Решение № 13900 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2012 г.

Решение № 13900 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по касационна жалба на Злати Альошев Льотин против решение № 8833/19.06.2012 г. по административно дело № 2549/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, министърът на вътрешните работи счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 8833/19.06.2012 г. по административно дело № 2549/2012 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на Злати Альошев Льотин срещу заповед № К - 6339/17.06.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден при спазване на основанията за законосъобразност по чл. 146 АПК и специалния закон. Решението е правилно. По делото е установено, че служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност "полицейски инспектор" към отдел "Пътна полиция" на СДВР е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаване, считано от датата на връчване на заповед № К - 6339/17.06.2011 г. В справка рег. № 0382/06.06.2011 г. е посочено, че към 01.06.2011 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 28 години и 2 месеца и 13 дни. Релевантните по спора факти сочат, че е налице фактическия състав от хипотезите на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 69 от КСО. Служебното правоотношение на държавния служител от МВР се прекратява при придобиване право на пенсия до 31 декември 2011 г. - при 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител. Компетентност за издаване на административен акт притежава органа по назначаването и същият може по своя преценка да освободи онези служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО. Правомощието може да бъде едностранно упражнено, без да е налице волеизявление от страна на служителя. Неоснователно е оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила от ВАС поради отказ за сезиране на КС на РБ. Съдът преценява за всеки конкретен случай дали да сезира КС на РБ, която преценка не подлежи на съдебен контрол. Що се касае до Тълкувателно решение № 6/2007 г. на ВАС, същото касае друга фактическа обстановка и друга правна уредба. В действащия в момента ЗМВР е предвидена изрична възможност за пенсиониране на държавен служител по инициатива на административния орган, когато са налице изискванията на чл. 69 от КСО, което означава, че материалноправните предпоставки за издаване на административния акт са били налице. Неоснователно е и възражението, че заповедта е издадена при липса на инициатива от страна на министъра на вътрешните работи. Инициативата за издаване на заповедта може да е на органа по назначаване или на лицето, придобило право на пенсия. Доколкото по делото няма данни, а и не се твърди, че инициативата за издаване на заповедта е на касатора, то следователно същата е на министъра на вътрешните работи - издателят на заповедта. Неоснователно е твърдението за нарушение на административнопроизводствените правила поради лишено право на участие в производството по издаване на заповедта. Нарушението на процесуалните правила не е абсолютно основание за отмяна по чл. 146 АПК. Изискването е то да е съществено. Съществено е само онова нарушение, което ако не е извършено, резултатът би бил различен. В настоящия случай това не е така. Допуснатото нарушение не е от категорията на съществените. Съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Обсъдени са и всички направени от страните възражения и доводи. Отчитайки, че са спазени особените изисквания на ЗМВР във връзка с административнопроизводствените правила и след точно прилагане на материалноправните разпоредби, ВАС тричленен състав е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав