Решение № 13045 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2020 г.

Решение № 13045 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] и касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) срещу Решение № 561/30.01.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело № 10746/2019 г. С обжалваното решение е отменено Решение № 174/22.03.2019 г. на КЗД по преписка № 258/2008 г.; административната преписка е върната на КЗД за продължаване на производствените действия по нея съобразно указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба на [фирма] са изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в решението на съда липсват мотиви, които нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК прогласява за задължителен негов реквизит. Съдът не е изложил мотиви дали и въз основа на какви доводи приема спорната практика за пряка или за непряка дискриминация, респективно дали тази практика преследва обективно оправдана закона цел, дали е подходящо и необходимо средство, а така също и дали е съразмерна, ако се приеме, че същата съставлява непряка дискриминация. Решението съдържа констатации вместо мотиви. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи и липсата на конституиране на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) като заинтересована страна, тъй като последната е участвала в производството пред КЗД. Излага съображения в подкрепа на становището си, че въвеждането на практиката за монтиране на електромерите (средства за техническо измерване (СТИ)) на недостъпна височина не е повлияно от съображения свързани с етническия състав на населението в процесния квартал и поради това не може да се установи пряка/непряка дискриминация. Твърди, че решението на КЗД е правилно. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира разноски. Представя писмени бележки и списък на разноските. Представя писмен отговор по касационната жалба на КЗД. [фирма] се представлява от адв. Манчева. Касационният жалбоподател - Комисия за защита от дискриминация излага съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Оспорва изводите на съда, че Комисията не се е съобразила с указанията дадени й с решението по адм. дело № 6150/2012 г. на АССГ. Твърди, че Комисията е съобразила решението на СЕС и е разпределила доказателствената тежест съобразно чл. 9 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Твърди, че издаденият административен акт е законосъобразен. Моли обжалваното решение да се отмени и да се потвърди решението на КЗД. Представя писмено становище. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. КЗД се представлява от юрк. Кръстева. Ответникът по касация – А. Николова в качеството й на [фирма] оспорва касационните жалби по съображения изложени в писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Коев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение № 174/22.03.2019 г. на КЗД по преписка № 258/2008 г., с която е: 1. Установено на основание чл. 65 ЗЗДискр., че [фирма] не е извършило нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., на основата на признак "етническа принадлежност" спрямо А. Николова, собственик на [фирма]; 2. Оставена е без уважение жалба вх. № 44-00-3318/05.12.2008 г. подадена от А. Николова, собственик на [фирма]. За да отмени решението на КЗД първоинстанционният съд е изложил съображения, че то е постановено от компетентен орган, съобразно предоставените му от закона правомощия. Спазена е предписаната форма. Изложени са мотиви, фактически и правни основания. Спазена е предвидената в ЗЗДискр. процедура за установяване на фактите по преписката. Изготвен е доклад. Събрани са становищата на страните, приети са представените доказателства. Приел е, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на указанията, дадени с Решение № 5196/10.08.2017 г., постановено от АССГ по адм. дело № 6150/2012 г. за разглеждане и решаване на преписката, съобразно задължителните за КЗД указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдът е посочил, че са дадени задължителни указания по процедурата за възобновяване на преписка № 258/2008 г. и тълкуването и прилагането на закона, съобразно решение на СЕС по дело С-83/2014 г. относно тълкуването на правото на ЕС в областта на дискриминацията. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Установено е, че производството пред КЗД е образувано по жалба с вх. № 44-00-3318/05.12.2008 г. на А. Николова, собственик на [фирма]. В същата се твърди, че тя е собственик на търговски обект в [населено място], [жк], населен предимно с граждани от ромски произход. Изтъква се, че в този район на града всички СТИ на потребената електроенергия, включително и това за нейния обект, са поставени от [фирма] на височина около 6 метра, което пречи на Николова да контролира потреблението и отчитането на електрическа енергия. Изложени са твърдения, че сметките, които получава са завишени и не отговарят на действителното й потребление, като това било за да може дружеството да компенсира загубите, които понася в кв. Гиздова махала, населен предимно с роми. Според Николова, поставянето на СТИ на височина 6 метра се дължи на обстоятелството, че в квартала живее предимно ромско население, поради което същата счита, че по отношение на нея е осъществена пряка дискриминация от страна на [фирма] на основата на признак "народност". По така подадената жалба е образувана преписка № 258/2008 г. по признак "народност". Постановено е решение № 77/06.04.2010 г. на КЗД, с което е установено, че ответникът - [фирма], е извършил дискриминация по отношение на А. Николова, в качеството й на собственик на [фирма] по признак "народност" и е нарушил чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. С Решение № 7091/19.05.2011 г. по адм. дело № 5898/2010 г. на ВАС е отменено Решение № 77/06.04.2010 г. на КЗД и делото е върнато като преписка на административния орган със задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона. По преписка № 258/2008 г. е постановено последващо Решение № 142/30.05.