Решение № 4671 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6067/2016 г.

Решение № 4671 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6067/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 1151/24.02.2016 г., постановено по адм. д. 7842/2015 г. по описа на Административен съд-С. - град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлена жалбата против оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. О. И. М. Ш., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмена молба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1151/24.02.2016 г., постановено по адм. д. 7842/2015 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № 513з-1604/13.03.2015 г. на директора на СДВР, с която на И. М. Ш., командир на отделение в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 6-то Районно управление "Полиция" при СДВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на материалния закон, защото не е установено, че държавният служител е управлявал превозно средство след употреба на алкохол, което би представлявало тежко нарушение на служебната дисциплина и етичните правила. Допълнително съдът е изложил аргументи за допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционният съд, че при издаване на атакуваната пред него заповед са допуснати нарушения на ЗМВР. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че нарушението, за което е наказан И. Ш. е установено безспорно от АССГ. При подробен анализ на всички събрани по делото доказателства решаващият съд обосновано е приел, че на 12.10.2014 г. около 02.00 часа И. Ш. е управлявал лек автомобил и е спрян за проверка, след което му е съставен АУАН № 673770/12.10.2014 г., но не е прието за установено обстоятелството, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол. АССГ изрично е обосновал извод, че липсват достатъчно убедителни и неопровержими доказателства относно употребата на алкохол от И. Ш.. Тези фактически констатации са мотивирани със събраните по делото доказателства и разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл. 170 от АПК. В касационната жалба липсват доводи за необоснованост на съдебното решение и допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и при условията на чл. 218 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка само относно спазването на материалния закон, валидността и допустимостта на съдебното решение. При забраната за установяване на нови фактически обстоятелства, съгласно чл. 220 от АПК, въз основа на приетите за установени факти от АССГ, не се констатират нарушения на материалния закон. Обжалваното съдебно решение е постановено от административен съдия след надлежно сезиране, поради което съдебният акт е и допустим и действителен. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора и напълно точно е приложил материалния и процесуалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответникът претендира разноски, но не са представени доказателства за действително направени разходи за защита пред касационната инстанция, поради което независимо от изхода на спора, разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение