Решение № 12317 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2020 г.

Решение № 12317 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от И. Хаджийска от [населено място] срещу Решение № 373/22.04.2020 г. постановено по адм. д. № 607/2017 г. по описа на Административен съд- София област. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на закона-касационно основание чл. 209, т. 3 пр. 1 АПК. Твърди се, че оспорения административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила- не е връчен по надлежния ред на жалбоподателката, както в нарушение на материално правните норми. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново, с което да се отмени като незаконосъобразен и оспорения административен акт. В с. з. касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответниците Кмета на Община Ихтиман и Община Ихтиман редовно призовани не се явяват и не се представляват. От Кмета на Община Ихтиман е постъпил писмен отговор, с който оспорват основателността на касационната жалба. Ответникът "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 АПК касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- София област е отхвърлил жалбата на И. Хаджийска от [населено място] срещу Заповед № 365/8.07.1996 г. издадена от Кмета на Община Ихтиман, с която на осн. чл. 32, ал. 2, т. 1 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ отм. е одобрено изменение на ЗРП на [населено място] като от парцел II "Парк" в кв. 65 се образуват парцели II "Парк" и XIX "Оранжерия". Съдът е приел по същество, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 75, ал. 1, т. 1 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ отм., в приложимата му редакция/, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с надлежни мотиви съдържащи се в Решението на ОЕСУТ и обяснителната записка и в съответствие със законовите норми. Решението е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, подлежащ на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните касационни пороци. Развитите от касационната жалбоподателка съображения не се кредитират от настоящия състав и не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Административен съд- София област е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал е всички факти от значение за спорното право и е извел правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспорената пред Административен съд- София област заповед е законосъобразна. Аргументите на касационната жалбоподателка за противното не се споделят от настоящата инстанция. Преди всичко релевираното в жалбата оплакване, че процесната заповед не е била съобщена по надлежния ред на жалбоподателката не налага извода за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Соченото нарушение е относимо към срока на обжалване на издадения административен акт, а не към неговата законосъобразност. В случая правилно съдът е приел, че жалбата на И. Хаджийска е подадена в срок поради което е допустима и на страната е дадена възможност да изложи в пълнота и обосновано своите претенции по законосъобразността на акта като се позовава на конкретни обстоятелства и заявява конкретни доказателствени искания по делото. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му с оглед съществуващите към този момент факти и обстоятелства. С компетентно изготвеното заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните се установява, че в ЗРКП одобрен със заповед № 0-621/4.04.1977 г. процесния имот № 2645, възстановен на наследниците на И. Хаджихристов, измежду които е и жалбоподателката И. Хаджийска не е нанесен. Имотът е нанесен в кадастралната основа на кв. 65 по плана на [населено място] със Заповед № 33/15.01.1997 г. т. е. след издаването на процесната Заповед № 365/8.07.1996 г. С последната имота също не е отразен по плана. Действително съгласно чл. 12 ППЗТСУ (отм.); одобреният застроителен и регулационен план по принцип следва да се съобрази с кадастъра, но след като реституирания имот не е бил отразен в кадастралния план към момента на издаване на оспорената заповед, то няма кат ЗРП да се съобрази с кадастъра, както твърди касационната жалбоподателка. Настоящата инстанция не споделя твърдението в касационната жалба, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден въз основа на документ-протокол на ОЕСУТ, който е с дата последваща датата на заповедта. Както в Заповед № 365/8.07.1996 г., така и видно от представения и приет като доказателство Протокол № 3 на ОЕСУТ, последния е с дата 4.06.1996 г. Т. е. решението на Експертния съвет предхожда издаването на обжалваната заповед. Предвид гореизложеното, с решението си Административен съд-София област правилно е отхвърлил жалбата на И. Хаджийска, поради което постановения съдебен акт, при липса на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото, своевременно заявената претенция от ответника" Електроенергиен системен оператор" ЕАД следва да бъде уважена като в негова полза се присъдят разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение