Решение № 511 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2016 г.

Решение № 511 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. А., подадена срещу Решение № 3975 от 10.06.2016 г., постановено по адм. дело № 8626/2015 г. на Административен съд- С. град (АССГ). В жалбата се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че при преценка на установените факти, съдът незаконосъобразно не признава нотариално заверената декларация, за договор за цесия, което води до неправилност на обжалваното решение. Иска да се признае нотариално заверената декларация, с която С. Н. Н. е прехвърлил вземане с присъденото обезщетение по адм. дело № 4171/2012 г. на Административен съд В. (АС В.) за равносилно по стойност и значение на договор за цесия и да се задължи ответника да изплати прехвърленото вземане. Подробни доводи са развити в подаденото допълнение към касационната жалба. О. М. на правосъдието в подадения писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена и да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди като правилно и законосъобразно съдебното решение на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеният в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съдебен акт е правилен и не е засегнат от пороци. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: АССГ е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявен от В. А. А. против Министерство на правосъдието, с който се претендира обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди. Ищецът твърди, че вредите са произтекли от бездействието на Министъра на правосъдието, да признае нотариално заверената писмена декларация от 18.12.2014 г., с която С. Н. Н. е прехвърлил на ищеца вземането си- присъдено обезщетение по адм. дело № 4171/2012 г. на АС- В.. С оспорения съдебен акт Решение № 3975 от 10.06.2016 г., постановено по адм. дело № 8626/2015 г. на Административен съд- С. град е ОТХВЪРЛЕН иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от В. А. А. против Министерство на правосъдието, с който се претендира обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, в следствие на бездействието на ответника да изпълни влязло в сила съдебно решение на АС В. по адм. дело № 4171/2012 г. Със съдебния акт е ОСЪДЕН В. А. А. да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 300 лв- разноски за производството. За да достигне до този резултат, АССГ намира, че не са установени конкретни действия или бездействия на длъжностни лица в МП, които да доведат до обезвреда на имуществените вреди. Приема, че доколкото договорът за цесия е сключен едва на 18.02.2016 г., то и съгласно чл. 519 от ГПК, МП може да изплати обезщетението в тази или следващата финансова година, без това да е основание за обезщетение за вреди. От решаващия съд е достигнат извод, че искът за заплащане на сумата от 300 лв. за претърпени имуществени вреди, в следствие на бездействието на ответника да изпълни влязло в сила съдебно решение на АС- В. по адм. дело № 7141/2012 г. е неоснователен и недоказан. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за неоснователна. Касационната жалба въпреки, че сочи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК не съдържа аргументи за тяхното наличие, а реверсивно възпроизвежда фактите и доводите от исковата молба. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е необосновано. Съгласно чл. 172а АПК от първоинстанционния съд са изложени мотиви, които са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Неоснователни са доводите за неправилност и незаконосъобразност на решението на съда, тъй като не е налице твърдяното в касационната жалба противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност на ответника, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно касаторът считат, че съдът е следвало да признае нотариално заверената декларация, с която С. Н. Н. е прехвърлил вземане си по присъденото обезщетение по адм. дело № 4171/2012 г. на Административен съд В. за равносилно по стойност и значение на договор за цесия. Цесията е институт на облигационното право и регламентацията й е уредена в чл. 99 - чл. 101 ЗЗД, и по силата на този договор цедента прехвърля свои вземания от длъжници на цесионера. Последният става кредитор на прехвърлените му вземания. Първоинстанционният съд обосновано и аргументирано е приел, че нотариално заверената писмена декларация от 18.12.2014 г. не представлява годен титул, който да удостовери прехвърлянето на процесното вземане на Н. към ищеца А.. Такова значение и правни последици има само договора за цесия- чл. 99 ЗЗД, който е консенсуален, и вещноправното действие на прехвърляне на вземането е налице след постигане на съгласие между страните. Прехвърлянето на вземане е двустранна правна сделка- чл. 8 от ЗЗД, т. е. наличие на две насрещни волеизявления, годни да породят, изменят или прекратят едно право или правоотношение. Декларацията, по своя характер представлява едностранно волеизявление. След като прехвърлянето на вземането не е извършено в съответствие с формалните изисквания, индикацията за неговата недействителност не позволява изпълнението на длъжника- МП. Правилни са изводите на АССГ, че едва с подписването на Договора за цесия от 18.02.2016 г. и депозирането му пред Министерство на правосъдието за последното възниква задължението да изплати присъденото обезщетение от Адм. съд В. по адм. дело № 4171/2012 г. Обоснован е изводът на решаващия съд, че не са установени конкретни действия или бездействия на длъжностни лица в МП, които да доведат до обезвреда на имуществените вреди. Понятията "действия" и "бездействия" законодателят е дефинирал в чл. 250 и чл. 256 АПК. В случая не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди- чл. 4 ЗОДОВ. Касационният жалбоподател неоснователно проектира неизпълнението на вляло в сила решение- в производство за обезщетение на вреди причинени от бездействия на длъжностни лица в МП- чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по ЗОДОВ не може да се инкорпорират искания, произтичащи от изпълнението на влязъл в сила съдебен акт, поради различния процесуален ред и правен резултат. В касационната жалба необосновано се претендира изплащането на сума дължима в резултат на влязло в сила решение, като вреди по ЗОДОВ. Изпълнението на осъдителното съдебно решение с предмет парично вземане се реализира при условията на чл. 405 и сл. ГПК, във вр. с чл. 269, ал. 2 АПК. Съответно защитата срещу неизпълнение или забавеното плащане се осъществява по същия ред. Въпросите относно това изпълнение не следва да се релевират по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С това не е налице неизпълнение от страна на МП на задължение, произтичащо пряко от закона. Анализът на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, води до извод за недоказаност на хипотезата на чл. 256 от АПК, тъй като не е установено твърдяното незаконно бездействие на административния орган. При неустановяване на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд- трето отделение,