Решение № 5871 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2020 г.

ВАСIII отделение14.05.2021 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4065/22.07.2020 г., постановено по адм. д. № 2310/20 година от Административния съд София – град. ВРЪЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за произнасяне. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "ЧЕЗ Електро България" АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5871 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране против Решение № 4065/22.07.2020 г., постановено по адм. д. № 2310/20 година от Административния съд София – град. С обжалваното решение, по жалба на "ЧЕЗ Електро България" АД е отменено решение № Ж-87/30.01.20 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което са дадени задължителни указания за изпълнение в 7 дневен срок и КЕВР е осъдена да заплати на "ЧЕЗ Електро България"АД разноски в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна, както и потвърждаване на решението на КЕВР. Наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон – чл. 208, т. 3 АПК. Ответникът – "ЧЕЗ Електро България"АД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 05.10.2020 година. Ответникът – З. Л. не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора. По съществото на касационната жалба, съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е Решение № Ж-87/30.01.2020 г. на КЕВР, с което по реда на чл. 22, ал. 1, ал. 5, ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на "ЧЕЗ Електро България" АД са дадени задължителни указания за анулиране на фактури за определен период от време ( приблизително едногодишен), издадени на З. Л. за заплащане на електрическа енергия, ползвана за апартамент в гр. Плевен. От фактическа страна, административният съд е установил, че производството пред КЕВР е образувано по жалба на З. Л. срещу писмо на "ЧЕЗ България" АД, с което я уведомяват за дължимост на сумата от 44, 51 лева, включваща главница за периода февруари 2018 – януари 2019 за консумирана ел. енергия и лихва върху главницата. Установено е от съда, че З. Л. и М. Л. са се разпоредели с въпросния апартамент още през м. 09.2005 г., продавайки го на Г. Б., без да променят клиентските данни по партидата след сделката и са останали на името на Л.. Същият апартамент е продаден впоследствие от "Уникредит-Булбанк" АД на трето лице, като на 21.01.2019 г. П. П. подава искане за сключване на договор за продажба на ел. енергия за този апартамент, удостоверявайки собствеността си върху него. Искането е удовлетворено от "ЧЕЗ България" АД, но във връзка с него енергийното дружество установява натрупаните задължения по стария клиентски номер. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, че решението е постановено от компетентен орган, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при разглеждане на жалбата, но неправилно е приложен материалния закон от комисията. Административният съд е преценил, че производството пред КЕВР е започнало като такова по разглеждане на жалби по чл. 22 от Закона за енергетиката, а го е приключила с налагане на принудителна административна мярка по чл. 201- чл. 204 от Закона за енергетиката. Съдът е приел, че са нарушени съществено административнопроизводствените правила за налагане на ПАМ. От друга страна, след анализ на Общите условия на "Електроразпределение-Столично" ЕАД, чийто правоприемник е "ЧЕЗ Електро България" АД (станали служебно известни на съда, от друго дело) и по- конкретно чл. 14, т. 8 от тях, съдът е приел, че потребителят има задължение да уведоми в 30 дневен срок за всяка промяна в личните му данни или в собствеността на имота, което З. Л. не била направила. Съдът е определели спора като такъв относно адресата на фактурите, а не относно размера им за консумираната енергия. Според съда, този спор следва да се разреши според клаузите на договора по общи условия, действащи към момента на потреблението. Съдът е приел, че след като Л. не е уведомила доставчика за настъпилата промяна и не прекратила договора си с него, правилно фактурите са издадени на нейно име, а не на приобретателя на имота между който и "ЧЕЗ Електро България" АД липсват облигационни отношения. Съдът е посочил възможността Л. да търси по съдебен ред като неоснователно обогатяване от Г. Б. сумата, платена по фактурите. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат. По възприетата от съда фактическа обстановка не се спори и тя се установява от доказателствата по делото. Административният съд точно е определил спорния въпрос, който се свежда до това, кой следва да е адресат на фактурите за потребена електроенергия за въпросния период, за въпросния апартамент. Административният съд не е следвало обаче да се произнася по съществото на този спор, тъй като липсва мотивирано произнасяне по него от Комисията. Видно е от решението на КЕВР, че извън фактическите констатации, в него липсват мотиви. Формиран е единственият извод, че сумите за незаплатена ел. енергия не е следвало да бъдат предявявани на Л., тъй като за процесния период, тя не е била нито собственик, нито владелец на имота. Липсват мотиви по въпроса, на кой е следвало да бъдат издадени фактурите, след като не се спори по размера им и консумираната във връзка с този размер ел. енергия и след като партидните данни не са променени след разпоредителната сделка. Липсва анализ и на приложимата нормативна уредба, вкл. и на Правилата за работа с потребителите, както и общите условия на договорите за съответните периоди, които са част от издадената лицензия съгласно чл. 11, ал. 5, т. 2 и т. 3 от Наредба № 3/13 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, които е следвало да се изискат за прилагане като част от административната преписка. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила, но се допълни с връщане на делото като преписка на КЕВР за мотивирано произнасяне по спорния въпрос. С оглед своевременно заявеното от "ЧЕЗ Електро България" АД искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид изхода на касационното производство, искането следва да се уважи до размера на 100 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 147, ал. 2