавен експерт, 2 щ. бр. главен експерт, старши експерт и младши експерт, както и закриване на отдел "Стратегически изследвания" и съкращаване на следните длъжности в отдела: началник на отдел, 2 щ. бр. главен експерт, 2 щ. бр. младши експерт, в отдел "Публични дейности и сътрудничество" - 1 щ. бр. главен експерт. Със заповедта е създаден нов отдел "Обучителни програми и проекти" и е определена нова структура и численост на отдел "Обучителни програми и проекти", на отдел "Публични дейности и сътрудничество", както и на общата администрация. На основание заповед № РД-06-30/20.09.2010 г. и. д. директор на Дипломатическия институт е утвърдил щатно разписание на длъжностите, в сила от 01.10.2010 г. Със заповед № РД-08-08/04.10.2010 г. на и. д. директор на Дипломатическия институт при МВнР е прекратено служебното правоотношение с Катранджиев, която е отменена с влязло в сила решение № 1463/28.03.2011 г., постановено по адм. дело № 7915/2010 г. С оспорената пред съда Заповед № РД-08-09/04.05.2011 г. на и. д. директор на Дипломатическия институт при МВнР служебното правоотношение на жалбоподателя отново е прекратено, считано от 04.05.2011 г. Заповедта е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от ЗДСл - съкращаване на длъжността главен експерт в отдел "Стратегически изследвания" със заповед № РД-06-30/20.09.2010 г., както и поради това, че задълженията по длъжностна характеристика за съкратената длъжност не са преминали към друга длъжност по щатно разписание. В мотивите на решението си съдът е приел, че в изпълнение на заповед № РД-06-30/20.09.2010 г. на и. д. директор на Дипломатическия институт при МВнР е извършено преструктуриране на част от административните звена, като са закрити отдели, в т. ч и отдел "Стратегически изследвания", в който е работил жалбоподателя и са създадени нови отдели, като видно от утвърденото ново длъжностно разписание на администрацията на Дипломатическия институт, в сила от 01.10.2010 г., се запазва броя на щатните 21 бройки. Съдът е сравнил длъжностното разписание от 31.05.2010 г. и това от 1.10.2010 г., като е направил извод, че в последното изобщо не съществува отдел "Стратегически изследвания", респ. няма предвидени щатни бройки за администрация в този отдел. В резултат на така установената фактическа обстановка АС София - град е обосновал, че непреминаването на функциите, изпълнявани от жалбоподателя към други длъжности в администрацията, обуславя неприложимост на условията, предвидени в чл. 87а от ЗДСл, при които служебното правоотношение се запазва. Достигнал е до извода, че в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, при която закриването на отдел "Стратегически изследвания" към ДИ при МВнР е довело до прекратяване на служебните функции на длъжността, заемана от жалбоподателя и тези функции не са възложени на други или новосформирани длъжности, поради което се касае за реално съкращаване на длъжността на посоченото в заповедта правно основание. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Настоящият състав споделя правните аргументи на съда относно постановяването на оспорената заповед от компетентен орган, в надлежна писмена форма, при наличие на предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, но намира за неправилен извода за издаването й в съответствие с материалния закон. Към датата на постановяване на оспорената заповед № РД-08-09/04.05.2011 г. не е налице реално съкращаване на длъжността на Валентин Катранджиев, поради което не са налице материалноправните основания за прекратяване на служебното му правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая няма спор, че касационният жалбоподател е възстановен на длъжността главен експерт в отдел "Стратегически проучвания" към Дипломатическия институт при министъра на външните работи със заповед № РД-08-08/02.05.2011 г. в изпълнение на влязло в сила решение № 1463/28.03.2011 г. по адм. дело № 7915/2010 г. на АС София - град, считано от 2.05.2011 г. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, предвидено в цитираната норма, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган. В случая настоящият състав приема, че предпоставките на законовата разпоредба не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на бройките за длъжността "главен експерт" в отдел "Стратегически изследвания" на Дипломатическия институт и закриването на целия отдел съгласно утвърденото от 01.10.2010 г. длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителя и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. По делото не са налице твърдения и не са представени доказателства от административния орган за длъжностни промени, настъпили в периода от 2.05.2011 г. /датата на възстановяване на служебното правоотношение съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл/ до 04.05.2011 г., когато е издадена оспорената пред съда заповед. Поради това следва да се приеме, че по отношение на жалбоподателя не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в закона основание за прекратяване на служебното правоотношение. Като се е позовал на длъжностно разписание, в сила от 1.10.2010 г. и без да съобрази, че жалбоподателят е възстановен на предишната си длъжност по силата на съдебно решение в по-късен момент, АС София - град е достигнал до необоснован и в нарушение на материалния закон извод за реално съкращаване на длъжността на служителя. Възражението на касационния жалбоподател за допуснато от съда нарушение, изразяващо се в противоречиви мотиви относно законосъобразността на оспорената заповед, е неоснователно. Излагането на съображения на стр. 4 в решението в насока, обосноваваща извод за отмяна на заповедта, не водят до неяснота в доводите на съда и несъответствие с диспозитива, доколкото впоследствие в изложението изводите му са достатъчно подробно аргументирани. Независимо от изложеното, съображенията за липсата на предвидените в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предпоставки, мотивират настоящия касационен състав да приеме, че не е налице съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в противоречие със закона. По изложените съображения, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение, с което АС София - град е приел законосъобразност на оспорената пред него заповед на и. д. директор на Дипломатическия институт към министъра на външните работи, при наличие на посоченото нарушение на материалния закон при издаването й, е неправилно и следва да се отмени. Делото е изяснено изцяло от фактическа страна, поради което не следва да се връща за ново разглеждане на същия съд, а следва да се постанови решение по съществото на спора. Предвид издаването на оспорената заповед при липса на материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, същата е незаконосъобразна и следва да се отмени. По делото е направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя Катранджиев за присъждане на направените разноски, което с оглед изхода на делото следва да се уважи, като същите се присъдят в размер на 400 лв., съставляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2