Решение № 2846 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7848/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160 ал. 7 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София, срещу решение 4304 от 28.06.2023 г., постановено по адм. дело 10328 по описа на Административен съд София-град за 2022 г. С обжалваното решение по жалба на Д. Божилова-Христова, е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22220221007110-091-001/01.07.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, в частта, в която е потвърден с Решение 1527 от 23.09.2022 г. на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с който на ревизираното лице са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2016 г. в размер на 2 156.47 лв. и са начилслени лихви за просрочие. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът неправилно е отменил ревизионния акт, като се е позовал единствено на заключението на вещото лице по Съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) без да изложи никакви мотиви защо я кредитира и какво приема за установено. В допълнението към касационната жалба са изложени съображения, че първоинстанциомнният съд не е разгледал и анализирал част от извършените в хода на делото процесуални действия, а именно изпратените до трети лица, неучастващи в процеса молби по чл. 192 ГПК, както и получените по тях отговори. Съдът не е обсъдил съвкупно показанията на Т. Минкова, които са в пълно противоречие с декларираните от ревизираното лице факти и обстоятелства в хода на ревизионното и административното производство. Според касатора на нито един етап в ревизионното и административното производство от ревизираното лице не са изложени твърдения за разполагаемата сума към 31.12.2015 г., съответно 01.01.2016 г. Едва пред съда са ангажирани гласни доказателства в тази насока, които са в пълно противоречие с изявленията на ревизираното лице. По делото не са ангажирани и никакви доказателства за произхода на твърдяната като налична сума в брой в размер на 70 000 лв., която е посочена като налична в ССчЕ. Счита, че наличието на тази сума не е доказано в патримониума на ревизираното лице или съпруга му. Твърди, че решението е немотивирано и незаконосъобразно. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено и претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък (л.23). Ответникът - Д. Божилова-Христова, чрез адв. Владимирова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Не претендира разноски. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба, като по същество счита същата за неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания и съобрази становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок, против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на производството пред административния съд е била законосъобразността на ревизионен акт Р-22220221007110-091-001/01.07.2022 г., издаден от К. Методиева - орган, възложил ревизията и И. Николова - ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение 1527 от 23.09.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 2 156.47 лв., ведно със съответните лихви. С първоинстанционното решение съдът е отменил изцяло ревизионния акт и е присъдил разноски по делото на ревизираното лице. По делото е установено, че ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗДДФЛ и на основание чл. 6 ЗДДФЛ е носител на задължението за данъци по придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. През ревизираните периоди ревизираното лице е било в граждански брак с Т. Христов и са имали едно непълнолетно дете. За периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. ревизираното лице е било едноличен собственик на капитала и представляващ Комерсиал-ДХ ЕООД от 17.03.2015 г. до 02.05.2018 г. е било в трудови правоотношения с дружеството, а считано от 01.05.2018 г. е назначено по договор за управление и контрол. Установено е, че ревизираното лице е било съдружник и представляващ Комерсиал-3 ООД с [ЕИК], като дружеството е заличено от ТР от 02.12.2015 г. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган без да са извършени съществени процесуални нарушения при издаването му, но при неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че в случая не са установени обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като за данъчния период 2016 г. не е налице превишаване на разходите над приходите. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по ССчЕ. Решението е неправилно. Съдът не е изяснил предмета на спора и не е отделил спорното от безспорното. Видно от решението на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, ревизионният акт е потвърден единствено по отношение на установените задължения за данъчен период 2016 г. в размер на 2 156.47 лв., ведно със съответните лихви. Съдът не е обсъдил представените по време на ревизията и пред съда доказателства, които касаят определянето на спорните задължения. По делото е представен ревизионен акт на Т. Христов съпруг на ревизираното лице (л.449), ревизионен доклад (л.441) и писмена информация от него (л.475), която не е обсъдена от съда. Основателно е оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил съвкупно с останалите събрани по делото доказателства, показанията на разпитания свидетел в проведеното открито съдебно заседание на 14.03.2023 г. Т. Минкова, която е заявила, че преди Коледа на 2013 г. семейство Христови са й дали да съхранява сума в размер около 70 000 лв., тъй като в работата й има каса. Няколко години след това пак е имало такъв случай. В съдебното решение не са обсъдени и показанията снети в същото съдебно заседание на съпруга на ревизираното лице. В обжалваното решение всъщност въобще не е посочено, че по делото са събрани гласни доказателства. Основателно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви защо кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ и въз основа на какви доказателства приема, че началното салдо в паричния поток на ревизираното лице към 01.01.2016 г. е в размер на парични средства в брой 111 817.02 лв. и парични средства по банкови сметки 67 579.35 лв. Съдът не изложил никакви мотиви, както относно началното салдо на ревизираното лице, така и по отношение на размера на получените приходи и налични средства, съобразно кредитираното заключение на вещото лице по ССчЕ за спорните периоди. Не са изложени мотиви и за размера на установените разходи. Предвид липсата на мотиви не става ясно защо съдът е възприел изчисленията на вещото лице по ССчЕ. Посочената липса на фактическа обстановка от съда и посочената липса на мотиви е пречка ефективно да бъде проверено от касационната инстанция дали първоинстанционния съд правилно е приложил материалния закон. Предвид изложеното, наостоящият състав на касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което, след анализ на всички събрани гласни и писмени доказателства, следва да се отговори на поставените спорни фактически и правни въпроси. Решението следва да се отмени и в частта за разноските. Дължимите разноски на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да бъдат определени от административния съд, при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение