Решение № 15571 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5606/2020 г.

Решение № 15571 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5606/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от Р. Мутафов, чрез процесуалния му представител адв. А. Тодорова, и втората от Ш. Чонев и К. Чонев, чрез адв. Г. Василев, срещу решение № 5377 от 14.08.2019 година, постановено по адм. дело № 1132/2019 година по описа на Административен съд София-град, с което са отхвърлени жалбите им против заповед № РА-20-55/10.12.2018 година на директора на дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община. В касационната жалба на Р. Мутафов се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Преди провеждането на откритото съдебно заседание на 24.11.2020 година по делото е постъпила писмена молба от Р. Мутафов, подадена чрез процесуалния му представител - адв. А. Тодорова, в която същият заявява, че не поддържа подадената си касационната жалба против посоченото решение на Административен съд София-град и на основание чл. 214, ал. 1 от АПК прави отказ от нея. Към молбата е приложено пълномощно за процесуално представителство на адв. А. Тодорова пред Върховния административен съд. В касационната жалба на Ш. Чонев и К. Чонев се навеждат твърдения за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът – Директорът на дирекция "Общински строител контрол" и главен архитект на Столична община, представляван от процесуален представител юрк. В. Личев, в писмени отговори и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Моли за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. Милошева, чрез процесуалния й представител адв. Х. Бръшковя изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Останалите ответници - М. Колева, Р. Костова, В. Стоянов, И. Костов, Е. Давидова, С. Давидова и Р. Сиропулося не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. I. По касационната жалба на Р. Мутафов: Касационната жалба е недопустима за разглеждане по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от АПК, оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти до приключване на касационното производство. Според предписанието на чл. 215, т. 5 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато жалбата бъде оттеглена с писмено заявление. В случая са обективирани предпоставките на цитираните текстове - подадено е писмено заявление за оттегляне на касационната жалба, като волеизявлението е направено от надлежно упълномощен процесуален представител на касационния жалбоподател. Оттеглянето е предприето в рамките на висящо касационно производство. Налице е едностранно разпореждане с предмета на делото, което води до десезиране на съда от разглеждането на спора по същество. Касационната жалба на основание чл. 215, т. 5 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство - прекратено. II. По касационната жалба на Ш. Чонев и К. Чонев: Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Р. Мутафов, Ш. Чонев, К. Чонев, М. Колева, С. Милошева, Р. Костова, В. Стоянов и И. Костов, против заповед № РА-20-55/10.12.2018 година на директора на дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) им е наредено, в качеството на собственици на "Триетажна жилищна сграда", изградена на уличната регулация в имот с идентификатор № 68134.302.444, представляващ УПИ VII-8, кв. 184, местност "Западно направление – етап метростанция 5-7" с идентификатор № 68134.302.444. 2 по плана на град София, в 3 – месечен срок от съобщаване на заповедта, да предприемат необходимите действия по извършване на ремонт и възстановяване на сградата, съгласно изготвеното от Университет по архитектура, строителство и геодезия техническо становище–експертиза от май 2018 г. – юни 2018 година. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата на оспорващите срещу административния акт. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. При постановяване на решението си, съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и заключенията на вещото лице. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетата основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, съдът е достигнал до законосъобразен и обоснован извод, залегнал и в заповедта на директора на дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, а именно, че: сградата се ползва, но не се поддържа и по тези причини е опасна, като представлява опасност както за околните, така и за собствениците. Сградата е занемарена, неподдържана, в лошо състояние и не отговаря на изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. От конструктивна гледна точка строителната конструкция на сградата като цяло се намира в задоволително състояние, но за да бъде използвана, следва да бъде извършен "необходим", "неотложен" и "текущ ремонт". Този извод на административния орган и на съда се подкрепя и от даденото заключение на вещото лице. Сградата, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, е пета категория и не е обект на културно-историческото наследство, но попада в охранителната зона на намиращият се в съседния поземлен имот паметник на културата. При тези данни първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ са изпълнени и сградата подлежи на ремонт и възстановяване. Съгласно цитирания текст, когато строеж не се поддържа в добро състояние, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на сградата. В случая заповедта е издадена след установяване, че сградата е в лошо техническо състояние. Поради това собствениците са задължени да извършат необходимите за нейното възстановяване и укрепване дейности. Изложеното сочи наличието на изискванията на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, във връзка с чл. 195, ал. 1 от същия закон, за издаване на заповед и задължаване на собственика на сградата да извърши за своя сметка необходимите ремонтни и възстановителни дейности по сградата. Правилни са изводите на административния съд за липсата на нарушения при издаване на административния акт, както и на административнопроизводствените правила, включително и при спазване процедурата по чл. 196 от ЗУТ. Актът е издаден след спазване на предвидената за това процедура, обратно на твърдяното в касационната жалба. След образуването на административната преписка относно установяване състоянието на сграда е назначена комисия по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. Собствениците на сградата са уведомени за насроченото на 27.03.2018 година изслушване, като от същата дата е съставен констативен протокол за проведеното изслушване. Постъпилите молби, становища и възражения са взети предвид от административния орган при издаване на заповедта, като констатациите на комисията по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ са отразени в констативен протокол от 10.09.2018 година, съобщен на собствениците. Твърдението на касатора за наличие на незаконно строителство в сградата, не е предмет и е неотносимо към настоящето производство. Поради всичко изложено, решението, предмет на настоящия инстанционен контрол, не страда от релевираните в касационната жалба на Ш. Чонев и К. Чонев отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски в производството, с оглед на което касаторите Р. Мутафов, Ш. Чонев и К. Чонев ще следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община сума в размер на 100. 00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 215, т. 5 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,