Решение № 650 от 19.1.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Благоевград срещу Решение 978 от 08.06.2022 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 165/2022 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Общината срещу Решение РД-02-36-94 от 27.01.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 2020 г ., с което е отказано верифицирането на разходи на стойност 7 910,00 лв.

Касационният жалбоподател - Община Благоевград, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Според касатора, първоинстанционният съд не е обсъдил доводите му за наличие на нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Счита, че в оспорения акт липсват мотиви за издаване на акта, като не става ясно как е определена стойността, за която не е извършена верификация, как е формирана, на какво основание, как е определена и въз основа на какво. Твърди противоречие на фактическите установявания и правни основания за постановяването му.

Твърди, че съдът не е взел предвид, че сумата, която ще се верифицира за дейността инженеринг е различна, предвид това, че определената финансова корекция по договора от 07.07.2020 г. с Д. 7 ООД е намалена от 25 % на 5 % в проведеното съдебно производство по оспорване на корекцията. Сочи, че към момента на постановяване на обжалваното решение изменението на финансовата корекция е влязло в сила и съдът е следвало да го съобрази.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника такива. Касаторът се представлява от юрк. В. Ташева.

Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", счита същата за неоснователна. Излага конкретни възражения по доводите на касатора за законосъобразност на отменения административен акт.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Д. Качериева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното:

На 27.05.2020 г. между Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" и Община Благоевград е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект Въвеждане на мерки за подобряване на енергийната ефективност в сграда в отдел Държавен архив - Благоевград, дирекция Регионален държавен архив - София в Държавна агенция Архиви, на стойност 438 975,97 лева.

На 26.06.2020 г. между Община Благоевград и Благоевград инвест 2016 ЕООД е сключен договор с предмет Осъществяване на строителен надзор по време на СМР за обекта на интервенция във връзка с реализацията на проект Въвеждане на мерки за подобряване на енергийната ефективност в сграда в отдел Държавен архив - Благоевград, дирекция Регионален държавен архив - София в Държавна агенция Архиви, Процедура BG16RFOP001-1.001-039 Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020, Приоритетна ос 1 Устойчиво и интегрирано градско развитие, Инвестиционен приоритет 1 Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради, Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез ЕФРР, на стойност 14 560,00 лева без ДДС.

На 21.12.2020 г. между Община Благоевград и Ди Ем Дивелопмънт ЕООД е сключен договор по обособена позиция 2, с предмет Осигуряване на информация и публичност във връзка с реализацията на проект Въвеждане на мерки за подобряване на енергийната ефективност в сграда в отдел Държавен архив - Благоевград, дирекция Регионален държавен архив - София в Държавна агенция Архиви, Процедура BG16RFOP001-1.001-039 Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020, Приоритетна ос 1 Устойчиво и интегрирано градско развитие, Инвестиционен приоритет 1 Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради, Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез ЕФРР по две обособени позиции, на стойност 2 650,00 лева без ДДС.

На 27.05.2021 г. Община Благоевград подава Искане за окончателно плащане 3.

На 21.06.2021 г., във връзка с представените към Искане за окончателно плащане 3 документи, от Общината са изискани корекции.

На 20.07.2021 г. Община Благоевград представя допълнителни корекции и пояснения.

На 27.01.2022 г. с Решение РД-02-36-94, ръководителят на УО на ОПРР отказва верификация по Искане за окончателно плащане на разходи 3 в общ размер на 7 910,04 лв. с ДДС, поради неспазване на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г., ЗУСЕФСУ) условия, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 7, ал. 3 от Постановление 189 от 28.07.2016 г. на Министерски съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 2020 г. (ПМС 189).

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Приема, че от доказателствата по делото се установява, че при отчитане на разходи за верификация Община Благоевград е допуснала превишение на максимално допустимия размер от 5% от разходите за строителен надзор и оценка на съответствието на проекта с 6 329,40 лв. с ДДС, на максималния размер от 1% от допустимите разходи за публичност и визуализация с 589,62 лв. с ДДС и на максимално допустимия размер от 2% от разходите за организация и управление на проекта с 991,02 лв., или обща сума в размер на 7 910,04 лв., в противоречие с условията по чл. 57, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 7, ал. 3 от ПМС 189 и във връзка с утвърдените по процедурата Насоки.

Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на акта и отхвърля жалбата на общината.

Решението е правилно.

Както правилно приема и първоинстанционният съд, по аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ, отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

1. По отношение на неверифицираните разходи по т. 1.1 от оспорения акт в размер на 5 274,50 лева без ДДС:

В тази част на оспорения акт е посочено правното основание на чл. 57, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 7, ал. 3 от ПМС 189. Административният орган конкретно е посочил фактическото основание за неверифициране на разходите, а именно: при общо верифицирани разходи за инженеринг (проектиране, заедно с авторски надзор и строителство) в размер на 225 710,03 лв., разходите за строителен надзор и оценка на съответствието на проектите не би следвало да превишават 5% (11 285,50 лв.), от общо верифицирани разходи за инженеринг, финансирани от безвъзмездната финансова помощ по проекта. Отчетените и подлежащи на верификация разходи за строителен надзор и оценка на съответствието на проектите са в размер на 16 560,00 лв., като в резултат, е констатирано надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер на 5 274,50 лв., чиято верификация е отказана.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на изискването сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват.

