Решение № 9096 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14088/2013 г.

ВАСIV отделение30.06.2014 г.докладчик Татяна Хинова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Любляна Огнянова Евстатиева и Светозар Цанков Костадинов срещу решение № Ж-198 от 29.08.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. ОСЪЖДА Любляна Огнянова Евстаиева и Светозар Цанков Костадинов да заплатят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 300 лв. ОСЪЖДА Любляна Огнянова Евстаиева и Светозар Цанков Костадинов да заплатят на "ЧЕЗ Разпределение България" АД разноски по делото в размер на 300 лв. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Мотиви

Решение № 9096 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14088/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката. Образувано е по жалба, подадена от Любляна Огнянова Евстатиева и Светозар Цанков Костадинов срещу решение № Ж-198 от 29.08.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - основания за оспорване на административен акт по чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Оспорващите правят искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответникът Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, представляван в производството от юрк. Райков, излага доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна "ЧЕЗ Разпределение България" АД излага доводи за недопустимост на производството, поради липса на материална компетентност на ДКЕВР да се произнесе по облигационния спор между страните. Алтернативно излага доводи за неоснователност на оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Довода на заинтересованата страна за недопустимост на произнасянето на регулаторния орган по облигационния спор между потребител и разпределителното дружество е неоснователен. При постановяване на оспореното решение приложимия ред е този, предвиден в Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, обнародвана в Държавен вестник бр. 33 от 05.04.2013 г. (НЛДЕ). Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЕ регулаторния орган разглежда жалби на потребители срещу лицензианти във връзка с изпълнение на лицензионната дейност. Реда за разглеждане на жалбите е този предвиден в действащата Наредба лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 2 от НЛДЕ, Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнение на задълженията им по Закона за енергетиката. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, Комисията провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия. В приложимата Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката - чл. 49, ал. 2, т. 7, е предвидено, че общите условия са неразделна част от лицензията. При това положение, настоящият състав приема, че част от регулаторната функция на ДКЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрени общи условия. За да се произнесе по жалбата, настоящият състав прие за установено следното от фактическа страна: Производството пред ДКЕВР е образувано във връзка с жалба вх. № Е-11Л-00-41 от 07.06.2013 г. С подадената жалба се възразява срещу съставен констативен протокол от извършена проверка на средство за търговско измерване и начислени количества електрическа енергия по съставена корекционна сметка. В производството по подадената жалба е установено, че подателят на жалбата е абонат на разпределителното дружество, като количеството консумирана енергия се отчита от електромер с фабричен № 50004232 и фактурира на абонатен № 9212509268. На 04.06.2013 г. служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са извършили проверка на СТИ и са установили липса на пломба на щита на електромерното табло. Поставен е допълнителен проводник (мост-шунт) между входяща и изходяща фазови линии на фаза "S" на клемния блок на електромера. С еталонен уред е измерена грешката, с която СТИ измерва консумираната енергия и е измерена грешка минус 92%. За извършената проверка и установените данни е съставен констативен протокол № 1008475, подписан от двама свидетели Ефета Николова Янкова и Надежда Симеонова Стойнова - представител на Федерация на потребителите. С оглед резултата от извършената проверка са коригирани сметките на абоната, като е начислена допълнително доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия в размер на 33080 kWh на стойност 5547,97 лв. При тази установеност по преписката, регулаторния орган е приел, че коригирането на количеството консумирана е в съответствие с изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Общите условия за период от 90 дни предхождащи датата на проверката. Корекцията е изчислена като функция на отчетената грешка, измерена в момента на проверката. При тази установеност по преписката ДКЕВР е приела, че предприетите действия от енергийното дружество са изцяло в съответствие с одобрените Общи условия, поради което и на основание чл. 147, ал. 1 от НЛДЕ преписката е прекратена. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав стигна до следните правни изводи: Оспорения административен акт е законосъобразен. Решението е постановено в рамките на материалната компетентност на регулаторния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД (Общите условия) електроразпределителното предприятие извършва проверки на средствата за търговско измерване. Проверките се извършват както по искане на потребителя, така и инициатива на електроразпределителното предприятие. Съгласно чл. 22, ал. 3 от Общите условия в случая на установяване на несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средствата за търговско измерване с нормираните и/или установено несъответствие и/или нарушения на пломбите, знаците, стикерите за проверка се съставя констативен протокол. Реда за съставяне на констативен протокол е предвиден в чл. 58 от Общите условия, като с разпоредбата на ал. 2 изрично е дадена възможност за съставяне на констативен протокол в отсъствие на потребителя. В случая са спазени изискванията на Общите условия и констативния протокол е подписан от двама свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружества, а представители на Федерацията на потребителите. Констативния протокол съставен при спазване на законовите изисквания удостоверява установените факти и в този случай в тежест на оспорващите страни е да оборят констатациите на извършване на проверката. В хода на производството пред съда не са представени доказателства, които да оборват констатациите за манипулиране на средството за търговско измерване, както и констатацията, че при извършена проверка е установена грешка при измерването на консумирана електрическа енергия. В съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 2 от Общите условия са коригирани сметките на потребителя, като е съобразен и ограничителния срок за извършената корекция - до 90 дни преди дата, на която е извършена проверката. Коригираното количество доставена, но незаплатена електрическа енергия е определено като функция на отчетената грешка. Неоснователни са доводите на оспорващите страни, че в случая не е установено от тяхна страна манипулиране на средството за търговско отчитане. Коригирането на доставена, но незаплатена електрическа енергия е способ чрез който разпределителното предприятие отстранява последиците от ползване на електрическа енергия без да бъде надлежно отчетена и съответно заплатена от потребителя. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че оспорения административен акт е законосъобразен. Решението е постановено в рамките на материалната компетентност на регулаторния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. При липса на основания за отмяна на оспореното решение, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК оспорващите страни следва да заплатят на ответника по жалбата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и заинтересованата страна "ЧЕЗ разпределение България" АД разноски по делото в размер на 300 лв за всяка от страните, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размера, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение

Цитирани разпоредби

5