Решение № 14223 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9152/2014 г.

Решение № 14223 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9152/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Румен Георгиев Анастасов, чрез пълномощника му адв. Димитрина Хаджиева, и от кмета на община Сандански срещу решение 676 от 22 април 2014 г., постановено по адм. д. № 1051/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е обявена нищожността на заповед № АБ-81/28 ноември 2013 г. на кмета на община Сандански. В касационната жалба на Румен Георгиев Анастасов се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни снования по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба на кмета на община Сандански се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Крум Димитров Тренков не е заявил становището си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Крум Димитров Тренков срещу заповед № АБ-81/28 ноември 2013 г. на кмета на община Сандански, с която е одобрен план за застрояване за поземлен имот 052051 в местността "Поручик Минков", землище на с. Плоски, община Сандански. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от орган без материална компетентност, поради което е обявил нейната нищожност. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда относно липсата на компетентност на кмета на общината да издава заповеди от вида на оспорената са законосъобразни. От данните по делото е установено, че административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало по искане на касатора Румен Анастасов. Със заповед № 68/1/31 октомври 2012 г. на кмета на община Сандански на основание чл. 124, ал. 3 от ЗУТ е разрешено да се изработи подробен устройствен план - план за регулация и застрояване в обхват: поземлен имот № 052051 и част от поземлен имат № 052057 в м. "Поручик Минков", землище на с. Плоски, община Сандански за "Открит паркинг". Предвид датата на издаване на посочената заповед и в съответствие с разпоредбата на § 124 от ПЗР на ЗИД ЗУТ (обн. ДВ, бр. 82/26 октомври 2012 г., в сила от 26 ноември 2012 г.) съдът обосновано е приел, че приложимия ред за одобряване на планове, с какъвто предмет е оспорената заповед на кмета на община Сандански, е този преди цитираното измение. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗУТ в приложимата редакция (изм., ДВ, бр. 17/2009 г.), кметът на общината има право да одобрява подробен устройствен план в обхват до един квартал, а в Столична община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала. Одобреният в случая подробен устройствен план - план за застрояване се отнася до имот извън границата на урбанизираната територия, при което компетентен да го одобри е бил общинският съвет. Неоснователни са възраженията в двете касационни жалби относно наличието на празнота в закона относно компетентния орган, който следва да одобрява планове в обхват един или няколко имота извън урбанизираната територия на населеното място. Такава празнота в Закона за устройството на територията няма. В чл. 129, ал. 1 от ЗУТ е посочен органа, който одобрява подробни устройствени планове, а в следващите алинеи са посочени изключенията от общото правило. След като плана от вида на одобрения с оспорената заповед не попада в тези изключения, то компетентния да го одобри орган е общинският съдет. В тази връзка неотносими са становищата на различни държавни органи относно това кой следва да одобри ПУП-ПЗ за имот, намиращ се извън границите на населеното място. Тези становища не ангажират съда при преценката и тълкуването на правните норми. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационните жалби пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,