Съгласно изискванията на чл. 7, ал. 3 от ПМС 189, максималните размери за определени категории разходи се прилагат както за определяне на размера на допустимите разходи за финансиране по бюджет на етап оценка, така и за определяне на размера на допустимите разходи за възстановяване при реално изпълнение на проекта.

В мотивите на акта, органът се позовава на т. 5.4.8 от Насоките за кандидатстване по процедурата, където са определени максимално заложените нива на съответните категории разходи. В последните е заложено, че когато на етап кандидатстване е предвидено възлагане на инженеринг (проектиране, заедно с авторски надзор и строителство), разходите за строителен надзор и оценка на съответствието на проектите не трябва да надвишава 5% от стойността на инженеринга.

Следователно, обосновано и в съответствие със събраните доказателства административният орган, а и първоинстанционният съд са приели, че процесните разходи са недопустими за финансиране съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и Насоките за кандидатстване, тъй като надвишават максимално допустимия размер.

Този извод не се променя от обстоятелството, че е налице промяна на верифицираните средства за инженеринг в следствие на изменение на процента на определената финансова корекция по договор от 07.07.2020 г. с Д. 7 ООД, в какъвто смисъл са основните доводи на касатора. В случая със специалната разпоредба на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ (посочена изрично като правно основание за издаване на акта) е предвидена възможност при започната процедура по администриране на нередност, органът да постанови отказ от верификация. Постановяването на Решение 5690 от 10.06.2022 г. на ВАС, с което е изменено Решение РД-02-36-942 от 22.07.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 - 2020, като е намален размерът на финансовата корекция от 25 % на 5 % от стойността на допустимите разходи, не представлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като съдебното решение не заличава с обратна сила факта на започналата процедура по администриране на нередност (респективно факта на регистриран сигнал за нередност). С постановяване на съдебното решение се решава въпросът относно законосъобразността на издадения след започналата процедура административен акт, но последното не заличава с обратна сила и не отменя акта, с който е стартирала процедурата и е регистриран сигнал за нередност. Независимо от последващото решение, наличието на акт, с който е започнала процедурата по администриране на нередност, продължава да е налице.

1. По отношение на неверифицираните разходи по т. 1.2 от оспорения акт в размер на 491,35 лева без ДДС:

В тази част на оспорения акт е посочено правното основание на чл. 57, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 7, ал. 3 от ПМС 189. Административният орган конкретно е посочил фактическото основание за неверифициране на разходите, а именно: при общо верифицирани преки допустими разходи в размер на 246 365,03 лв., максималният размер на разходите за публичност и визуализация не би следвало да превишава 2 463,65 лв., или 1% от общите преки допустими разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ по проекта. Отчетените и подлежащи на верификация разходи за публичност и визуализация са в размер на 2 955,00 лв., като в резултат, е констатирано надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер на 491,35 лв., чиято верификация е отказана.

В мотивите на акта, органът се позовава на т. 5.4.8 от Насоките за кандидатстване по процедурата, където са определени максимално заложените нива на съответните категории разходи. В последните е заложен максимален размер на разходите за публичност и визуализация до 1% от общите преки допустими разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ по проекта.

Следователно обосновано и в съответствие със събраните доказателства административният орган, и първоинстанционният съд са приели, че процесните разходи са недопустими за финансиране съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и Насоките за кандидатстване, тъй като надвишават максимално допустимия размер.

1. По отношение на неверифицираните разходи по т. 1.3 от оспорения акт в размер на 991,02 лева:

В тази част на оспорения акт е посочено правното основание на чл. 57, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 7, ал. 3 от ПМС 189. Административният орган конкретно е посочил фактическото основание за неверифициране на разходите, а именно: при общо верифицирани преки допустими разходи в размер на 246 365,03 лв., максималният размер на разходите за организация и управление не би следвало да превишава 4 927,30 лв., или 2% от общите преки допустими разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ по проекта. Отчетените и подлежащи на верификация разходи за организация и управление на проекта са в размер на 5 918,32 лв., като в резултат, е констатирано надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер на 991,02 лв., чиято верификация е отказана.

В мотивите на акта, органът се позовава на т. 5.4.8 от Насоките за кандидатстване по процедурата, където са определени максимално заложените нива на съответните категории разходи. В последните е заложен максимален размер на разходите за организация и управление до 2% от общите преки допустими разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ по проекта.

Следователно обосновано и в съответствие със събраните доказателства административният орган, и първоинстанционният съд са приели, че процесните разходи са недопустими за финансиране съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и Насоките за кандидатстване, тъй като надвишават максимално допустимия размер.

Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон са неоснователни, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора и направено от ответника искане, съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство юридическото лице, в чиято структура е органътответник направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, размерът на което съдът определя на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд