Решение № 6726 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6575/2015 г.

Решение № 6726 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6575/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р., гражданин на Афганистан, против решение № 2796 от 20.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1538/2015 г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 111/09.01.2015 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и процесуалния закон, поради което е поискана отмяната му. Ответната страна - pаместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България чрез процесуален представител юрк. Славова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, приемайки, че отказът на административния орган за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя е законосъобразен. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо А. Р. по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и приложимите нормите на вътрешното и международното право, както и съответните директиви от правото на ЕС намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът правилно е преценил като обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на А. Р., гражданин на Афганистан, не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Афганистан. От протоколите за проведени интервюта с кандидата за статут се констатират противоречия в бежанската му история, които водят до извод за недостоверност на твърденията му, които сочи, че са в основата на предизвикания в него страх от завръщане в дръжавата му на произход. Така например, на интервюто, за което е съставен протокл от 23.02.2012 г., кандидатът е заявил, че няма проблем с талибаните и не се страхува от тях, а не интервюто он 16.10.2012 г. е поддържал обратното, както и преди това на интервюто, проведено на 17.09.2008 г. Освен това на интервюто, проведено на 16.10.2012 г., кандидатът е заявил, че неговият проблем е в селото, в което е живял. Преместването на кандидата в друго населено място в провинцията Б., в която е живял, евентуално би го освободила от този проблем. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като обоснован и правилен извода на административиня съд за липсата на предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставянето на жалбоподателя на бежански статут. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо А. Р. по чл. 9 от ЗУБ съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Афганистан. Също така предвид разказаната бежанска история и справката за обстановката в страната на произход, приложена към делото, не се установява касационният жалбоподател да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът се е позовал на приложената по делото справка с информацията относно състоянието на сигурността в Афганистан на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, от която е видно, че "Провинция Бамиян" се характеризира с най - голямо спокойствие, икономически подем и като цало най - сигурната провинция в страната. Също така следва да се отбележи, че доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то преценката за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. А. Р. не е посочил нови обстоятелства, на които основава молбата си за закрила. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалния и материален закон при постановяване на обжалваното решение. Решението е постановено след обстойна преценка на твърдяните отстраните обстоятелства. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,