Решение № 619 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2013 г.

Решение № 619 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу решение № 2146 от 1.04.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 3060/2011 г. С обжалваното решение частично са уважени предявените искове от Йордан Йорданов за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) и са присъдени разноски и на двете страни. Касационната жалба на Йордан Йорданов е срещу частта от решението, с която чстично са отхвърлени исковете му. Иска се отмянана решението в обжалваната му част и уважаване изцяло на предявените искове. Основното оплакване на този касатор е, че съдът неправилно е определели размера на дължимото обезщетение по исковете. Касационната жалба на ГДИН е срещу частта от съдебното решение, в която частично са уважени исковете и дирекцията е осъдена да заплати разноски на ищеца. Оплакванията са за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба на ГДИН, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба на ГДИН и за неоснователност на другата касационна жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени в законоустановения за това срок и от надлежни страни. По основателността им приема следното: С обжалваното решение, административният съд е разгледал три обективно съединени иска за присъждане на неимуществени вреди. Фактическото основание на първия иск е причинен стрес и безпокойство в резулатат на престоя на ищеца за периода 3.04.2011 г. - 7.04.2011 г. в килия 13-Г от Софийския затвор, като размера на претендираната обезвреда е 1000 лева. Фактическото основание на втория иск е съжителството с плъхове в килията за процесния период, които са носители на зараза, а размерът на претенцията е 1000 лева. Фактическото основание на третия иск е липсата на достатъчно храна, която да отговаря на изискванията за качество и количество за същия период, като обзвредата се претендира в същия размер - 1000 лева. Административният съд въз основа на свидетелските показания на свидетелите Георгиев и Михайлов приема за доказано твърдението на ищеца, че за исковия период, в килията, в която е пребивавал в софийския затвор е имало плъхове. Съдът е преценил разпоредбите на чл. 3 от ЕКПЧ, чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 10, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права, чл. 2, т. 3, чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН), както и релевантни текстове от ППЗИН, уреждащи хигиенните изисквания към затворническите помещения в резултат на което е формирал извод, че органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, са длъжни да осигурят на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойноство. Прието е, че в конкретния случай килията, в която е бил настанен ищецът за процесния период не отговаря на хигиенните изисквания, което е застрашавало здравето на лишените от свобда, настанени там. Съдът е определил на основание чл. 52 от ЗЗД обезщетение по справедливост в размер на 300 лева. За да определи размера на обезщетението, съдът е преценил, че липсват доказателства ищецът да е боледувал по време на престоя си във въпросната килия и да му е оказвана медицинска помощ. Прието е, че условията, при които е пребивавал в килията са способни да породят в ищеца твърдяните страдания - морално страдание, стрес, нерви, безпокойство, за което му е определено обезщетение 100 лева. Съдът е приел, че за процесния период, ищецът е получил храна само веднъж, което е под средното количество на ден, изчислено от вещото лице по назначената съдебна експертиза. Съдът е преценил, че е налице противоправно бездействие на ответника, с което не е осигурил храна на ден, поне в размер на 77% от необходимите му според физиологичните потребности калории на ден. Размерът на обзвредата според съда е 100 лева. Настоящият съдебен състав преценява като неправилен подхода на съда в конкретния случай, да разглежда иска за присъждане на неимуществени вреди от лошите битови условия в килията, като два самостоятелни иска. Действително, ищецът в исковата си молба (наименована Допълнение по искова молба) е формулирал петитум в три отделни точки всяка една с посочен размер на претенцията. Съдът обаче е следвало да съобрази, че претенциите на ищеца по първите две точки от петитума на иска му произтичат от едно и също фактическо основание, а именно лошите битови условия в килията по време на процесния период, част от които са както лошата хигиена на интериора в килията, така и присъствието на плъхове, които са резултат от лошата хигиена. Тези фактически обстоятелства са в основата на един единствен иск, който е следвало да бъде разгледан от съда, като преди това се даде възможност на ищеца да уточни размера му - дали това е сборът от двете претенции по т. 1 и т. 2 от петитума на исковата му молба или размерът е различен. Подходът на националния съд в подобни случаи да разделя исковата претенцията, призтичаща от различни елементи на една фактическа обстановка на самостоятелни искове в зависимост от всеки елемент от условията, е бил предмет на критика вече от Съда по правата на човека в решение от 10 януари 2012 г., постановено по делото Шахънов срещу България. В това решение Съдът е приел, че този подход води до намаляване на релевантността на всеки аргумент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин не може да се прецени кумулативния ефект на условията в тяхната комплексност върху жалбоподателя (т. 40 от решението). С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав на касационанта инстанция счита, че следва да обезсили решението на Административния съд в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София е осъдена на осн. чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ да заплати на Йордан Колев Йорданов сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от действия и бездействия на затворническата администрация за периода 3.04.2011 г. - 7.04.2011 г. и претенцията е отхвърлена за разликата, както и В ЧАСТТА, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София е осъдена на осн. чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ да заплати на Йордан Колев Йорданов сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди за съжителство с плъхове и претенцията е отхвърлена за разликата, като вместо това делото се върне на друг състав на административния съд за разглеждане на един единствен иск за присъждане на неимуществени вреди от лоша хигиена в килията, вкл. и наличието на плъхове в нея, като се даде възможност на ищеца да уточни размера на претенцията си, след което се прецени от съда и кумулативния ефект на различните елементи на условията в килията през процесния период. Неоснователно административният съд е приел, че периодът, за който ищецът твърди, че не е получил достатъчно като количество и калорийна стойност храна е 3.04.2011 г. - 7.04.2011 г. Видно от допълнение вх. № 7793/13.04.2011 г. към исковата му молба е, че ищецът се оплаква, че за периода от 7.04.2011 г. до обяд на 8.04.2011 г. е получил само пакет суха храна, т.е. оплакването му е, че не е получил закуска на 7.04.2011 г., вечеря на същата дата и закуска на следващия ден 8.04.2011 г. Видно от справка от 28.06.2011 г., изготвена от В. Василев - МИПВД до началника на отдел П№ ЧР при ГДИН (лист 29 от делото) и справка от 24.04.2011 г. от същото лице е, че на 7.04.2011 г. ищецът е получил закуска (кифла и чай) и му е даден към 10 часа пакет суха храна. Двете справки се различават относно съдържанието на пакета в частта, сирене и/или пастет е съдържал той. Безпротиворечиви са справките, че пакетът е съдържал - 400 гр. хляб, 100 гр. маслини, 100 гр. халва. С оглед твърденията на самия ищец, че пакетът е съдържал 180 гр. пастет, следва да се пиреме, че достоверна относно съдържанието на пакета е втората справка. Видно от нея е, че продуктите, съдържащи се в пакета са на обща калорийна стойност 3084 кал. Установено е също така от писмен доклад на началник сектор ФРО (лист 151 от делото), че ищецът не е получил вечеря в затвора в Ловеч на 7.04.2011 г. и закуска на 8.04.2011 г. От приетото по делото заключение на съдебната експертиза, дадено от специалист по хранене се установява, че съобразно критериите, установени в Наредба 23 от 19.07.2005 г. на МЗ за физиологичните норми за хранене на населението, на ищеца са необходими 2583 ккал дневно. Изводът, който се налага от съвкупната преценка на данните от доказателствата, изброени по горе е, че сухата храна, предоставена на ищеца на 7.04.2011 г. е достатъчна като калории, за да покрие вечерята му същия ден и закуската на следващия. Следователно, неоснователна е претенцията на ищеца за причинени вреди от недостатъчно количество и качество на предоставената му храна за периода на конвоирането му от затвора в София до затвора в Ловеч на 7.04.2011 г. Неправилно е решението на съда, в частта, в която този иск частично е уважен от съда. Решението в тази част следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли изцяло. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 и ал. 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд