Решение № 6190 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3253/2014 г.

Решение № 6190 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3253/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е образувано по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ по жалба на Цветанка Николова Ангелкова от гр. София в качеството й на наследник на Никола Миланов Донков чрез адв. А. Черногорски против Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 / идентичен с км 16 + 540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София в частта, досежно определеното обезщетение за следните недвижими имота, а именно: ПИ с идентификатор 68134.8641.48 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, СО - район "Кремиковци", кв. "Враждебна", м. "Крива бара", целият с площ от 1,217 дка; част от ПИ с идентификатор 68134.8632.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, СО - район "Кремиковци", кв. "Враждебна", м. "Ганева воденица", целият с площ от 1,136 дка и размер на отчуждената част - 0,626 дка и част от ПИ с идентификатор 68134.8630.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, СО -район "Кремиковци", кв. "Враждебна", м. "Ганева воденица", целият с площ от 1,996 дка и размер на отчуждената част - 0,036 дка. За първия ПИ, чиято площ се отчуждава изцяло, административният орган е определил обезщетение в размер на 24 391 лв., за отчуждената част от втория ПИ е определил обезщетение в размер на 12 546 лв., а за отчуждаваната част от третия ПИ - в размер на 722 лв. Жалбоподателката поддържа, че неправилно е определен размерът на дължимото обезщетение, като същото е занижено и нереално. Претендира справедливо обезщетение за отчуждаваните й имоти и части от имоти, както следва: за ПИ с идентификатор 68134.8641.48 - 59 506 лв; за отчуждаваната част от ПИ с идентификатор 68134.8632.22 - 30 608 лв. и за отчуждаваната част от ПИ с идентификатор 68134.8630.6 - 1 760 лв.

Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. Костадинов, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. Представя писмени бележки по същество, в които моли обжалваното решение на МС да бъде изменено в обжалваната му част съобразно заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-оценителна експертиза.

Ответникът, Министерският съвет на Република България, чрез юриск. Георгиева оспорва жалбата.

Заинтересованите страни, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юриск. Иванова, адв. Василева и юрк. Белев оспорват жалбата като неоснователна.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна - единствен наследник на вписания в административния акт собственик на отчуждаваните имоти и срещу акт, подлежащ на обжалване по АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Видно от представените в преписката доказателства, отчуждават се следните имоти и части от тях, собственост на жалбоподателката в качеството й на единствен наследник на Никола Миланов Донков, а именно: ПИ с идентификатор 68134.8641.48 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, СО -район "Кремиковци", кв. "Враждебна", м. "Крива бара", целият с площ от 1,217 дка; част от ПИ с идентификатор 68134.8632.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, СО -район "Кремиковци", кв. "Враждебна", м. "Ганева воденица", целият с площ от 1,136 дка и размер на отчуждената част - 0,626 дка и част от ПИ с идентификатор 68134.8630.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, СО - район "Кремиковци", кв. "Враждебна", м. "Ганева воденица", целият с площ от 1,996 дка и размер на отчуждената част - 0,036 дка. Страните не спорят, че всички процесни имоти попадат в район "Кремиковци", гр. София.

По делото са назначени основна и допълнителна съдебно-оценителни експертизи /СОЕ/, изготвени от вещото лице инж. Димитър Бошнаков. Основната експертиза е изготвена само на база пазарни аналози - имоти, попадащи в кв. Враждебна, район "Кремиковци", а допълнителната СОЕ се е основала и на други имоти с подобни характеристики, попадащи в район "Кремиковци". Съгласно основната СОЕ вещото лице е определило равностойно парично обезщетение за отчуждаваните имоти, както следва: за ПИ с идентификатор 68134.8641.48 - 17 464 лв.; за ПИ с идентификатор 68134.8632.22 - 8 983 лв. и за ПИ с идентификатор 68134.8630.6 - 517 лв. При определяне на равностойното парично обезщетение в основната СОЕ вещото лице е ползвало като пазарен аналог и договор за ипотека, изповядан с нот. Акт № 095, т. I, дело № 082/23.07.2012 г. на нотариус № 032 по регистъра на нотариалната камара - сделка 9 по анализираните от експерта пазарни свидетелства.

При изготвената от вещото лице допълнителна СОЕ, същият, освен ползваните пазарни свидетелства по основната експертиза, е ползвал и пазарни свидетелства за имоти с подобни характеристики от други землища на бивши населени места- понастоящем квартали на гр. София, попадащи в район "Кремиковци". В тази връзка вещото лице се е позовало и на пазарен аналог - договор за ипотека, изповядан с нот. акт № 13, т. I, дело № 011, 16.02.2011 г. на нотариус № 032 по регистъра на нотариалната камара, при който са ипотекирани общо 6 поземлени имота, с подобни на отчуждаваните имоти характеристики, находящи се също в район "Кремиковци". Съгласно изготвената допълнителна СОЕ вещото лице е определило равностойно парично обезщетение за трите отчуждавани имота, както следва: за първия - 44 189 лв; за втория - 22 730 лв. и за третия - 1 307 лв.

С молба от 18.03.2015 г. от процесуалния представител на ответника е поискана втора допълнителна експертиза - вещото лице да даде пазарна цена на отчуждаваните имоти, като ползва пазарните аналози за район "Кремиковци", но изключи неотносимите според него договор за ипотека /сделка 9 от основната СОЕ/ и договор за ипотека, изповядана с нот. акт № 13, т. I, дело № 011 от 16.02.2011 г. на нотариус № 032 по регистъра на нотариалната камара, която е ползвана при изготвянето на допълнителната СОЕ. Вещото лице е дало заключението си по така поставената втора допълнителна задача устно в съдебното заседание, проведено на 23.03.2015 г., като е определило средна пазарна цена на кв. м на дължимото обезщетение, изключвайки двата договора за ипотека в размер на 13.75 лв/кв. м и дължимо парично обезщетение за всеки от отчуждаваните имоти, както следва: за ПИ с идентификатор 68134.8641.48 - 16 734 лв.; за ПИ с идентификатор 68134.8632.22 - 8 608 лв. и за ПИ с идентификатор 68134.8630.6 - 495 лв.

Настоящият съдебен състав кредитира второто допълнително заключение на вещото лице, дадено устно в съдебно заседание от 23.03.2015 г., като приема вариант на експертизата в комбинация на пазарните аналози, които могат да се ползват от основната и допълнителна СОЕ, но без двата договора за ипотека: съответно - без нот. акт № 095, т. I, дело № 082/23.07.2012 г. по описа на нотариус № 032 по регистъра на Нотариалната камара, ползван при изготвяне на основната СОЕ и без договорна ипотека по нот. акт № 013, т. I, дело № 011/16.02.2012 г. на нотариус № 032 по регистъра на нотариалната камара, съобразен при изготвяне на допълнителната СОЕ.

Съображенията на настоящия състав на ВАС, трето отделение са следните:

1. Първият договор за ипотека по основната СОЕ не съответства на изискването за пазарен аналог по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, доколкото не съставлява "ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот" съгласно изискванията на този законов текст.

2. По отношение втория договор за ипотека, изповядан с нот. акт № 013, т. I, дело № 011/16.02.2012 г. на нотариус № 032 по регистъра на Нотариалната камара.

По делото като доказателство от процесуалния представител на жалбоподателката е представен и нот. акт № 11, т. I, рег. № 334, дело № 010 от 16.02.2012 г. на нотариус № 032 по регистъра на Нотариалната камара, съгласно който "РИС - ВВ" ЕООД купува недвижим имот - 2 броя халета в урбанизирана територия за сумата от 841 568 евро, като по-голямата част от цената се заплаща чрез отпуснат на купувача банков кредит от "Уникредит Булбанк".

Процесуалният представител на жалбоподателката в писмената си защита твърди, че доколкото и нот. акт № 11, и нот. Акт № 13 са изповядани в един и същи ден, пред един и същ нотариус и купувачът по сделката, изповядана с нот. акт № 11 е собственик на ипотекираните имоти по нот. акт № 13, а в нот. акт № 011 изрично е вписано, че покупната цена се заплаща от купувача изцяло с банков кредит от "Уникредит Булбанк", то безспорно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 013 следва да бъде ползван като пазарен аналог в конкретния случай.

Съгласно разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС сред сделките, които могат да се ползват като пазарни аналози, попадат и ипотеките - в случаите, в които обезпечават покупко-продажба на недвижим имот. С оглед представените по делото два нотариални акта следва да се търси взаимовръзката между тях и да се прецени може ли да се приеме, че имотите, ипотекирани като обезпечение на отпуснатия с нот. акт № 13 инвестиционен кредит, обезпечават покупко- продажбата на имотите по нот. акт № 11.

За да се ползва ипотеката като пазарен аналог по смисъла на § 1а, ал. 2 от ПЗР на ЗДС, следва по делото да бъдат представени доказателства, че безспорно цената на закупените имоти е заплатена с отпуснатия на "РИС - ВВ" ЕООД и обезпечен с ипотекираните имоти по нот. акт 013 банков кредит, както и да се представят ползваните от банката оценки на ипотекираните имоти с цел преценка дали са ползвани същите методи за оценяване и дали оценката на ипотекираните имоти е извършена в релевантния по ЗДС едногодишен период или извън него. Такива доказателства липсват по делото, поради което не може да се приеме, че представената договорна ипотека може да се ползва като пазарен аналог в случая. Вероятността и основателното предположение за случването на факти от действителността съгласното националното ни право не се приравняват на доказаността им. В българското право не съществува оборима или необорима презумпция, касаеща конкретния случай. За да се установят конкретните факти, следва твърдящия ги да проведе пълно и главно доказване на същите съгласно разпределянето на доказателствената тежест в процеса на основание чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 170 и чл. 144 от АПК. Такова доказване по делото не е проведено.

Настоящият състав на ВАС не може да кредитира допълнителната СОЕ в частта й относно приемането като пазарен аналог на договора за ипотека, изповядан с нот. акт № 013, тъй като заключението на вещото лице в тази част се явява необосновано и непочиващо на събрани по делото или цитирани от вещото лице и приложени към експертизата изходни данни и документи.

Съгласно кредитирания от съда вариант на заключението на вещото лице, дължимото парично обезщетение за ПИ с идентификатор 68134.8641.48 е в размер на 16 734 лв.; за ПИ с идентификатор 68134.8632.22 е 8 608 лв. и за ПИ с идентификатор 68134.8630.6 е 495 лв.

След като определеното от вещото лице обезщетение за отчуждавания имот е по-ниско по размер от обезщетението, определено от административния орган, и предвид основния принцип в правото, че оспорването не следва да влошава положението на оспорващия, то жалбата срещу Решение на МС № 811 от 21.12.2013 г. в обжалваната му по това дело част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Присъждане на разноски по чл. 143 от АПК не се дължи, доколкото от представителите на ответника и заинтересованите страни, за които обжалваният административен акт е благоприятен, такова искане не е отправено своевременно до съда.

Водим от изложеното, Върховният административен съд