Решение № 3864 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2386/2013 г.

Решение № 3864 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2386/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие", гр. София, представлявана от Дончо Иванов, председател на УС, и адвокат Атанасов, срещу решение № 16448 от 20.12.2012 г. по адм. д. № 4033/2012 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Калугеров, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп, чрез процесуалния си представител адвокат Мамасян, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, с присъждане на направените разноски по делото, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, фактура и извлечение от банковата сметка за ефективното им изплащане. Заинтересованата страна ИГК за защита живота, здравето и интересите на жителите на община Златица, представлявана от Стоян Шиеков, поддържа касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на "Коалиция за устойчиво развитие", гр. София, срещу Решение № 2 - ПР / 2012 г. от 12.01.2012 г. на министъра на околната среда и водите да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение за "Реконструкция и модернизация на инсталация за пирометалургично производство /ИПП/ на анодна мед", с възложител "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. По делото са събрани всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Решението за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда е взето на основание чл. 93, ал. 2 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата за ОВОС/, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, чл. 40, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата за ОС/ и представената писмена документация от възложителя по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС и по чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата за ОС, както и полученото становище от Министерството на здравеопазването. С оглед характеристиките и техническите параметри на инвестиционното предложение, което съставлява разширение и реконструкция на основната дейност на възложителя, свързана с производството на анодна мед, правилно е прието, че компетентен да направи преценка за необходимостта от извършване на ОВОС е именно министърът на околната среда и водите. При вземане на решението е спазена установената форма и всички административнопроизводствени правила. Същото е мотивирано - съдържа подробна обосновка защо не се налага изготвянето на ОВОС по всички критерии, посочени в ЗООС и наредбите за прилагането му. Издадено е след стриктно спазване на разписаните в чл. 93 от ЗООС и чл. 2 - чл. 8 от Наредбата за ОВОС процедури. Възложителят "Аурубис България" АД е изпълнил задължението си още на предварителния етап от изготвяне на ИП да уведоми населението на общините Златица и Пирдоп чрез средствата за масово осведомяване - два местни вестника и чрез информиране кметовете на двете общини с предоставяне на самото уведомление за запознаване и дискусии. Несъстоятелни са развитите от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на решението поради неспазване на процедурата за уведомяване на населението на други засегнати общини - община Антон, Челопеч, Чавдар, Лесичово и други по поречието на р. Тополница, както и непровеждането на процедурата по трансгранично уведомяване на засегнатото население в Р Гърция. Жалбоподателят не е подкрепил твърденията си за засягане населението на тези съседни общини, нито трансграничния ефект на ИП с каквито и да било относими доказателства. Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви в административния акт относно въздействието на ИП върху почвите. При положение че по съществото си ИП съставлява реконструкция и модернизация на газоотвеждащите и вентилационни системи към инсталацията за производство на анодна мед и изграждане на нова система за очистване на отпадъчните газове от производството на анодна мед - т. е. касае пречистване на емитираните газове, както и при положение, че това ИП не замърсява водите, правилно е прието, че същото няма каквото и да било отношение към замърсяването на почвите. При преценка на съответствието с материалноправните разпоредби и с целта на закона, съдът правилно е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 169 от АПК. Разпоредбата на чл. 93 от ЗООС предоставя на компетентния административен орган дискреционната власт да прецени необходимостта от извършване на ОВОС за всяко, попадащо в обхвата на този законов текст инвестиционно предложение във всеки конкретен случай, поради което в тази законова хипотеза органът действа при условията на оперативна самостоятелност. С оглед събраните по делото доказателства, подробната мотивировка от страна на възложителя за характеристиките на ИП и мотивираната преценка от страна на административния орган за обстоятелствата по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, както и с оглед становищата на Басейнова дирекция - Пловдив и Министерство на здравеопазването за неналичие на предполагаеми значителни вредни последици от ИП върху околната среда и здравето на населението, правилно министърът на околната среда и водите е решил, че не е необходимо извършването на ОВОС в конкретния случай. В тази връзка, неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът не е взел предвид, че ИП оказва значително вредно въздействие върху околната среда. Представените от него доказателства не обосновават наличие на значителен вредоносен ефект от конкретното инвестиционно предложение. В докладите на МОСВ се констатира замърсяване на въздуха, а мярка за намаляването това замърсяване е изграждането на газопречиствателни инсталации. Процесното ИП по съществото си, макар и свързано с разширяване производството на анодна мед, съставлява именно въвеждане на такава газоочистваща инсталация, което като мероприятие води до намаляване на вредните емисии във въздуха, а не до тяхното увеличаване. Жалбоподателят не ангажира каквито и да било доказателства за това, че изграждането на нов комин, реконструкцията на топилната пещ, на газоотвеждащата и вентилационната система на ИП водят до замърсяване на въздуха, водата или почвата на прилежащата и околните територии. Липсват каквито и да било доказателства за вредно въздействие и върху здравето на населението. Неоснователни са и оплакванията за незаконосъобразност на административния акт в частта му, в която е прието, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона по смисъла на ЗБР и съответната Наредба за ОС. Предвид представената от възложителя информация по Приложение № 2 от Наредбата за ОВОС административният орган правилно е приел, че ИП не попада в защитена зона и не би оказало съществено отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видовете, предмет на опазване в най-близките до площадката на възложителя защитени зони. Твърденията на жалбоподателя за това, че ИП - в т. ч. изграждането и емисиите от новия по-висок комин ще застрашат местообитанията в близките защитени зони по Натура 2000, Средна гора и Централен Балкан Буфер не са доказани. Представените доказателства в настоящето производство не дават основание за промяна на извода, че по отношение на оспорения административен акт не са налице основанията за отмяна по чл. 146 от АПК. Като е отхвърлил жалбата по изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника и на заинтересованата страна следва да се присъдят своевременно претендираните и надлежно доказани разноски за тази инстанция, както следва: на Министерството на околната среда и водите - юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева, а на "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп, - адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на сумата 11738.98 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия