Решение № 12212 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7963/2017 г.

Решение № 12212 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7963/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община – Дългопол чрез процесуалния му представител адв. Х. Якимов срещу решение № 496 от 21.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2997/2016 г. по описа на Административен съд – Варна, поправено с решение № 874/22.05.2017 г. по същото дело. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата на Й. И. срещу мълчаливия отказ на административния орган да се произнесе по нейно заявление от 18.10.2016 г. /молба–декларация по обстоятелствена проверка/ в частта относно удостоверяване на обстоятелството дали посочените в същото недвижими имоти съставляват общинска собственост или не. Ответникът, Й. И., редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС-Варна е отменил мълчаливия отказ на кмета на община –Дългопол да извърши заверка на молба - декларация вх. № 9400-3279/18.10.2016 г. за признаване на собственост чрез обстоятелствена проверка върху два имота, подробно идентифицирани в нея като номера, местоположение, квадратура, граници, начин на трайно ползване и градоустройствен статут, в частта й относно удостоверяване на обстоятелството дали заявените недвижими имоти съставляват общинска собственост или не. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че искането, с което е сезиран кметът на община- Дългопол, е искане за извършване на административна услуга –попълване на молба-декларация за придобиване собственост върху недвижими имоти по обстоятелствена проверка, като същината на заверката се изразява в удостоверяване върху молбата-декларация на факта дали за посочените в молбата недвижими имоти е съставен акт за държавна или акт за общинска собственост или не. При извършване на исканата административна услуга административният орган не е оправомощен да извършва преценка дали молителят има право на собственост върху описания имот или не, съответно няма право на преценка дали с действията си по признаване право на собственост върху същия имот молителят би засегнал вещните права на трети лица или не. Кметът на община- Дългопол няма тези правомощия по закон, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 587 и 588 от ГПК преценката дали едно лице е собственик на недвижим имот по давност чрез обстоятелствена проверка, съответно спазени ли са специалните материалноправни изисквания за това, е в компетентността единствено на нотариуса. Доколкото според § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 58 от АПК отказът да бъде извършена административна услуга подлежи на обжалване по реда и на основанията, предвидени за индивидуалните административни актове и доколкото специалните закони не съдържат забрана за заверка на процесната молба - декларация, АС-Варна е отменил отказа на кмета на общината и е върнал преписката на същия с указание да извърши исканата административна услуга. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е определил характера на обжалвания мълчалив отказ на кмета на община – Дългопол за попълване молбата –декларация по обстоятелствена проверка, квалифицирайки същия като отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК. Правилно съдът е преценил и наличието на правен интерес у Й. И. за сезиране на компетентния по закон орган с искането за извършване на тази административна услуга. Доколкото без заверка на молбата-декларация и попълването й с изискуемите данни за актуване или не на имотите като общински, молителката няма да може да установи претендираното от нея право на собственост в охранителното нотариално производство, жалбоподателката като подател на молбата - декларация има правен интерес да поиска административната услуга, която е от значение за удостоверяване, признаване и упражняване на нейни права – в случая правото да инициира пред нотариус производство за установяване и признаване правото си на собственост върху заявените недвижими имоти. Видно от характеристиките на поземлените имоти, за които се иска снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, същите попадат в кръга имоти по Закона за общинската собственост, за които по принцип се издават актове за общинска собственост по см. на чл. 56 от ЗОбС, в случай че тези имоти съставляват общинска собственост. След като молителката е доказала наличието на правен интерес от извършването на поисканата от нея административна услуга, отказът за извършване на исканото удостоверяване се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Правилно АС – Варна е приел, че единственото задължение на кмета на община-Дългопол при сезирането му с процесната молба – декларация е било да удостовери изрично дали описаните в същата недвижими имоти са актувани като общински или не, а не да мълчи. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за това, че в молбата–декларация за обстоятелствена проверка са заявени едни имоти, а с атакуваното съдебно решение е отменен мълчалив отказ за произнасяне относно други имоти. Касае се за фактическа грешка, отстранена служебно от съда в хипотезата на чл. 175, ал. 1 АПК със съдебно решение № 874/22.05.2017 г., което не е обжалвано от касатора. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение/ ведно с поправките/ като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,