Решение № 17340 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11357/2009 г.

Решение № 17340 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11357/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, подадена чрез юрк. Попгеоргиева, против Решение № 40 от 29.05.2009 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 586/2009 г. по описа на съда, с което е отменено Решение № К 47-0323/30.04.2008 г. на началника на Митница София, в частта, с която е определено допълнително държавно вземане за законна лихва върху ДДС в размер на 15 608 лв., считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснованост. Според касатора, неправилно административният съд в оспореното решение е посочил, че в издадения от административния орган акт е нарушено изискването за установена форма, че в същия липсват мотиви, посочване на фактическото основание за определяне на законна лихва, както и мотиви, сочещи на какво правно основание е определена дължимата лихва. Изложени са и допълнителни съображения в подкрепа на тезата за материалноправна законосъобразност на оспорения акт. По подробно развити доводи в писмена защита се отправя искане за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне на жалбата срещу митническия акт. Ответникът - "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Св. Йорданова, оспорва същата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че ВАС следва да обезсили обжалваното решение и да върне преписката на Директора на Агенция Митници за произнасяне, поради това, че законодателят не е предвидил възможност за мълчаливо потвърждаване на обжалвания административен акт, както е сторено в чл. 156, ал. 4 ДОПК. При обсъждане на относимите правни норми се налага изводът, че законодателят е предвидил задължение за изрично произнасяне. Ако не се възприемат тези доводи, са изложени съображения по същество за основателност на касационната жалба и приложимост на разпоредбите на чл. 59, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които установяват дължимост на лихви за забава. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С визираното в оспореното решение ЕАД № 07BG005003Н000095/14.03.2007 г. дружеството - ответник по касационната жалба, е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония, при което митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна цена на стоките, определена от доставчика с фактура от 02.02.2007 г., подлежаща на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса в резултат на промените на борсовите цени на продадените и вече внесени в страната стоки. Доставчикът е издал финална фактура от 02.05.2007 г., дружеството е уведомило митническите органи за финалната фактура и ги е поканило да коригират, при нужда, митническата облагаема стойност. Дружеството е получило уведомление за доброволно плащане, като е платило главницата на допълнителното задължение на 21.05.2008 г. За да уважи жалбата на дружеството против митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че при издаването на акта съществено е нарушено изискването на установената форма, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК, тъй като в него липсват мотиви - липсва посочване на фактическото основание за определяне на законната лихва, както и мотиви, сочещи на какво правно основание е определена дължимата лихва. Според съда, в случая липсва и посочване на датата, от която решаващият орган счита, че възниква задължените за заплащане на главницата 2 618 лв. Изложени са и мотиви, че само с посочването на цифровото означение на текстовете на чл. 199, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците и чл. 58, ал. 2 ЗДДС, в които няма уредба за лихви, чл. 201, чл. 214, чл. 218 § 2 и чл. 221 от МК, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и ППЗМ и с посочването, че размерите на ДДС са конкретизирани подробно по всяка една ЕАД в точка 1.1.2 към докладна записка № 98/13 от 19.12.2007 г. без излагане на фактически основания в частта за лихвите, административният орган е нарушил изискването за форма на индивидуалния административен акт. Липсата на тези фактически основания, както и на материалноправните основания за издаване на акта е мотивирала съда да отмени същия на основание чл. 146, т. 2 АПК и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение в частта, с която е отменено решението на началника на Митница София, е правилно като краен резултат, но по мотиви, различни от посочените в него. Не може да бъде споделен извода на съда, че в оспореното решение е нарушено изискването за форма, както и че не са посочени фактически основания за определяне на дължимите задължения. В обстоятелствената част на оспореното решение решаващият орган е описал своите мотиви, съставляващи фактическите основания за промяна на митническата стойност на стоките, посочил е и основното доказателство, налагащо извод в тази насока. Независимо от това, неправилен е оспорения акт относно определения размер на дължимата законна лихва от дружеството, както и досежно посочената в него дата, от която тя се дължи. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.