Решение № 905 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2010 г.

Решение № 905 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. С решение № 969 от 3.04.2007 г. по гр. д. № 1962/2006 г. на Варненски районен съд по предявен от Й. К. Н. отрицателен установителен иск е прието за установено, че ответниците М. М. З. и съпругата му Р. К. З. не са собственици на имот пл. № 421 по плана на [населено място], селищно образувание "А. мак". Въззивната инстанция е потвърдила решението на районния съд, а ВКС не е допуснал касационното му обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК решението е влязло в сила на 5.08.2009 г. На 17.06.2010 г. ответниците М. З. и Р. З. са подали молба за отмяна на горното решение, която следва да се квалифицира по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като твърдят, че решението на ОСЗ, въз основа на което ищците са се легитимирали като собственици, е нищожно и е отменено с друго решение на ОСЗ, а именно с решение № 1267/2005 г., което се представя като доказателство. Ответниците оспорват молбата за отмяна, като я намират за просрочена, а по същество и неоснователна, тъй като визираното решение № 1267/2005 г. е приложено към делото, било е известно на съда и на страните и е съобразено при постановяване на решението. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С решението, чиято отмяна се иска, е разгледан и уважен отрицателен установителен иск, като е прието, че ответниците М. З. и Р. З. не са станали собственици на имота на нито едно от поддържаните от тях основания, а именно трансформация на правото на ползване в право на собственост при условията на § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ или по давност, текла за периода 1995 г. до 22.03.2006 г. Относно правния интерес от предявяване на иска е прието, че той произтича от решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, с което на ищците се признава правото за възстановяване на имота. От приложената административна преписка по заявление вх. № 40021/26.11.1991 г. е видно, че основното решение, с което се признава правото за възстановяване, е това с № 752/10.11.2000 г. В преписката е приложено и решение № 1267/8.09.2005 г., в което е посочено, че се издава на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ за поправка на допусната явна фактическа грешка в решение № 752 относно погрешно посочване границата на възстановения имот и номерата на отделните имоти, включени в него. От тези данни е видно, че р. № 1267/2005 г., на което се позовават молителите, не е нито новооткрито писмено доказателство, тъй като същото е било приложено към делото, нито с него е отменено решението, с което ищците се легитимират като правоимащи за възстановяване на имота, тъй като е издадено за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в основното решение за възстановяване. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК изисква в разглежданата хипотеза решението на общинската служба по земеделие за възстановяване на имота да е било отменено по надлежния ред, а именно от съда, с данни, че на ищците не се признава правото за възстановяване, което условие в случая не е изпълнено и затова молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение