Решение № 147 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4862/2007 г.

Решение № 147 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4862/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на "РАБ" ООД, представлявано от управителя К. М. Т., град В., К. М. Т., град В., и В. В. Ф., град В., срещу въззивно решение № 599 от 2.06.2007 г. по гр. дело № 294/2007 г. на Варненския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касаторите въззивният съд неправилно е уважил предявения срещу тях ревандикационен иск. Няма валидно взето решение на О. събрание на съдружниците на "РАБ" ООД за продажба на процесния апартамент на ищците. Предварителният договор за продажба въобще не е подписан от К. М. Т. като управител на дружеството. С касационната жалба се представят писмени доказателства, които според касаторите установяват горните обстоятелства. В съдебното заседание е представено и решение № 612/30.12.2008 г. на ВКС, ТК, I отд. по т. дело № 308/2008 г., с което е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязлото в сила решение от 16.12.2003 г. по гр. д. № 848/2003 г. на Варненския апелативен съд и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. С последното решение е бил уважен искът на А. М. срещу "РАБ" ООД за обявяване за окончателен предварителен договор за продажба на процесния апартамент. Въз основа на същата покупко-продажба ищците са се легитимирали като собственици на апартамента по настоящото дело. Касаторите искат или да се спре производството по делото до приключване на обуславящото дело по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, или да се отмени обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Ответниците по касационната жалба А. К. М. и М. П. М., двамата от град В., не са заявили становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касаторите и данните по делото, намира следното: Варненският окръжен съд е оставил в сила решение от 29.11.2005 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 3509/2004 г., с което "РАБ" ООД, К. М. Т. и В. В. Ф. са осъдени да предадат владението на А. К. М. и М. П. М. на апартамент № 42, находящ се в жилищната сграда в град В., ж.к. "Ч", бл.63, ет. 11, с площ 109.64 кв. м, състоящ се от две стаи, хол, столова и сервизни помещения при съседи: Филимон И., двор, апартамент на П. Л. и двор, заедно с принадлежащата му изба № 33 с площ от 5 кв. м, при граници: коридор, изба на В. Р., изба на Ф. И. и коридор, както и 1.9287 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, попадащо в 20-ти микрорайон на града. Въззивният съд е приел, че ищците са придобили процесния апартамент въз основа на влязло в сила съдебно решение за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба за окончателен и ответниците владеят същия имот без основание. Според ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС касационната инстанция не е инстанция по същество и не може да съобразява припостановяване на решението си нови фактически обстоятелства, каквито представляват установените с решението по обуславящото дело, а трябва да изхожда при упражняване контрола си за законосъобразност само от установената от въззивния съд фактическа обстановка. В случая соченото основание за спиране на производството - отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 16.12.2003 г. по гр. д. № 848/2003 г. на Варненския апелативен съд, с което е бил уважен искът на А. М. срещу "РАБ" ООД за обявяване за окончателен предварителен договор за продажба на процесния апартамент, не се е осъществило пред въззивния съд. Висящността по това обуславящо дело като факт, който налага спиране на производството е възникнал, след постановяване решението на въззивния съд, но при подадена касационна жалба срещу него до ВКС. Касационната инстанция не е съд по същество, а единствено контролна инстанция за проверка на материалноправната и процесуална законосъобразност на решението на въззивния съд. Тя проверява правилността на решението на този съд, изхождайки от приетата от него за установена фактическа обстановка. ВКС не може да събира нови доказателства. Касационният съд не може да прави и нови различни от тези на проверявания съд, фактически изводи, съответно да възприема друга фактическа обстановка в резултат на касационното обжалване. В тази връзка разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), която предвижда съобразяване от съда на релевантните за спорното право факти, настъпили след предявяване на иска, следва да се тълкува в смисъл, че въпреки висящността на производството пред ВКС, това съобразяване се отнася най-късно до момента на приключване устните състезания пред въззивния съд, до който момент страните могат да ползват защитни средства, които се основават на тези факти. Ето защо в случая не може да се приеме, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е разгледал спора при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. Влязлото в сила решение следва да се разглежда като доказателство за новооткрито обстоятелство. То би могло да се съобрази от съда по реда на отмяната по чл. 303 ГПК. Поради това ВКС не може да спре производството по делото съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 б. "г" ГПК (отм.) до приключване на висящото дело с обуславящо значение относно иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Към момента на приключване устните състезания пред въззивния съд ищците по делото са се легитимирали като собственици на процесния апартамент с влязлото в сила решение от 16.12.2003 г. по гр. д. № 848/2003 г. на Варненския апелативен съд. Към същия момент ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота без основание. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.