Решение № 13952 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6235/2016 г.

Решение № 13952 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6235/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - гр. П., против решение № 850 от 25.04.2016 г., постановено по адм. дело № 260/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отменена негова заповед № 317з-4796 от 22.12.2015 г. за налагане дисциплинарно наказание на Т. В. К. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на изводите на съда и нарушение на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Т. В. К. в писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. Давчев от АК П., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Изложени са подробни мотиви. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебния контрол пред Административен съд - П. е била заповед № 317з-4796 от 22.12.2015 г. на директора на ОДМВР гр. П., издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която на инспектор Т. В. К., младши разследващ полицай при ОД на МВР П. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца, за извършено нарушение, изразяващо се в това, че на 27.10.2014 г. е изготвил докладна записка с мнение за прекратяване на материалите по преписка с цитиран номер, по описа на РУ - гр. А.. Това деяние е прието от административнонаказващия орган, за виновно нарушение на т. 13 от Инструкция № Із-2843 от 29.11.2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер (Инструкцията), представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност му е наложено посоченото дисциплинарно наказание. Първоинстанционният съд, след като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в заповедта липсват мотиви относно неизпълнението на т. 13 от цитираната инструкция. В т. 13 от Инструкцията е посочено, че служител на МВР, непосредствено установил признаци на престъпление от общ характер, съставя незабавно докладна записка до ръководителя на съответната структура за регистриране в регистър образец 1. В случая безспорно е установено, че друг служител, а не дисциплинарно привлеченото лице е приел заявителския материал от твърдящото, че е пострадало лице, по негова преценка е започнала проверка с явен номер, като същата е разпределена на К. на 07.10.2014 г. К. е извършил проверка като в предвидения срок е изготвил докладна записка с мнение за прекратяване на преписката, която е заведена в РУ - Асеновград с вх. № 2390000-9440/2014 г. Административнонаказващият орган не е изложил мотиви защо след като е налице докладна записка по смисъла на т. 13 от Инструкцията е налице нарушение на същия текст. (Освен това е безспорно установено, че лицето, приело заявителския материал от своя страна е съставило докладна записка и е налице отразяване в регистър образец 1). Съдът също така е приел, че е нарушен и материалния закон, тъй като не е мотивиран извод за наличие на основанията по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Касационните оплаквания за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е събрал всички относими доказателства, които подробно е обсъдил и е изяснил спора от фактическа страна, като изводите му съответстват на установеното. Правилно с оглед доказателствата е приел, че не е налице нарушение на т. 13 от Инструкция № Із-2843 от 29.11.2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер. Т. К. е изпълнил вменените му задължения, изготвил е изискуемата докладна записка, т. е. не е налице соченото нарушение на служебните задължения. Доводът в касационната жалба, че нарушението се изразява не в това, че липсва докладна записка, а в това, че в нея е изразено становище за прекратяване на преписката, което е неправилно, при наличие на данни за престъпление не може да бъде възприет. Посоченото освен, че съставлява дописване на мотивите на оспорената заповед в касационното производство, което е недопустимо, не кореспондира и със закона. Съдържащата се в докладната записка преценка на разследващия орган, подлежи на контрол по друг ред и дори и да е неправилна не може в случая да бъде приета за дисциплинарно нарушение. Правилно решаващият съд е приложил закона, решението не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Същите следва да се присъдят в размер на 400 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,