Решение № 6568 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16108/2013 г.

Решение № 6568 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16108/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Кмета на община Асеновград, Никола Константинов Константинов и "ИДМ-94" ЕООД срещу решение № 1914/14.08.2013 г. по адм. д. № 3446/2011 г. на Административен съд Пловдив. Считат обжалваното решение за недопустимо и алтернативно -за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационните жалби Димитър Георгиев Драгинов и Павлинка Манева Мечкова не вземат становище. Ответницата по касационните жалби Ангелина Ангелова Гъркова чрез своя пълномощник намира касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на трите касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ангелина Ангелова Гъркова срещу заповед № А-2131/12.10.2009 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 110, ал . 1, т. 3 и 4 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПЗ / план за застрояване/ с РУП /работен устройствен план/ за УПИ !-1164 и !!-1163, кв. 81, по плана на гр. Асеновград. С обжалваното решение съдът е приел, че жалбоподателката като собственик на УПИ Х!!!-1166 е заинтересована страна, тъй като предвиденото в ПЗ и РУП свързано застрояване е средно по своя характер и разстоянието между предвидената за застрояване в процесните УПИ-та сграда и собствения на жалбоподателката УПИ /странична регулационна линия/ е намалено. С обжалваното решение по същество съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Одобреният проект предвижда намалени отстояния, а жалбоподателката не е била уведомена и не е участвала в административното производство. В процесната заповед не е посочено като основание за издаване разпоредбата на чл. 36 ЗУТ, предвиждаща допустимост на намалени отстояния. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните норми. При раглеждане на делото съдът не е установил релевантните за спора факти съобразно посочените основания в обжалваната заповед: На първо място, формулировката в заповедта е неточна, тъй като с РУП не може да се изменя ПУП- чл. 113, ал. 1 ЗУТ. РУП се изработва въз основа на ПУП или едновременно с него, като се допуска възможност да се одобри едновременно с изменението на ПУП- чл. 113, ал. 5 ЗУТ. Съдът не е установил какво точно е изменението на ПУП-а, в случая ПЗ, на какво основание е извършено и дали предвидените в хипотезиса на чл. 134, ал . 2, т. 6 ЗУТ, записани като правно основание в обжалваната заповед, предпоставки за изменение на ПУП са осъществени, за да се допусне изменение на плана за застрояване. Не е изяснено по делото предприетото и одобрено с обжалваната заповед изменение на ПЗ налага ли и защо изработването на РУП. РУП се изработва само ако следва да се предвиди намалено отстояние с цел запазване на съществуваща сграда или при свързано застрояване, предвидено с действащия /или изменен преди или едновременно с РУП/ ПУП. В случая изясняването на релевантните за спора факти влияе и върху допустимостта на първоинстанционната жалба-налице ли са намалени отстояния по изменения ПЗ до сградата на жалбоподателя или е налице свързано застрояване с имот, предмет на изменения ПЗ и собствен на жалбоподателя. Предвид тези съображения съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК за цялостна проверка на административния акт. Липсва произнасяне с обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства, а касационният съд може да се произнася с решение по съществото на спора при установени в мотивите на обжалваното решение факти и обстоятелства. Касационната инстанция като инстанция по прилагане на правото в случая не може да извърши проверка за правилното, респективно неправилното приложение на закона от решаващия съд, която е възможна само при установените от първата инстанция като инстанция по същество факти. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение