Решение № 11584 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2012 г.

Решение № 11584 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР Монтана, против Решение от 27.02.2012 г., постановено по адм. дело № 271/2011 г., по описа на Административен съд Монтана, с което е отменен негов отказ, обективиран в писмо рег. № 9824/18.04.2011 г., по заявление № 3258/11.04.2011 г. на Веселин Цеков Петров и преписката е върната на административния орган за продължаване на производството по издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), като е определен 14-дневен срок за изпълнение. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което жалбата против административния акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - Веселин Цеков Петров, редовно призован не е изразил становище. Подадена е и частна жалба от Веселин Цеков Петров от гр. Монтана, против Определение от 21.03.2012 г., постановено по адм. дело № 271/2011 г., с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на решение от 27.02.2012 г., постановено по адм. дело № 271/2011 г., в частта за разноските. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което искането бъде уважено. В законоустановения срок възражение по частната жалба не е постъпило. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната и частна жалби. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното: По частната жалба: Частната жалба е подадена в законоустановения срок от страна в производството, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспореното определение Административен съд Монтана е оставил без разглеждане искането на Веселин Цеков Петров за изменение на решение от 27.02.2012 г., постановено по адм. дело № 271/2011 г., в частта за разноските. За да постанови този резултат съдът е приел, че искането е направено след изтичането на законоустановения 14-дневен срок, поради което същото е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо. Определението е правилно. Редът за допълване съдържанието на решението по чл. 172"а", т. 7 от АПК във връзка с правото по чл. 143, ал. 1 от АПК е по чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Срокът за искането по чл. 148, ал. 1, пр. 1 от ГПК, вр. с чл. 211, ал. 1 от АПК в случая е 14-дневен от деня на съобщението, че решението е изготвено и е изтекъл на 12.03.2012 г. Подадената на 13.03.2012 г. молба е след срока и законосъобразно с определението е оставена без разглеждане. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспореното решение Административен съд Монтана е отменил отказ на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР Монтана, обективиран в писмо рег. № 9824/18.04.2011 г., по заявление № 3258/11.04.2011 г. на Веселин Цеков Петров и преписката е върната на административния орган за продължаване на производството по издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, като е определен 14-дневен срок за изпълнение. За да постанови този резултат съдът е приел, че няма доказателства НП № 312/4.02.2010 г. на РПУ Монтана да е връчено на Веселин Цеков Петров и да е влязло в сила, поради което отказът на административния орган е незаконосъобразен. Решението е правилно. Установено е от доказателствата по делото, че посочената от административния орган глоба не е дължима, тъй като НП не е надлежно връчено и влязло в сила, поради което не се обосновава приложимост на основанието по чл. 159, ал. 2 от ЗДвП. Обективирана е приложимост за оспорения отказ на основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна, както е приел и постановил съдът с процесното решение. За същото са неприложими заявените касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. По изложените съображения оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното Върховният административен съд, седмо отделение,