Решение № 1167 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11297/2008 г.

Решение № 1167 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11297/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на началника на Митница - Кюстендил и "шарлот" ЕООД - с. Сапарева баня, Кюстендилска област срещу решение № 175/9.07.2008 г., постановено по адм. д. № 74/2008 г. по описа на Административен съд -съд - гр. Кюстендил. Началника на Митница - Кюстендил обжалва посоченото решение в частта, в която е отменено негово решение № 46/3.10.2007 г., с което е определена митническа стойност на внесена стока - употребяван четириколесен мотоциклет, марка "ямаха", модел "гризли", както и в частта, в която е отменено същото решение за определени за заплащане допълнителни митни сборове, както следва: мито в размер на 183, 03 лв. и ДДС - 249, 36 лв. Макар да не е упоменато от съда, решението на митническия орган е потвърдено с решение № РМ-4405-0118/8.01.2008 г. на директора на РМД - гр. София. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че обжалвания пред него административен акт не отговаря на обективната истина, тъй като то е издадено при стриктно спазване на нормоустановените правила. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части. Ответникът по тази касационна жалба "шарлот" ЕООД - с. Сапарева баня в писмено становище я оспорва. "шарлот" ЕООД - с. Сапарева баня, Кюстендилска област обжалва решението в частта, в която преписката е върната на административния орган за решаване на делото по същество. Твърди се от касатора, че не е налице основанието за връщане на преписката, тъй като решението на административния орган е постановено при материална незаконосъобразност, което и доколкото естеството на спора позволява решаването му по същество, води до липса на предпоставки за връщане на преписката за повторно произнасяне по същество. Ответникът по тази касационна жалба началника на Митница - Кюстендил, редовно призован не е изпратил представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба на началника на Митница - Кюстендил, а касационната жалба на "шарлот" ЕООД за неоснователна. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни, участвали в първоинстанционното съдебно производство и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК, което обуславя процесуалната им допустимост, а разгледани по същество са основателни по следните съображения: За да отмени посоченото по-горе решение на административния орган и да му върне преписката отново за произнасяне по същество, първоинстанционният съд е приел, че то е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като съгласно чл. 102, ал. 2 ППЗМ при съмнение митническите органи могат да поискат допълнителна информация по чл. 98, ал. 4, т. 3 и ако съмненията им остават, преди да вземат окончателно решение, следва да уведомят заинтересованото лице писмено за мотивите, на които основават техните съмнения. Съдът е приел, че в процесния случай, че при възникналото съмнение в митническите органи, последните са уведомили "шарлот" ЕООД да представи доказателства въз основа на допълнителната проверка, без да се уточнява в каква връзка се извършва тя, както и не са изложени мотиви от митническия орган относно съмненията му. Освен това съдът е счел, че не е предоставена реална възможност на засегнатото лице за отговор, както е предвидено в чл. 102, ал. 2 ППЗМ. Направен е извод от съда, че допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е обусловило и материалната му незаконосъобразност и като краен резултат митническата стойност на внесената стока не е определена съобразно критериите в приложимата правна норма - чл. 35 ЗМ, като вместо договорената стойност е назначена експертиза за изчисляване на митническата стойност чрез прилагане на неотносими критерии, предвидени в неприложимата за фактическия състав на разглежданата хипотеза норма - чл. 37, ал. 1 ЗМ. Обжалваното решение е неправилно. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в административното производство пред митническите органи е допуснато такова съществено нарушение на чл. 102 ППЗМ, което да доведе до незаконосъобразност на издадения индивидуален административен акти в тази връзка до неговата отмяна. Освен това следва да се отбележи, че митническият орган при съмнение може да изиска представяне на допълнителна информация за внесената стока и в случая това е сторено - поискано е от "Шарлот" ЕООД да представи документи за начина на плащане (суифт, платежно нареждане или други документи) за стоката по процесния ЕАД. В тази връзка митническият орган е дал подробни указания какво да бъде представено и от него се установява, че съмненията му са относно стойноста на внесената стока. Неуведомяването на "Шарлот" ЕООД съгласно чл. 102, ал. 2, изр. 2 ППЗМ не представлява съществено процесуално нарушение, което да доведе до незаконосъобразност на митническия акт само на това основание. Не са накърнени правата на вносителя, тъй като ако той е имал доказателства, но не ги е представил на митническия орган, издал акта, е имал последваща такава възможност да го направи при административното и съдебно обжалване. Съдът неправилно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество, въпреки, че е събирал доказателства, които касаят съществото на спора - определяне на действителната митническа стойност на внесения мотоциклет, включително и чрез проверка с помощта на съдебно-счетоводна експертиза (въпреки, че в нея не става ясно защо изчисленията си вещото лице е правило при курса на еврото и лева), като се има предвид, че вноса е от САЩ, както и в инвойс-фактурата е посочена цената в долари, а не в евро, както е ако вноса беше от страна на Европейския съюз. Съдът правилно е отразил в съдебния си акт, че неправилно митническите органи са приложили чл. 37, ал. 1 ЗМ, тъй като тя е неприложима за настоящия казус, тъй като митническата стойност на процесната стока може д са се определи по правилата по чл. 35 ЗМ. В същото време обаче от доказателствата по делото съдът е имал възможност да се произнесе по съществото на спора и да определи действителната стойност на внесената стока по чл. 35 или чл. 36 ЗМ, тъй като при постановяване на решенията - на началника на митницата и на горестоящия административен орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение и в двете му части е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав за произнасяне по съществото на спора. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,