ОТМЕНЯ решение 239 от 24.02.2021 г., постановено по адм. дело 309 по описа за 2020 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Г. Георгиев, ЕГН [ЕГН], против ревизионен акт Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 306/13.01.2020 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна, в частта относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 28 000 лв. и лихва в размер на 12 737,86 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 43 321,05 лв. и лихва 15 296,75 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 56 993,40 лв. и лихва 14 344,49 лв. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 36,66 лв. и лихва 5,51 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:ОТМЕНЯ ревизионен акт Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 306/13.01.2020 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна, в частта относно установените на Г. Георгиев, ЕГН [ЕГН], задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 28 000 лв. и лихва в размер на 12 737,86 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 43 321,05 лв. и лихва 15 296,75 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 56 993,40 лв. и лихва 14 344,49 лв. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 36,66 лв. и лихва 5,51 лв.Решението не подлежи на обжалване. Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев, [ЕГН], подадена чрез пълномощника адвокат Колева, против решение 239 от 24.02.2021 г., постановено по адм. дело 309 по описа за 2020 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Г. Георгиев против ревизионен акт Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 306/13.01.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 28 000 лв. и съответната лихва за забава в размер на 12 737,86 лв., за 2015 г. в размер на 43 321,05 лв. и лихва 15 296,75 лв., за 2016 г. в размер на 56 993,40 лв. и лихва 14 344,49 лв. и за 2017 г. в размер на 36,66 лв. и лихва 5,51 лв.Касаторът оспорва първоинстанционното решение в посочената част като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в случая данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ е определена при прилагане на процесуалните правила по общия ред, а не по реда на чл. 122 от ДОПК и счита, че при установяване на данъчните основи органите по приходите е следвало да се съобразят с правилата на доказване, като доказателствената тежест в съдебното производство лежи на приходната администрация. Намира, че при решаване на спорните въпроси по делото съдът не е съобразил правилата на доказване по ДОПК и АПК, като е възложил на жалбоподателя да доказва отрицателни факти в процеса. Излага конкретни съображения по констатациите в ревизионния акт относно установен облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за съответните години. Искането от съда е за отмяна на решението в оспорената част и за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част като незаконосъобразен. В представена по делото писмена защита релевира доводи за нищожност на ревизионния акт, като твърди, че в представената административна преписка липсват установявания дали ревизионният акт, ревизионният доклад и заповедта за възлагане на ревизия са подписани с квалифициран електронен подпис, което обуславя липса на компетентност на издателите им.Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Колева, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана в представено по делото писмено становище, и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение в частта на установените на ревизираното лице задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и лихви за посочените периоди.Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна.Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е ревизионен акт Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 306/13.01.2020 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна, в частта, с която на Г. Георгиев са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 28 500 лв. и лихва 12 965,32 лв., за 2015 г. в размер на 43 321,05 лв. и лихва 15 296,75 лв., за 2016 г. в размер на 56 993,40 лв. и лихва 14 344,49 лв. и за 2017 г. в размер на 36,66 лв. и лихва 5,51 лв. Предмет на настоящия спор е решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Г. Георгиев против ревизионния акт относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 28 000 лв. и съответната лихва за забава в размер на 12 737,86 лв., за 2015 г. в размер на 43 321,05 лв. и лихва 15 296,75 лв., за 2016 г. в размер на 56 993,40 лв. и лихва 14 344,49 лв. и за 2017 г. в размер на 36,66 лв. и лихва 5,51 лв.По делото е установено, че Г. Георгиев е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и данъчно задължено лице на основание чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през годините в обхвата на ревизията. Не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди 2013 г. - 2017 г. и не е декларирал доходи. Ревизиращият екип е установил, че е получавал парични средства по банковите му сметки от различни юридически и физически лица с основание захранване на сметка или заеми, за които суми е прието, че са за покриване на лични разходи. След анализ на данните за ревизираните години, събраните от трети лица и приобщени доказателства и с оглед липсата на представени от лицето доказателства за действителния размер и характер на получените средства, е прието, че постъпилите парични средства представляват облагаем доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, стойността им е включена в общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и са обложени с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в годината на тяхното получаване, ведно със съответните лихви.След обсъждане и преценка на установите по делото факти съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Установил е, че в случая ревизионното производство е приключило по общите процесуални правила. Въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че въпросните суми правилно са квалифицирани от приходните органи като получени от жалбоподателя доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, формиращи данъчна основа, върху която следва да се начисли данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.Решението е неправилно в оспорената част.Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на решаващия съд, че получените от ревизираното лице суми от трети лица през ревизираните години представлява облагаем доход с неустановен произход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Цитираната норма регламентира облагаемият доход от други източници и това е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В чл. 10 от ЗДДФЛ са уредени видовете доходи, включително и тези по чл. 35 от ЗДДФЛ. Общата годишна данъчната основа съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ следва да включва годишните данъчни основи за доходите от всички източници. По аргумент от чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ на облагане подлежат доходи, получени през данъчната година, а не разходи. Направените от задълженото лице разходи, когато явно и съществено превишават декларираните получени приходи, се смятат за подлежащ на облагане доход, до доказване на противното, само в случаите по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК на проведена ревизия по особения ред по чл. 122, ал. 1 от ДОПК.В конкретния случай ревизията на Г. Георгиев е проведена по общия ред, а не по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Евентуалното несъответствие между стойността на имуществото и финансовото състояние на лицето спрямо получените парични средства е основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК органът по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, което в случая не е сторено. По силата на чл. 123 от ДОПК само в този случай разходите се смятат за подлежащ на облагане доход. Самото несъответствие не се презюмира в материалния закон като доход, подлежащ на облагане. Поради това, такова несъответствие не подлежи на облагане по общия ред, а единствено по реда на чл. 122 от ДОПК и то ако са налице предпоставките, визирани в тази хипотеза. В този смисъл е и тълкувателно решение 11 от 3.12.2021 г. на ВАС по т. д. 3/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия.След като не са установени и доказани от приходната администрация по надлежния ред недекларирани от ревизираното лице облагаеми доходи по смисъла на ЗДДФЛ, които следва да бъдат включени в облагаемата основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, то ревизионният акт в частта, с която на Георгиев са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 28 000 лв. и лихва в размер на 12 737,86 лв., за 2015 г. в размер на 43 321,05 лв. и лихва 15 296,75 лв., за 2016 г. в размер на 56 993,40 лв. и лихва 14 344,49 лв. и за 2017 г. в размер на 36,66 лв. и лихва 5,51 лв. следва да бъде отменен като незаконосъобразен. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт като неправилен. Предвид съдържащата се в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, настоящият състав не следва да се произнася по направеното за първи път в производството с представената писмена защита искане от касационния жалбоподател за събиране на допълнителни доказателства с цел установяване подписването на РА, РД и ЗВР с квалифициран електронен подпис.Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,РЕШИ:ОТМЕНЯ решение 239 от 24.02.2021 г., постановено по адм. дело 309 по описа за 2020 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Г. Георгиев, [ЕГН], против ревизионен акт Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 306/13.01.2020 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна, в частта относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 28 000 лв. и лихва в размер на 12 737,86 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 43 321,05 лв. и лихва 15 296,75 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 56 993,40 лв. и лихва 14 344,49 лв. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 36,66 лв. и лихва 5,51 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:ОТМЕНЯ ревизионен акт Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 306/13.01.2020 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна, в частта относно установените на Г. Георгиев, [ЕГН], задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 28 000 лв. и лихва в размер на 12 737,86 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 43 321,05 лв. и лихва 15 296,75 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 56 993,40 лв. и лихва 14 344,49 лв. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 36,66 лв. и лихва 5,51 лв.Решението не подлежи на обжалване.