Решение № 13637 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2019 г.

Решение № 13637 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 509 от 20.03.2019 г., постановено по адм. д. № 3455/2018 г., Административен съд – Б., двадесет и първи състав, е отхвърлил оспорването на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 865 – 0267116/10.12.2018 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, извършено от ЕТ "Ко Въ Ди – В. К.", ЕИК *********, с адрес гр. Б., ж. к. "Славейков", бл. ..., вх. .... С решението жалбоподателя е осъден да заплати на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от В. К. от [населено място], действащ като едноличен търговец ЕТ "Ко Въ Ди – В. К.", ЕИК *********. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Б. е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Б. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Ответният по касационната жалба началник на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Административен съд – Б. е отхвърлил жалбата на В. К. от [населено място], действащ като едноличен търговец ЕТ "Ко Въ Ди – В. К.", ЕИК *********., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 865 – 0267116/10.12.2018 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, с която е постановено налагане на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – магазин за риба, находящ се в гр. Б., до РУМ "Велека", стопанисван от ЕТ "Ко Въ Ди – В. К.", ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от петнадесет дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителна административна мярка. Възраженията на жалбоподателя за липса на съставен акт за установяване на административно нарушение, съответно неиздаване на наказателно постановление, са квалифицирани от съда като неоснователни, тъй като касаят носенето на административно-наказателна отговорност, доколкото целта на ПАМ е различна. Съдът е приел, че сочените в жалбата сериозни последици от налагането на мярката не са изключителни и са взети предвид от законодателя при уредбата на принудителните административни мерки. Съдът е приел като неоснователно и възражението на жалбоподателя, че административният орган не е посочил в заповедта пълната правна квалификация на основанието за налагане на принудителната мярка. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Б. е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Поначало направените оплаквания в касационната жалба се изразяват в преповтаряне на изложеното пред първоинстанционния съд. Същите са обсъдени от последния изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай приходната администрация е установила, че от едноличния търговец не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. Издаването на наказателно постановление е от значение за прекратяване на мярката съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС, а не е цел за налагането й. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка и е отхвърлил жалбата на В. К. от [населено място], действащ като едноличен търговец ЕТ "Ко Въ Ди – В. К.", ЕИК *********, Административен съд – град Б. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,