Решение № 15718 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6973/2010 г.
ВАСVI отделение20.12.2010 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213/27.04.2010 г. по адм. дело № 133/2010 г. на Административен съд - Хасково. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15718 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6973/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Николова Ибришимова, от гр. Хасково против решение № 213/27.04.2010 г. по адм. дело № 133/2010 г. на Административен съд - Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 213/27.04.2010 г. по адм. дело № 133/2010 г. Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Мария Николова Ибришимова, от гр. Хасково срещу решение № Ж-01-3/22.02.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 4810209078 - ПР - 1899/16.09.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с които на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради непрекратяване на осигуряването. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че актовете са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно по своя резултат. Жалбоподателката е осигурявана при условията на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО за периода до 16.07 - 17.07.2009 г. когато е освободена от длъжностите чл. на съвета на директорите на дружествата "Химмаш" АД, гр. Хасково, "Медикотехника 98" АД, гр. Тополовград и "Централно газоснабдяване Хасково" АД, гр. Хасково. Със същите протоколи от общите събрания на акционерите е избрана на заеманите длъжности, считано от 22.07.2009 г. като за времето от 16-17.07.2009 г. до 22.07.2009 г. осигуряването и е прекъснато. Обстоятелствата по освобождаването и са вписани на 11.08.2009 г. досежно "Химмаш" АД, гр. Хасково и на 12.08.2009 г. досежно другите две търговски дружества, а на 24.08.2009 г. и 26.08.2009 г. са вписани обстоятелствата по заемане на същите длъжности. За целия месец август жалбоподателката е осигурявана на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и е осъществявала трудова дейност по договорите за управление. Съгласно чл. 231, ал. 4 от Търговския закон увеличаване и намаляване на капитала, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на членове на съветите, както и назначаване на ликвидатори имат действие от вписването им в търговския регистър. Разпоредбата има конститутивно действие, а не оповестително както е приел административният съд. Тя е специална по отношение на ал. 2 от същия текст и има значение при определяне датата на прекратяване на осигуряването. След като към момента на вписване на процесните обстоятелства жалбоподателката е осъществявала трудова дейност и е била осигурявана не са налице кумулативно изискуемите основания от хипотезата на чл. 94, ал. 1 от КСО. Липсата на прекратено осигуряване въпреки придобитото право на пенсия е пречка за отпускането на последната и като е потвърдил актовете на пенсионните органи макар и с различни от изложените съображения първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Законосъобразно и в съответствие с указанията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд са присъдени дължимите по делото разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение