Решение № 256 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 589/2008 г.

Решение № 256 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 589/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а б. "а" ГПК /отм/. Н. И. Р. от гр. Р. чрез своя процесуален представител а. Г гр. Р. е обжалвала решението на Варненския окръжен съд от 9.11.2007 г. по гр. д. № 963/2007 г., с което е отменено решението на Варненския районен съд от 6.03.2007 г. по гр. д. № 2092/2006 г. и постановено ново решение. С него въззивният съд отхвърлил исковете, предявени от Н. И. Р. срещу Н. И. П. и срещу М. Д. М. за разваляне на договор, сключен с нот.акт № 167/96 г. по силата на който Д. И. П. прехвърлила на сина си Н. И. П. собственият си апартамент № 96, находящ се в гр. В. ж.к. Младост-2 м.р. бл.141 вх.6 ет. 3 с обща застроен площ 66.84 кв. м., заедно с избено помещение и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу насрещното задължение за гледане и издръжка. Съдът отхвърлил и ревандикационен иск за предаване владението върху 1 / 2 ид.част от съшия апартамент и в полза на Н. И. П. и на М. Д. М. присъдил направените по делото разноски в размер на по 67 лева. В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б ал. 1 б. 4в" ГПК /отм/. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Варненския окръжен съд, прие следното: Оплакванията са неоснователни. По делото е било изяснено, че прехвърлянето на апартамента в гр. В. от страна на майката Д. И. П. на своя син Н. И. П., е станало на 25 април 1996 г. - вж. нот. акт № 167/25.04.1996 г. и че след около 7 години тя е починала- на 5.01.2003 г. Този период от време е показвал, че прехвърлянето дори и да е станало "след настояване от брат ми"както е твърдяла в исковата си молба ищцата Н, продавачката, която е била все още здрава, не се възползвала от възможността тя да развали договора и да върне прехвърления апартамент, а не това да стане след смъртта й от нейната дъщеря Н. И. е. не е било съвсем убедително съображението на дъщерята за някакво принудително прехвърляне. Ищцата-касационен жалбоподател не е успяла да докаже и другото твърдение в исковата молба: че майка й е живяла непрекъснато в гр. Р. е че за нея се грижела само тя и нейния съпруг и че това означавало че брат й- купувач по алеаторния договор не е изпълнявал задълженията си по него.-: "Точно обратното: майка ми винаги е живяла в гр. Р., аз и съпруга ми сме помагали в домакинството, водели сме я на лекари други грижи.... Единственото ходене в гр. В. на майка ми беше малко преди да почине и тя почина в гр. Варна". Варненският окръжен съд е направил пълен анализ на всички събрани по делото доказателства и обосновано е приел, че синът-купувач по договора за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка, е изпълнявал поетите задължения. От свидетелските показания на Л. В. К., на Р. Д. С., на Л. Д. М. и Й. Р. Й., разпитани като свидетели от Варненския районен съд и от тези на С. А. Х. и И. Г. А., депозирани пред Варненския окръжен съд е било установено че винаги отношенията между майката и сина и неговото семейство са били добри и че именно те са се грижили за нея и за нейното здраве. Свидетелите са установили, че Д. И. П. се занимавала със зеленчукопроизводство и през летните месеци прекарвала в село О. на вилата на сина си., където се събирало семейство. Било е изяснено, че по начало тя живеела в собствената си къща-първия етаж- в гр. Р., но че синът й я посещавал непрекъснато. В тази насока са били свидетелските показания и представените използвани билети по ж.п.транспорта, приложени на страници 56-68 по гр. д. № 2092/06 на Варненския районен съд. На втория етаж живеела дъщерята с нейното семейство. Но във всички случаи на неразположение и разболяване, а в един период през 1996 г., когато била и със счупен крак, грижите за гледане се поемали от сина. Неговата съпруга като лекар-кардиолог се грижела за настаняване в болнично заведение, за пълно медицинско обслужване и лекарства. От свидетелските показания на Л. Д. М. на ответницата М по професия също лекар е било установено, че последната години Д. И. П. е била зле и "изцяло под грижите на сестра ми, просто не можеше сама да се движи, беше с едно изразено старческо оглупяване, накрая даже много трудно се хранеше, беше в тежко състояние". Свидетелката е пояснила, че грижите на сина й са били изключителни-той дари я е къпал във ваната в къщи-нещо което обичайно не било присъщо за един мъж. Тези показания въззивният съд е приел като достоверни и почиващи на едно компетентно лекарско мнение и съобразно и писмените доказателства- Решението на ТЕЛК, железопътни билети за пътувания с влак от 1996 г. до разболяването и смъртта на майката и то не за един два пъти в годината, а непрекъснато, приложени към делото удостоверение на Б. ДСК за титуляра на сметката Н. И. П. и пълномощно за теглене пари от разплащателния влог на неговото име от страна на майката, обосновано е приел, че ответникът е полагал грижи за гледане на майка си, а като се съди и по даденото пълномощно-че е изпълнявал и задължението си за издръжка. Той е изпълнил и последното задължение-да погребе майка си и това е станало не в гр. Р., където живее сестра му, а. именно в гр. В. където е неговото семейство. При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд не е можел да направи други крайни изводи, освен тези, че твърденията в исковата молба не са били доказани, че купувачът по договорът за прехвърляне право на собственост върху апартамента в гр. В. е изпълнил поетите задължения и за това - да отхвърли исковете за разваляне на сключения договор. Не е вярно поддържаното и в касационната жалба, че не е имало престиране, че не е имало лично полагане на грижи и че имало като цяло неизпълнение. Както се посочи, иска се разваляне на договора 7 години след неговото сключване. Искането е направено от пряк наследник на продавачката и е допустимо. Но до смъртта си и до изпадане в т.н."старческо оглупяване" тя е приемала изпълнението и това е означавало, че като кредитор не би могла да иска разваляне на договора-в този смисъл са аргументите в чл. 194, ал. 1 и чл..264, ал. 3 ЗЗД. А след това, тогава когато вече е била зле и се е нуждаела най-много от грижи и средства за поддържане на лечението, както е било установено само синът й-купувач по сделката е престирал. Решаващият съд е обосновал крайните си изводи с всички събрани по делото доказателства и законосъобразно е приел, че исковете следва да се отхвърлят. В този смисъл той точно е приложил закона и при постановяване на решението си не е допуснал нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Неговото решение е обосновано. Не са налице отменителните основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. Решението на Варненският окръжен съд е правилно постановен съдебен акт. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,