Решение № 5451 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15003/2009 г.

Решение № 5451 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15003/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП гр. Варна, подадена чрез юрк. Тодорка Александрова, срещу решение № 1493 от 24.09.2009 г. по адм. дело № 1548/2009 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, 6 състав, с което е отменена Заповед № 9-943/23.04.2009 г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, с която на "Алекс - ТВ" ЕООД на основание чл. 186 и 187 от ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до обект - кабелна телевизия, находяща се в гр. Провадия, ул. "Дунав" № 39, за срок от един месец". В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Варна и потвърдена Заповед № 9-943/23.04.2009 г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна. Алтернативно поддържа искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Варна. Ответникът - "Алекс - ТВ" ЕООД гр. Провадия не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че е налице предпоставката по чл. 186 ЗДДС за налагане на процесната ПАМ - неиздаване на надлежен документ за осъществена продажба /фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажбата/, а именно неиздаване на документ за заплатени 20 лв. от Добрин Иванов на 15.05.2008 г. за изграждане на кабелна мрежа и включване в нея. Установено е, че за нарушението е образувано и административно-наказателно производство. В обжалваната заповед липсват мотиви защо ПАМ е наложена за максималния срок по ЗДДС, още повече че при последваща контролна покупка от орган по приходите от 5.09.2008 г. е издаден фискален бон. Липсата на мотиви относно срока е съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като препятства съда да провери дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, поради което съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел и този му извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това, решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че този порок води до незаконосъобразност на акта, и го е отменил. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след като са констатирани няколко нарушения, то е обосновано налагането на максималния размер на принудителната административна мярка. В отменената заповед, видно от обстоятелствената част, се касае само до едно извършено нарушение. Както се каза и по-горе, мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и липсата на мотиви правилно е приета от съда като съществено процесуално нарушение, което винаги води до отмяна на акта като незаконосъобразен. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението на АС-Варна не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд - I А отделение,