Решение № 2559 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14202/2008 г.

Решение № 2559 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14202/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 769/1.10.2008 г., постановено по адм. д. № 38/2008 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Румен Георгиев Раковски срещу решение № 348/20.12.2007 г. на директора на Столично управление "социално осигуряване", с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 5904146504/3 от 21.08.2007 г. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Румен Раковски с молба да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила или постановено ново, с което жалбата му бъде уважена. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с пълномощник, поддържа касационната жалба и представя писмени доказателства. Ответникът, редовно призован, не се представлява. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: Румен Раковски получава социална пенсия за инвалидност от 23.07.1991 г. Със заявление вх. № 7002827/18.06.2007 г. лицето е депозирало искане за отпускане и на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Въз основа на представените документи длъжностното лице по пенсиониране е зачело на Румен Раковски осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (23.07.1991 г.) 2 години, 10 месеца и 25 дни. Съгласно чл. 74, ал. 1 от КСО осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат определен изискуем осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране. Според изискването на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО - за лицата над 30-годишна възраст условието е 5 години. От приложеното по делото ЕР № 1309/29.05.2007 г. на ТЕЛК е видно, че на Румен Раковски е призната трайно намалена работоспособност 95% без чужда помощ и срок на инвалидността - 1.05.2010 г. Лицето претендира по силата на чл. 7 от ЗПГРРЛ да бъде зачетено за трудов стаж времето от една година и шест месеца, за които има влязла в сила присъда по НОХД № 7763/76 г. на основание чл. 325 от НК и която е изтърпял в периода от 4.01.1980 г. до 3.06.1981 г., видно от приложената в преписката служебна бележка № 190/12.01.2004 г. на затвора в гр. София. По делото е приета като доказателство заповед № РЛ-241/16.10.2007 г. на областен управител на област София, с която е разпоредено да си уважи искането му за изплащане на еднократно обезщетение на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 6, ал. 1 от Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Настоящият състав счита, че с цитирания административен акт областният управител на област София е признал наличие на упражнени върху касатора действия, които могат да бъдат приравнени към репресивни такива. С чл. 1, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛС, се определят размерът и редът за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на лица, репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Признаване правото на еднократно обезщетение по този ред на закона води и до прилагане разпоредбата на чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ, според който се признава за трудов стаж времето, през което лицата по чл. 1, точки 1 и 2 са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане. Поради това съдът счита, че следва да бъде признато за трудов стаж времето от една година и шест месеца, изтърпяно от Румен Раковски по присъда по НОХД № 7763/76 г. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде отменено оспореното решение на директора на СУСО и преписката се върне на органа за ново произнасяне, като бъдат съобразени мотивите на настоящото решение. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,