Решение № 4892 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2011 г.

Решение № 4892 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2011 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Общинския съвет - гр. Добрич, против решение № 232 от 08.12.2010 г. по адм. дело № 554 от 2010 г. на Административния съд - Добрич, в частта му, с която се отменят отделни разпоредби на Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на община Добрич, приета с решение № 33-1 от 23.04.2010 г. на Общинския съвет - гр. Добрич, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С решението в обжалваната му част съдът е отменил оспорената наредба по отношение на чл. 1 и 2, чл. 3, ал. 3, чл. 4, чл. 5, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 8-14, чл. 5, ал. 2 и 3, чл. 6, 8 и 12, раздел IV "Кратковременно платено паркиране "Синя зона", раздел VI "Блокиране и преместване на МПС", раздел IХ "Административнонаказателна отговорност" и § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби. Относно незаконосъобразността на отменените части на наредбата съдът е изложил съображения, че същата е приета без изискуемите във формата съображения (мотиви), при съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 26, ал. 1 и 2 ЗНА и несъответствие с материалноправни разпоредби на нормативните актове от по-висока степен. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда относно констатираните нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалноправните разпоредби на нормативни актове от по-висока степен. Съдът е изложил подробни правни съображения относно упражнения от него съдебен контрол за законосъобразност на обжалваната наредба в съответствие с разпоредбите на чл. 168 във връзка с чл. 196 АПК. Правилни са изводите на съда, че с обжалваната наредба се уреждат обществените отношения във връзка с движението, паркирането и престоя на МПС и задълженията на пешеходците върху публична общинска собственост, и общинският съвет като орган на местно самоуправление е компетентен като собственик на пътя да приеме акта в съответствие с чл. 21, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА и чл. 23 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). С оглед на така предоставените му правомощия относно организацията и изискванията за състоянието на социалната инфраструктура общинският съвет е бил длъжен да посочи правните основания за приетата наредба в съответствие с изискването на чл. 28, ал. 2 ЗНА, т. е. да са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2. Същите следва да съдържат причините, които налагат приемането, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В случая в докладната записка на кмета на община Добрич не се съдържат изискуемите съгласно посочената разпоредба мотиви или доклад, което съгласно чл. 28, ал. 3, предл. последно ЗНА задължава общинския съвет да не обсъжда проекта на наредбата. В съответствие с посочените правни норми на ЗНА са изводите на съда, че с оглед предмета на регулиране на обществените отношения на наредбата е било задължително наличието на финансова обосновка за нейното прилагане, тъй като с нея се обосновават средствата за издръжка на новосъздаващата се административна служба, която ще осъществява контрол по наредбата. Тази незаконосъобразност на оспорената наредба е достатъчно основание за отмяната й. Установено е също така, че липсва публикуване на мотивите в докладната на кмета на общината в сайта на интернет, което е довело до невъзможност за гражданите да се запознаят с конкретните мотиви на наредбата. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорените разпоредби на наредбата противоречат на материалноправните разпоредби на нормативни актове от по-висока степен. В случая по силата на специалната разпоредба на чл. 99, ал. 1 ЗДвП, на което правно основание е приета наредбата, собственикът на пътя (общинският съвет) може да определя райони, пътища или части от пътища за зони за кратковременно паркиране в определени часове на денонощието. С раздел IV "Кратковременно платено паркиране "Синя зона" от наредбата тези правомощия по чл. 99, ал. 1 ЗДвП са предоставени в компетентност еднолично на кмета на общината, с което е създадена правна несигурност и нестабилност при уреждане на посочените обществени отношения. В оспорената наредба липсва уредба на възможността за паркиране и престой на личните МПС на граждани, живеещи в непосредствена близост до "сините зони", което е в противоречие с чл. 43, ал. 1 от ЗУТ. Въведената в чл. 3, ал. 1 от наредбата забрана за движение на всички видове МПС по пешеходната зона, без да е уточнено в какви териториални граници е същата, законосъобразно съдът е приел, че практически е неприложима, поради което правилно е отменена като неясна и непълна. В обжалваната част решението не е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,