Решение № 2948 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2025 г.
ВАСВторо отделение20.03.2025 г.докладчик Радостин Радков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1601/28.11.2024г., постановено по административно дело 366/2024г. по описа на Административен съд Кърджали.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие гр.София, със седалище: гр.София 1618, бул. Цар Борис III 136, да заплати на Д. Р. Ч. от гр.Кърджали, [адрес], с [ЕГН], направените разноски по делото в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр. София, чрез юриск. Велева, против Решение 1601/28.11.2024г., постановено по административно дело 366/2024г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отменена негова Заповед 1842/12.08.2024 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на държавния служител Д. Р. Ч.. Навеждат се доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена и се претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В допълнително становище поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Ответникът Д. Р. Ч., чрез адв. Георгиева, в писмен отговор, взима становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени по настоящото дело. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, а като фактическо такова е записано "обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения". За да отмени процесната заповед, съдът правилно е приел, че тя съдържа само правните основания за издаването й, но в нея липсват фактическите обстоятелства, описващи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от служителя Ч., което я прави немотивирана. Прекратяването на служебното правоотношение е обосновано единствено с израза: Обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. В заповедта не е посочен друг акт или доказателство, от което органът е извел извода си за тази обективна невъзможност, поради което процесната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Неясно остава, въз основа на какви факти изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че е налице такава обективна невъзможност по отношение на Д. Ч.. Установеният порок на заповедта представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, относно изискванията за форма и съдържание на акта, обуславящо основание за отмяна й - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът разсъждавал и върху съответствието на процесната заповед с материалния закон и счел, че в същата, както и в административната преписка, липсват факти, които да установяват настъпила извън волята на страните по правоотношението промяна на обстоятелствата, водещи до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си, поради което приетото от органа по назначаването наличие на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е материално незаконосъобразно отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя правните изводи, направени от първоинстанциония съд в оспореното решение. При издаване на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В същата липсват конкретни факти, които да обуславят наличието на обективна невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си. Фактически основания за издадената заповед не са изложени и в друг предхождащ я документ, част от административната преписка. Този порок във формата е съществен, не само заради неспазеното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, но и поради пряко нарушена разпоредба от специалния закон. Нормата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗДСл изисква в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 органът да посочи "и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения". Установеното съществено нарушение в изискванията за форма на административния акт води и до нарушаване правото на защита на държавния служител посредством невъзможността му да обори фактическите основания, послужили за издаване на заповедта, след като липсват конкретни такива. При така установените нарушения от процесуално естество, е било безпредметно съдът да извършва преценка за материална законосъобразност на заповедта. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение. Същото е постановено при правилно приложение и тълкуване на закона, обосновано е и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременно претендираните и доказано направени от ответника в касацията разноски, следва да се присъдят в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващ заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред касационната инстанция. Воден от горното, и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,