Решение № 12331 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 796/2018 г.

Решение № 12331 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 796/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова И. Георгиев е подал касационна жалба срещу решение № 133/16.11.2017 г. по адм. дело № 94/2017 г. по описа на Административния съд-Габрово, с което е отхвърлен предявения от него срещу Комисията за защита от дискриминация иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди, причинени от бездействието на комисията, изразяващо се в липсата на произнасяне по подадените от него жалби по преписка № 124/2015 г. и присъединена преписка № 132/2015 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Комисията за защита от дискриминация е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред Административния съд-Габрово е образувано по исковата молба на И. Георгиев срещу Комисията за защита от дискриминация, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, причинени от бездействието на комисията да се произнесе по по подадените от него от него жалби по преписка № 124/2015 г. и присъединена преписка № 132/2015 г. В молбата се твърди, че в течение на повече от година нямало заключение на комисията по жалбата на И. Георгиев, в която той се оплаквал от бездействието на администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да му предостави хранителна добавка, каквато трябвало да приема заради заболяването си от диабет, както и да му осигури възможност да гледа кабелна телевизия. Заради бездействието на комисията, която била длъжна да се произнесе в 30-дневен срок, ищецът продължавал да търпи вреди, изразяващи се в унижение и психически тормоз. Административният съд установил, че И. Георгиев изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора-[населено място]. По жалба на Георгиев до Комисията за защита от дискриминация с разпореждане № 295/02.04.2015 г. на председателя на комисията била образувана преписка № 132/2015 г. С уведомление № 44-00-1623/21.04.2015 г. Георгиев бил уведомен, че с последващо разпореждане № 287/31.03.2015 г. била образувана преписка № 124/2015 г., която била присъединена към първата. До подаване на исковата молба Комисията за защита от дискриминация не се произнесла по подадените от И. Георгиев жалби с решение, което подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред съответния административен съд. Съдът посочил, че предвидените в Закона за защита от дискриминация срокове за разглеждане на преписките и произнасяне на Комисията за защита от дискриминация са инструктивни и дори да се приеме че комисията е формирала мълчалив отказ да бъде издаден искания административен акт, то срокът за обжалването му бил изтекъл. Административният съд посочил, че от установената фактическа обстановка не се извеждат незаконни действия или бездействие на Комисията за защита от дискриминация. Действията на служителите на комисията били предприети в съответствие с нормативната уредба по чл. 50- 70 от Закона за защита от дискриминация.. При положение, че не е установено да е издаден административен акт, отменен от съда като незаконосъобразен или незаконосъобразно действие/бездействие на административния орган, липсвал елемент от фактическия състав, обуславящ отговорността на държавата за вреди съгласно чл. 1 ЗОДОВ. Същевременно ищецът не бил ангажирал доказателства, че именно бездействието на комисията му е причинило неимуществени вреди. Той заболял от диабет преди да подаде жалби пред Комисията за защита от дискриминация. Нямало връзка между преминаването му на инсулиново лечение и бездействието на Комисията за защита от дискриминация. Хранителната добавка, която ищецът твърдял, че не му се осигурява, не била необходима за лечението му. По отношение на твърдението на ищеца, че понесъл вреди поради невъзможност да гледа кабелна телевизия, съдът посочил, че условията, при които той изтърпява наказание лишаване от свобода, зависят от определения му режим. Администрацията на затвора нямала задължение да осигури телевизор за лишения от свобода, а и от доказателствата по делото било видно, че лишените от свобода имали възможност да гледат телевизия. По тези съображения административният съд отхвърлил предявения от И. Георгиев иск. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон, макар да не споделя извода на първоинстанционния съд, че Комисията за защита от дискриминация е предприела необходимите действия за произнасяне по жалбите на И. Георгиев. По делото е установено, че жалбите са администрирани и по тях са образувани преписки. Очевидно е налице незаконно бездействие на комисията да разгледа жалбите и да постанови решение по тях, при положение, че четири години след подаването им не са извършени никакви процесуални действия. Ответникът не е изразил позиция и не е посочил каквато и да е причина, поради което не е насрочено заседание на определения състав за разглеждането на жалбите и за произнасяне с решение по тях. Бездействието на комисията обаче не би могло да причини неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е понесъл, изразяващи се в унижение и психически тормоз, поради това, че не получавал необходима за лечението му от диабет хранителна добавка, както и поради невъзможността да гледа кабелна телевизия. Моралните вреди, посочени в исковата молба, всъщност са свързани с бездействие на администрацията на Затвора-Ловеч, както самият ищец твърди в жалбите си до Комисията за защита от дискриминация. Поради това следва да се сподели направения от първоинстанционния съд краен извод за неоснователност на предявения иск, който може да бъде уважен, ако се установи незаконна административна дейност на ответника, вследствие на която на лицето са причинени вреди. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд