Решение № 12993 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13482/2016 г.

Решение № 12993 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13482/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юриск. Л. Х. Жалбата е срещу решение № 432 от 18.10.2016 г., постановено по адм. дело № 891/2015 г. от Административен съд П. С него по жалба на Н. С. Н. е отменено уведомително писмо с изх. № 02-150-6500/6127 от 29.09.2015 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която се отказва финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), и преписката е върната за ново произнасяне от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ при съобразяване на изложените в решението мотиви. С касационните жалби се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски за двете инстанции. Прави се и възражение за прекомерност на исканите от ответната страна разноски. Ответникът - Н. С. Н., чрез упълномощения си представител адв. М. А., с представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество същата и е основателна. С обжалваното решение Административен съд П. е отменил уведомително писмо с изх. № 02-150-6500/6127 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която се отказва финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Със същото съдебно решение съдът е върнал преписката за ново произнасяне от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ при съобразяване на изложените в решението мотиви. За да постанови този резултат съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в рамките на делегираните му със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия. Същото обаче но не съдържало достатъчно мотиви, които да съответстват на безспорни доказателства за установеното фактическо положение. Съдът е приел, че хода на проведеното производство и при разглеждането и произнасянето по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2014 не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, освен посочената липса на мотиви. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган е посочил общо 89,40 ха като недопустими за подпомагане. Но не е посочил колко от тях и за кои конкретни БЗС са такива на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - въз основа на извършената проверка на място. И за кои основанието е чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - заявените площи не са включени в специализирания слой. Освен това били компрометираните данните от извършените проверки, предвид заключението на приетата по делото съдебна експертиза от IT специалист. Това заедно с липсата на мотиви правело невъзможно преценката от съда за спазването на материалния закон и съобразяването с неговата цел. Решението е неправилно. Неправилно административният съд е приел при обсъждане законосъобразността на уведомителното писмо, че същото е немотивирано. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Освен това следва да се посочи, че словесната и табличната част на писмото представляват едно цяло. В тях са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят на акта е приел, че процесните площи са недопустими за подпомагане. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него административно право. Съобразно изложеното в уведомителното писмо и данните от административната преписка се установява, че по СЕПП на касационния ответник е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. А конкретните размери на недопустимата на тези основания са посочени в таблицата на стр. 2 и 3 от уведомителното писмо - разликата между декларираната площ по колона 2 и установената площ по колона 6 /получена след извършената проверка на място по колона 4/, която разлика е посочена в колона 7. Неправилно административния съд е счел, че отказът за финансово подпомагане е основан и на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. Липсата на това основание е видно от таблицата от уведомителното писмо по СЕПП. В нея за всички 57 блока на земеделското стопанство (БЗС) с нередности, са еднакви стойностите между декларираната площ /колона 2/ и площта на парцелите след разрешаване на двойно заявените площи /колона 3/. Следователно административният орган е приел, че 57-те парцела не са с нередности по колона 3, която е относима за основанието по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - видно от обяснителните бележки към таблицата. Същото е видно и от данните от административната преписка, от която се установява, че всички установени застъпвания са разрешени в полза на заявителя. С оглед на изложеното за правния спор са относими само основанията по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Видно от доказателствата по делото, със заявление с УИН 15/270514/76026 Н. С. Н. е заявил за подпомагане по СЕПП 128 блока на земеделското стопанство (БЗС) с обща площ 379,2 ха. От приложеното по делото доказателство "резултати от автоматични проверки на въведените данни", че 15 от заявените за подпомагане блокове на земеделското стопанство (БЗС) са излизали изцяло или частично извън действащия към него момент специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". За заявените парцели на основание заповед № 272547/01.08.2014 г. на началника на РТИ П. има извършена след подаване на заявлението за подпомагане проверка на място, чиито резултати са отразени в контролен лист /л. 27-91/. Заявителят /касационният ответник/ е оспорил резултатите от тази проверка. Затова е извършена съгласно заповед № 280380/02.02.2015 г. на началника на ТИ - ЦУ контролна проверка, резултатите от които са отразени в приложения по делото контролен лист /л. 94 -гръб - л. 126/. При нея за 57 парцела е установена площ от общо 89,4 ха, която не е била в добро земеделско и екологично състояния. Конкретните причини за недопустимост за подпомагане са посочени в контролния лист от първата проверка, резултатите от който са коригирани частично с контролната проверка. Контролните листи са официални удостоверителни документи, които се ползват с формална доказателствена сила. Констатации от двете проверки не са опровергани, а напротив - потвърждават се от заключението по СТЕ. Това, че парцелите не са в добро земеделски състояние е видно и от приложените към проверките снимки. Установява се също, че със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г." като част от система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. С т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. В случая касационният ответник не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила. Така недопустимите площи по 57-те парцела от уведомителното писмо са останали извън специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Видно от посоченото по-горе, една от причините за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане, е чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. Или причината е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", утвърден със заповед № РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015 г. Тъй като тази заповед, в частта й, отнасяща се до заявените от Н. С. Н. имоти, не е оспорена, същата е влязла в сила. Последната е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане парцели. При действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - от 17.05.2014 г., при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой, административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Наличието на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП е достатъчно за недопустимост за подпомагане. Въпреки последно изложеното, от данните по делото се установява, че в случая е било налице и другото правно основание - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП по СЕПП. Така е защото резултатите от основната и контролната проверка на място са установили, че площите по 57-те парцела на уведомителното писмо не се поддържат в добро земеделско и екологично състояния, респ. не се стопанисват. Констатации от двете проверки не са опровергани, а напротив - потвърждават се от заключението по СТЕ. Същото е видно и от приложените към проверките снимки. Не може да се приеме, че всички тези доказателства са опровергани от втората съдебно-техническа експертиза, изготвена от специалист информационни технологии, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Тази експертиза установява, че не е възможно да се каже, че направените снимки при извършената проверка на място съответстват по време и място на извършените измервания с GPS, както и че не е възможно да се каже снимките къде са заснети и за кой парцел се отнасят, поради липса на данни от GPS към снимките. Тази експертиза има отношение единствено към изготвените към двете проверки снимки. Но тя по никакъв начин не опровергава констатациите от двете проверки, потвърдени и от първата съдебно-техническа експертиза. Освен това втората експертиза не изключва снимките да са изготвени коректно, в каквато насока са останалите доказателства по делото. Внесените съмнения с втората експертиза не са достатъчно основание да са приеме, че специалистите от ТИ са били недобросъвестни при извършените проверки. Най-малкото защото няма други данни за това. А и коректното отразяване на установеното от тях при двете проверки е видно от разпита на двамата служители в съдебното заседание на 11.04.2016 г. Така по СЕПП съгласно разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. при установено наддеклариране над 20 %, но под 50 %, на кандидата се отказва плащане. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 30,85 % и попада в този обхват, поради което за цялата заявена за подпомагане площ правилно е отказано оторизиране на заявената сума. Следва да се посочи, че Регламент № 1122/2009 е отменен според чл. 43 от Д. Р. № 640/2014. Но съгласно б. "а" на чл. 43 от Д. Р. № 640/2014 отменени регламенти продължават да се прилагат и за искания за плащане, подадени във връзка с 2014 г., какъвто е случаят. С оглед на това непосочването в процесното уведомително писмо на Д. Р. № 640/2014 не е съществено процесуално нарушение, тъй като не се отразява на административния акт. В заключение следва да се приеме, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Поради това актът, с който е постановен отказ за финансово подпомагане се явява законосъобразен. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК Н. С. Н. следва да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото - 100 лв. за експертиза и по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Така общият размер на разноските е 400 лв. Искането на Н. С. Н. за заплащане на направените от него разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,