Решение № 4190 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15283/2013 г.

Решение № 4190 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15283/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, срещу решение № 2212/9.09.2013 г., постановено по адм. д. № 2024/2013 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на община гр. Варна срещу оспорената заповед. Ответникът, кмет на община гр. Варна, в писмено възражение чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници, физически лица, не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на кмета на община гр. Варна Заповед № КД-14-03-1210/14.05.2013 г. издадена от н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър, гр. Варна, с която на основание чл. 53, ал. 2 изр. 2 ЗКИР е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, представляващо отразяване на северна и източна граница на имот с идентификатор 10135.2560.386, с увеличаване на квадратурата му от 335 кв. м. на 415 кв. м. и намаляване квадратурата на имот с идентификатор 10135.2560.390 от 3026 на 2940 кв. м. За да постанови решението си, съдът приел, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая, като не е изискал обяснения от Антим Тодоров Николов и Анни Янчева Николова имат ли възражения срещу промяната в кадастралните граници на двата имота и на какво се основават те, след като са съсобственици в имот 10135.2560.390 с минимални площи от 1.87 кв. м. и 3.75 кв. м., а при одобряване на кадастралната карта е допусната грешка при отразяване на кадастралните граници, която следва да се отстрани. Поради това отменил отказа и върнал делото на административния орган за ново произнасяне след изясняване на посочените факти. Решението е неправилно. Влезлите в сила кадастрални карти и кадастрални регистри могат да се изменят на основанията изчерпателно изброени в чл. 53, ал. 1 ЗКИР, като преместването на кадастрални граници е изменение по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Изменението по т. 1 може да извърши след провеждане на предвидената процедура по ал. 3 на същия текст, след съставяне на акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, който е основание за издаване на исканата заповед за изменение на кадастралната карта. В конкретния случай е съставен акт за непълноти и грешки по заявление на община гр. Варна за изменение на кадастралната карта с преместване на северната и източната кадастрални граници на имот 10135.2560.386 към имот 10135.2560.390, като по този начин се намалява площта на последния, а се увеличава площта на първия имот. Съставеният акт за непълноти и грешки не е подписан от съсобствениците в имот 10135.2560.386, чиято площ се намалява, Антим Тодоров Николов и Анни Янчева Николова, след като са поканени от административния орган за това. Неподписването на акта от тези лица, които са пряко заинтересувани собственици, представлява неизпълнена процедура, даваща основание за издаване на искания административен акт, поради което при правилно прилагане на материалния закон административният орган, съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, е издал отказ да измени кадастралната карта по отношение границите на посочените имоти. В тази връзка неотносимо е обстоятелството с какви части от имота неподписалите акта за непълноти и грешки са съсобственици с общината, както и какви са фактическите им възражения за неподписването му. Освен това не са взели становище по подадената жалба от общината пред съда, че не я оспорват. Като се има предвид изложеното, издаденият отказ е в съответствие на материалния закон, издадена е при спазване на административнопроизводствените правила, като административният орган няма задължение да изяснява какви са съображенията за неподписване на акта от съответни заинтересувани лица. Заповедта е законосъобразна и като е приел обратното, съдът е постановил необосновано решение и при неправилно прилагане на материалния закон. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. На жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за касационната инстанция, което е поискано своевременно, както и е представляван редовно от юрисконсулт. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК