Решение № 8211 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 935/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. М. от гр. София, чрез адв. Тенева, срещу решение 7029/17.11.2023г., постановено по адм. дело 8263/2023г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу заповед РД09-1705/01.08.2023г. на министъра на образованието и науката. Касационната жалбоподателка поддържа в касационната жалба и в открито съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, навежда довод и за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение - иска отмяната на решението, уважаване на жалбата и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба министърът на образованието и науката не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд взема предвид, че оспорената пред него заповед на министъра на образованието и науката е издадена на основание чл. 30, ал.4, т. 1 и ал. 5 от Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), във връзка с жалба с вх. 94-6137/23.11.2022г., постъпила в Министерство на образованието и науката (МОН) и във връзка с определение 5520/27.06.2023г., постановено по адм. д. 2537/2023г. на Административен съд София-град. Със заповедта е оставена без разглеждане като недопустима жалбата с вх. 94-6137/23.11.2022г., подадена от С. М. М. до МОН. В мотивите си контролиращия орган приема на първо място, че сигналът на М. за нарушения в проведената процедура за заемане на академична длъжност асистент в Софийския университет Свети Климент Охридски, Факултет по журналистика и масова комуникация, катедра Пресжурналистика и книгоиздаване не е подаден от заинтересовани лице по смисъла на § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ и на следващо място, че сигналът е подаден след изтичане на срока по чл. 30, ал. 3 ЗРАСРБ, т. е. след приключване на съответната процедура. Административният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗРАСРБ. Актът е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Съдът не споделя съображенията на министъра на образованието и науката, че жалбоподателката няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на ЗРАСРБ, поради което и няма право на сигнал по реда на чл. 30 и следв. от закона, като в мотивите на съдебното решение е посочено, че М. е страна в развилото се административно правоотношение по обявения конкурс, участник в административното производство, следователно е от кръга на лицата, които се ползват, съответно засягат от крайния акт. Споделени са обаче изводите на административния орган за просрочие на жалбата/сигнала. Съдът посочва, че конкурсната процедура приключва с доклад на председателя на изпитната комисия с изх. 623/16.09.2022г., а на 29.09.2022г. е сключен трудов договор за длъжността асистент между СУ и спечелилия конкурса кандидат В. Д.. Следователно подадената на 23.11.2022г. жалба на М. против проведена процедура за заемане на академична длъжност асистент в СУ е след приключване на съответната процедура, поради което правилно министърът на образованието и науката я оставя без разглеждане. Решението на АССГ е допустимо и правилно. Неоснователно е касационното възражение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички приети по делото и относими към спора доказателства. Първоинстанционният съд приема и обсъжда относимите към преценката за законосъобразност на оспорената заповед на министъра на образованието доказателства. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗРАСРБ съдът приема за законосъобразни изводите на министъра на образованието и науката за недопустимост на жалбата поради подаването й след приключване на процедурата за заемане на академична длъжност главен асистент. Неоснователно касаторката възразява, че съдът следва да обсъди не само жалбата до министъра на образованието, а и всички останали подадени от нея жалби до ректора на Софийския университет, против процедурата на конкурса, за които твърди че неправилно не са преценявани от първоинстанционния съд. Оспорената пред АССГ заповед на министъра на образованието и науката, както е посочено по-горе в мотивите, е издадена във връзка с влязло в сила определение 5520 от 27.06.2023г. по адм. д. 253/2023г. на АССГ, в което административният съд очертава предмета на произнасяне на министъра на образованието и науката, а именно по жалба на С. М. М. с вх. 94-6137/23.11.2022г. (имаща характер на сигнал по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗРАСРБ. Оспорената заповед е съобразена със задължителните мотиви на съда, дадени в цитираното определение, което правилно и в съответствие със закона е отчетено от първоинстанционния съд. Ето защо необсъждането от страна на съда на предходни жалби срещу конкурсната процедура до ректора на Софийския университет не е нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като те са неотносими към преценката за законосъобразност на оспорената заповед на министъра на образованието и науката от административния съд. Предвид изложеното решението не страда от твърдените в касационната жалба пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,