Решение № 5111 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9742/2008 г.

Решение № 5111 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9742/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ- РУСЕ, представляван от процесуалния си представител - адв. Деян Димитров-АК-Русе, против решение № 23/18.04.2008 г., постановено от Административен съд. Русе, V състав, по адм. д. № 436/2007 г. в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена жалбата му. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА, административният съд е отменил изцяло като незаконосъобразни точка I и точка II от решение № 1372, прието с протокол № 63/03.08.2007 г. на Общински съвет-Русе и е отхвърлил жалбата на Съюза на учените-Русе, представляван от председателя Борис Борисов, в останалата част. За да постанови решението си съдът е приел следното:Със Заповед № 460/28.09.1983 г. на Председателя на ИК, одобрена от ОНС-Русе, е отстъпено възмездно право на ползване на Съюза на научните работници в България-клон Русе, върху държавен имот пл. № III-9 в кв. 93 по плана на гр. Русе, представляващ дворно място от 642 кв. м., заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда от 333 кв. м., находяща се на ул. "Ив. Димитров" № 16. От 20.03.1995 г. имотът е общинска собственост. С решение № 193 по протокол № 14/19.12.1996 г. на Общински съвет-Русе, в полза на жалбоподателя е учредено безвъзмездно право на ползване върху същия имот за срок от 10 години. На основание решението на Общинския съвет е издадена Заповед № 90/30.01.1997 г. на Кмета на община Русе и на 30.01.1997 г. е сключен договор между Община-Русе и Съюза на учените-клон Русе, за учредяване на безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години върху общинския недвижим имот, описан по-горе. С оспореното по делото решение Общински съвет-Русе решава да определи за нуждите на община Русе помещения №№ 6, 9 и 10 на втория етаж с площ от 66.86 кв. м. от процесния имот, дава съгласие да се проведе търг за отдаване под наем за срок от 5 години на част от имота-за ресторант-257.12 кв. м. сграда и 180 кв. м. лятна градина с начална наемна цена, определена съгласно Наредба № 2 на Общинския съвет, дава съгласие да бъде проведен конкурс за отдаване под наем за срок от 5 години на: 1:част от имота за клуб с обща площ 430.46 кв. м. от сградата, включваща-първи етаж -266 кв. м., втори етаж-164.36 кв. м. (помещения № № 1, 2, 3, 4, 5, 6) с начална наемна цена, определена съгласно Наредба № 2 и 2:част от имота за клуб с обща площ 68.68 кв. м., включваща помещения №№ 2, 8 и 11 на втория етаж, с начална наемна цена, определена съгласно Наредба № 2, като упълномощава кмета на община Русе да създаде организация за провеждането на търга и конкурсите след влизане в сила на решението, да издаде заповеди и да сключи договори за наем с лицата, спечелили търга и конкурса със срок на договорите-5 години. За да отхвърли частично жалбата на Съюза на учените в Русе съдът е приел, че в тази част решението е законосъобразно. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, тъй като наемането на отделни части на имота ще пречи на дейността му. Ограничителното условие на цитирания текст визира дейността на лицата, на които публичният общински имот е предоставен за управление. Претендираните права на жалбоподателя върху процесния имот са вещни и произтичат от право на ползване, а не от предоставяне на управление по реда на чл. 12 от ЗОС, т. е., жалбоподателят не е от кръга на лицата по чл. 14, ал. 7 от ЗОС. Неоснователно е и възражението, че в полза на жалбоподателя има учредено безсрочно право на ползване върху имота, което препятства обективирането на решението на ОС. След трансформирането на собствеността върху процесния имот от държавна на общинска, от 1.06.1996 г. 1 приложим закон става новоприетия ЗОС . В чл. 7, ал. 2 (ДВ, бр. 44/1996 г.) е вписана забрана за обременяване с вещни права на имоти-публична държавна собственост. § 6 от ЗОС урежда заварени положение: "За учредено по установения ред до влизане в сила на закона безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага срокът по чл. 39, ал. 1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизане на закона в сила, имотът се предава в 6-месечен срок от същата дата". Тъй като жалбоподателят е бил носител на безсрочно право на ползване върху имота, 10-годишният срок по чл. 39, ал. 1 от ЗОС е изтекъл към датата на влизане в сила на ЗОС-1.06.2006 г. Така § 6 има правопрекратяващо действие по отношение на безсрочното право на ползване на общинския имот и се явява специално основание по смисъла на чл. 62 от ЗС за правото на ползване върху общински имот да се прилагат разпоредбите на ЗС , освен ако в закон е предвидено друго. Пред вид изложеното безсрочното право на ползване върху имота-публична общинска собственост е прекратено "еx lege" на 1.06.1996 г. и последващите отношения по повод ползването на имота се уреждат със сключения 10-годишен договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване. С изтичането на срока на последния на 30.01.2007 г. общинският имот е свободен от вещни права и не съществува пречка ОС да взема решение от вида на оспореното. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на решението в обжалваната му част като необосновано и противоречещо на закона-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се следното: На Съюза на учените-Русе е учредено от държавата безсрочно и възмездно право на ползване, което не е прекратено. Посочената в разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОС не може да бъде годно материалноправно основание за прекратяване на учреденото възмездно вещно право на ползване, тъй като същото може да бъде прекратено само при наличието на трите предпоставки, визирани в чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от ЗС: а) прекратяване на юридическото лице, б) погиване на вещта и в) неупражняването му в продължение на 5 г., каквито в процесния случай не са налице. В мотивите на Конституционния съд към решение № 17/10.04.2001 г. за обявяване противоконституционност на аналогичния § 6 от ПЗР на ЗДС изрично е посочено, че тази норма има отчуждително действие, защото отнема законосъобразно право на ползване за срока над 10 години, а това е експроприация и нарушение на чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията на РБ. Нещо повече е мотивът от същото решение на КС, според който, дори в момента на постановяване на нормата на § 6 през 1996 г. тя вече е противоречала на тълкувателното решение по к. д. № 11/1993 г. на КС за приложимостта на чл. 19, ал. 1 - Защото е недопустимо държавата и общините със свой нормативен акт да създават за себе си по-изгодни правила по вече сключени с граждани или юридически лица договори, които според ЗЗД имат силата на закон. Немаловажни са и другите аргументи на КС по § 6 от ЗДС относно недопустимостта на преуреждане на правоотношения, с които се посяга върху придобити права, а това уронва доверието в българското право и стабилността на законовата уредба у нас. Отбелязва се също, че отстъпеното право на ползване винаги е свързано с инвестиции на ползвателите, съобразени с времетраенето на договора, а съкращаването на срока на ползване противоречи с конституционният принцип за закрила на инвестициите. В конкретния случай, след като е налице учредено по надлежния ред безсрочно, при това-възмездно право на ползване, след като това право е било напълно платено, като с оглед безсрочността му са направени и значителни инвестиции, за които в оспорения акт не става и дума и след като липсва която и да било от предпоставките на чл. 59 от ЗС, е недопустимо да се преурежда с разпоредително решение на Общинския съвет възникнало още през 1983 г. безсрочно правоотношение, още повече, че нормата на § 6 от ЗОС е отменена през 2004 г., т. е. преди изтичането на срока на учреденото срочно право на ползване по силата на същата норма. Като е изградил мотивите на решението си в обжалваната му част върху отменена законова разпоредба, която е с противоконституционен характер от самото и постановяване, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон. Освен това договорът от 30.01.1997 г. с кмета на общината страда от порока недействителност, защото с него е направен опит да бъде отменено едно законно учредено в полза на Съюза безсрочно възмездно право на собственост. Обстоятелството, че с влизане в сила на ЗДС и ЗОС на 1.06.1996 г. собствеността е трансформирана от държавна в общинска, като е издаден АОС в никакъв случай не означава, че правото на ползване на Съюза е отпаднало "ex lege". С тази трансформация новият собственик е получил само "nuda proprietas", защото в полза на Съюза вече е имало учредено право на ползване. Ответната страна-Общински съвет-Русе, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е в срок, но по същество е неоснователна. Правилно въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че след трансформирането на собствеността върху процесния имот от държавна в общинска от 01.06.1996 г. приложим е новоприетия ЗОС , като в чл. 7, ал. 2 от същия е вписана забрана за обременяването с вещни права на имоти - публична държавна собственост. Жалбоподателят е бил носител на безспорно право на ползване върху същия имот от 1983 г., поради което и 10-годишния срок по чл. 39, ал. 1 от ЗОС е изтекъл към датата на влизане на същия закон в сила 01.06.1996 г. Съдът се е съобразил и с разпоредбата на § 6 от Закона, която разпоредба се явява специално основание по смисъла на чл. 62 от ЗОС и с изтичането на горецитирания 10-годишен срок общинския имот е свободен от вещни права и не е налице някаква законова пречка общински съвет да издаде атакуваното пред Административен съд Русе решение. Предвид гореизложеното моля, касационната жалба да се остави без уважение, като неоснователна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Решението като краен резултат е правилно. Изложените от касатора доводи касаят спор за материално право между него и ОС-Русе, който обаче може да бъде разрешен само по общия исков ред, не и в настоящото съдебно-административно производство. Административният съд не е компетентен да разрешава спорове за собственост, за вещни права върху недвижими имоти, да обявява за недействителни сключени между страните граждански договори, както и да се произнася за извършени подобрения в предоставения за ползване имот. Последният договор, сключен между Съюза и Община-Русе е този от 30.01.1997 г. за учредено право на безвъзмездно ползване за срок от десет години, който срок е изтекъл към момента на приетото от Общинския съвет решение, предмет на жалбата и правилно съдът е приел, че не съществува формална законова пречка Общинският съвет да вземе процесното решение, а е и налице издаден Акт за общинска собственост, който легитимира ОС като собственик. Съгласно чл. 5 от ЗОС, общината установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акта за общинска собственост. Няма и пречка Съюзът на учените-Русе да предяви правата, които твърди, че притежава по учреденото му възмездно и безсрочно право на ползване през 1983 г., да оспори издадения акт за общинска собственост, да оспори сключения договор от 30.01.1997 г. по общия исков път, както и да предяви иск за направените в имота подобрения, по което дело би могъл да поиска и обезпечение на иска си по реда на глава 34 от ГПК, което в настоящото производство е невъзможно. Останалите доводи във връзка с необходимостта Съюзът на научните работници да разполага с материална база за развитие на дейността си, която безспорно е необходима и общополезна, е свързана с преценката по целесъобразност на административния орган, която обаче е изключена от съдебен контрол. Съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК, административните актове могат да се оспорят пред съда само по отношение на тяхната законосъобразност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,