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, трети специализиран постоянен заседателен състав, с което е установено, че ответникът - [фирма] е извършил дискриминация по отношение на А. Николова, в качеството й на собственик на [фирма] по признак "лично положение" и е нарушил чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Решение № 142/30.05.2012 г. на КЗД е отменено с Решение № 5196/10.08.2017 г. на АССГ по адм. дело № 6150/2012 г. като незаконосъобразно и делото е върнато като преписка за ново разглеждане съобразно указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С оглед дадените задължителни указания от съда, при новото разглеждане, Комисията следва да се съобрази и с въведеното с решение СЕС по дело С-83/2014 г. тълкуване на понятието "дискриминация, основана на етнически произход", което следва да се прилага според СЕС, без значение дали разглежданата колективна мярка засяга лица с определен произход или лица, които без да имат такъв произход, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или особеното неблагоприятно положение, произтичащо от посочената мярка. След връщане на преписката е постановено процесното Решение № 174/22.03.2019 г. Правилно решаващият съд е приел, че при постановяване на процесното решение не са изпълнени указанията на съда, дадени с Решение № 5196/10.08.2017 г. на АССГ по адм. дело № 6150/2012 г. и решението СЕС по дело С-83/2014 г. Съдът подробно в мотивите си е посочил какво не е съобразила и изпълнила Комисията, като се е позовал на решението на АССГ и решението на СЕС. В допълнение следва да се отбележи, че КЗД не е уточнила акта, чрез който се твърди, че е извършена дискриминацията. Указания в тази насока са й дадени още с Решение 7091/19.05.2011 г. постановено по адм. дело № 5898/2010 на ВАС. Уточняване предмета на жалбата е необходимо, както с оглед изпълняване на задължителните указания на съда, така и съобразяване решението на СЕС и установяването в случая на вида дискриминация. Следва да се отбележи, че вида дискриминация, приета че не е осъществена от [фирма] – пряка, и признака "етническа принадлежност" са посочени в само в диспозитива на Решение № 174/22.03.2019 г. на КЗД. В мотивите на акта, Комисията не е анализирала признака, посочен като защитен, преценен съобразно обстоятелството, че подалото жалбата лице не е с ромски произход, а с български произход, не се самоопределя като рамка, а има търговски обект в квартал населен предимно с роми, но е засегната от спорната практика на дружеството. Указания за съобразяването на това обстоятелство се съдържат в решението на СЕС и в решението на АССГ по дело № 6150/2012 г. От страна на Комисията не е изследвано дали е имало и други технически възможности, към момента на подаване на жалбата, за ограничаване на незаконните присъединявания и намаляване загубите на дружеството, като установяването на този факт е от съществено значение за преценка дали е налице дискриминация. Дружеството твърди, че множеството повреди, дължащи се на претоварвания, вкл. поради незаконни присъединявания, е причината за поставянето на СТИ на бетонови стълбове с височина 6 метра. Доказателствата, представени от [фирма], са за период след подаване на жалбата до Комисията – "Справка от диспечерски дневник" за периода 2016 – 2017 г., Справка за повреди и натоварвания за периода 2010-2015 г. Жалбата е подадена през 2008 г. Не са събрани и доказателства каква е практиката на дружеството във връзка с местоположението на СТИ в други квартали, в които са установени чести повреди, вкл. поради нерегламентирани присъединявания, какъв е етническият състав на тези квартали, налице ли е намаляване на честотата на повредите. Извършването на реконструкция в[жк]на [населено място] през 2016 г. е неотносимо към предмета на спора. Отделно от това, от представените доказателства не може да се установи, че реконструкцията обхваща търговския обект на [фирма]. Изводите на съда относно събраните в производството пред Комисията доказателства и тяхната преценка, са правилни. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че решението на съда не е мотивирано. Макар в съдебното решение да са възпроизведени указанията на съда дадени в Решение № 5196/10.08.2017 г. на АССГ по адм. дело № 6150/2012 г. и в решението на СЕС по дело С-83/2014 г., решаващият съд е спазил изискването на чл. 172а АПК като е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, мотивирали го да отмени обжалвания акт на КЗД. В касационната жалба се сочи, че като заинтересована страна по делото не е конституирана КЕВР. Липсва жалба на КЕВР, а друга страна – в случая [фирма] не може да упражнява нейните права, поради което възражението на дружеството тази връзка е неоснователно. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски ще следва да се уважи в доказан по делото размер 2000 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат. Предвид това, че ответниците са двама, то в тежест на всеки от един от тях следва да се възложи заплащането на разноски в размер на 1000 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от адв. Коев процесуални действия възражението за прекомерност направено от процесуалния представител на КЗД е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение