Решение № 10355 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6107/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. Асл, гражданин на Иран, подадена чрез процесуалния му представител адв. Т. Илиев срещу решение 3040/05.05.2023 г., постановено по административно дело 1465/2023 г. по описа на Административен съд- София-град, с което е отхвърлена жалбата на А. Асл против решение 1613/26.01.2023 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет(ДАБ при МС). Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за необосновани изводите на първоинстанционния съд, че липсват данни за конкретна заплаха и преследване спрямо него. Сочи, че при постановяване на решението си АССГ не е съобразил обстоятелствата по делото, поради което е направил погрешни изводи. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на заместник - председателя на ДАБ при МС и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответната страна по касационната жалба- заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, моли за отхвърляне на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационно оспорване, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение на заместник - председателя на ДАБ при МС 1613/26.01.2023 г., с което на А. Асл е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по подадена молба за предоставяне на международна закрила. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, административният съд установява следната фактическа обстановка: А. Асл е гражданин на Иран, [етническа принадлежност] по етническа принадлежност, вероизповедание [вероизповедание], семейно положение - неженен. Чужденецът напуска Иран легално със самолет до Турция и остава там две години и половина. В Република България пристига нелегално заедно с баща си и брат си, но е задържан в гр. Враца. А. Асл е поканен за провеждане на интервю, но на определената дата- 10.10.2022 г., не се явява. Отправена е друга покана до чужденеца за провеждане на интервю, което се е състояло на 09.12.2022г. Чужденецът мотивира молбата си за международна закрила с обстоятелството, че е бил арестуван три денонощия за участие в протест през месец ноември 2019г., след вдигане на цената на горивата в Иран. Заявява, че с помощта на чичо си Д. е заминал за град Карадж при другия си чичо А.. Заявява, че е нямал никакви проблеми с властите, не е осъждан, нямал е проблеми заради религията си. Заявява, че заради [заличен текст] си етническа принадлежност е имал проблеми- като се прибирал от университета му казвали [заличен текст] и използвали и други обидни думи. През последната година в Техническия университет е имало дискриминация към [етническа принадлежност] и не му давали да учи и да работи, докато е студент. В Карадж е нямал проблеми с никого. Не е отбил военната си служба и нямал право да напуска страната си, но чичо му Д. познавал много влиятелни хора и платил гаранция в различни институции, че може да напусне Иран за един месец. С решение 1613/26.01.2023 г. заместник - председателят на ДАБ при МС отхвърля молбата на А. Асл за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно като издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът намира за съответни на материалния закон и изводите на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като липсват категорични доказателства, че са налице основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, както и реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и сочените от жалбоподателя отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК не са налице. При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са всички поискани от жалбоподателя писмени и гласни доказателства. Задължение на съда е да обсъди всички събрани доказателства и ако не кредитира някои от тях, да изложи мотиви за това в решението си. Това в настоящия случай е сторено. В мотивите съдът подробно обсъжда изнесената от жалбоподателя лична история и събраните доказателства като посочва кои от тях кредитира и по какви причини. Решението е обосновано и релевантните към случая факти са правилно интерпретирани от първоинстанционния съд. Формирането на вътрешното убеждение на съда не е опорочено от допуснати грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Правилно първоинстанционният съд приема, че бежанската история на чужденеца е силно противоречива и не съответства на събраните доказателства. Поради това е неприложима и разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗУБ, съобразно която неподкрепените с доказателства твърдения на молителя се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства. Твърдението, че поради етническата си принадлежност не е могъл да учи, защото е бил дискриминиран са противоречиви. Чужденецът е бил студент последна година в Технически университет, като по никакъв начин не му е ограничено правото на образование само и единствено на база етническа принадлежност. Не са ангажирани доказателства, че заради етническата си принадлежност не е могъл за завърши/започне образованието си или че студентските му права са прекъснати. Точно обратното. Чужденецът е представил в съдебното производство Удостоверение за студент (л. 80), от който се установява, че същият е студент в специалност сътрудник по компютърна техника, програмиране, записан първи семестър на академичната 2020г. - 2021г. и започва да се обучава. На следващо място, твърдението за страх от преследване, заради участието му в протести през 2019г. и задържането му за три дни, също не обосновава основателен страх от преследване. А. Асл е напуснал легално Иран със самолет за Турция, въпреки че според твърденията му е бил в списъка на лица, за които има забрана за напускане на Иран. Правилно първоинстанционният съд преценява, че представеното в хода на съдебното производство доказателство Разписка за плащане (л. 87), по никакъв начин не може да доведе до извод, че посочената сума пари е платена от оспорващия или от неговия чичо, за да може да напусне страната си. В разписката за плащане не са посочени нито имена, нито основание за плащане. Поради това направените твърдения на чужденеца, че се страхува от преследване, не могат да се приемат за достоверни с оглед факта, че след ареста му, той е останал да живее необезпокоявано в Иран, не е бил осъждан и легално е напуснал Иран. Направените от първоинстанционния съд правни изводи във връзка с липсата на фактическите основания, наличието на които обуславя предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, съответстват изцяло на материалния закон и се споделят и от касационната инстанция и не следва да се преповтарят. Решението на съда не е постановено в противоречие с чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, тъй като липсват убедителни доказателства, че спрямо А. Асл е било възбудено преследване, тъй като от личната бежанска история не може да се направи извод, че лицето има качество на бежанец, а е мигрант, който търси по-добри условия на живот за себе си. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Законосъобразни са и изводите на решаващия съд досежно липсата на основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. В случая чужденецът не твърди, че в държавата си на произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, както предвиждат разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ. Предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не се установява да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че с оглед приложените справки за ситуацията в Иран е видно, че в страната няма въоръжен конфликт, поради което стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт. Липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в конкретния случай се установява включително от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. ЦУ-1420/19.09.2023 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка и спазването на човешките права в Ислямска Република Иран. Според информацията в справката иранските власти не обръщат особено внимание на неуспели да получат убежище зад граница лица, при евентуално завръщане на последните в Иран. Иранците напускат страната в голям брой след революцията през 1979 година и властите приемат, че мнозина ще се стремят да живеят и работят в чужбина по икономически причини. Посочено е още, че отношението към лицата които се връщат, включително лицата които не са успели да получат убежище зад граница, зависи от профила на завърналите се лица преди да напуснат Иран и техните действия при връщането им. Най- голямото предизвикателство, пред което са изправени неуспелите кандидати за закрила при завръщането им, е икономическата реинтеграция и намирането на съдържателна работа в смисъл на трудова заетост. По изложените съображения касационната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороците, описани в жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,