Решение № 9705 от 10.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 482/2024 г.

Д. Д. Ж. е подал касационна жалба против решение 7435/29.11.2023 г. по адм. дело 4758/2023 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от заповед 226зз-2664/02.09.2020 г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган в отдел Специализирани полицейски сили" при Столичната дирекция на вътрешните работи, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2023 г., за разликата над присъдения размер на обезщетението от 1000 лева до предявения размер от 9000 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2023 г. Направени са оплаквания за недопустимост на решението, тъй като съдът не се произнесъл по два от общо предявените три иска. Направени са и оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявените три иска бъдат уважени изцяло, като първият иск да бъде уважен за разликата над присъдения до пълния предявен размер, и се присъдят разноски. Столичната дирекция на вътрешните работи е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението, прие следното : Производството е образувано по исковата молба на Д. Д. Ж. с която срещу Столичната дирекция на вътрешните работи са предявени следните искове : иск за сумата 3000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно задържане със заповед 226зз-2664/02.09.2020 г., издадена от полицейски орган в отдел Специализирани полицейски сили при Столичната дирекция на вътрешните работи, изразяващи се в нарушаване на правото на свобода и сигурност съгласно чл.5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, претърпени в периода 02.09.2020 г. - 03.09.2020 г., ведно със законната лихва от 02.09.2020 г.; иск за сумата 3000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно задържане със заповед 226зз-2664/02.09.2020 г., издадена от полицейски орган в отдел Специализирани полицейски сили при Столичната дирекция на вътрешните работи, изразяващи се в прекратяване на правото на изразяване на политическо мнение, страх от последващо участие в протести против тогавашното правителство и фактически отказ от това участие, претърпени в периода 2.09.2020 г. - 01.11.2020 г, когато са преустановени масовите протести против управлението на Политическа партия ГЕРБ , ведно със законната лихва от 02.09.2020 г.; иск за сумата 3000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода 02.09.2020 г. - 1.11.2020 г. от незаконно задържане със заповед 226зз-2664/02.09.2020 г. , издадена от полицейски орган в отдел Специализирани полицейски сили при Столичната дирекция на вътрешните работи, изразяващи се в нарушаване на чл.11 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи чрез принудително преустановяване на свободата на събранията по отношение на ищеца, в страх от последващо негово участие в протести против тогавашното правителство и фактически отказ от такова участие, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020 г. Административният съд установил, че с решение от 07.02.2022 г. по НАХД 11738/2020 г. по описа на Софийския районен съд, влязло в сила на 20.03.2023 г., е отменена заповед 226зз-2664/02.09.2020 г., издадена от полицейски орган в отдел Специализирани полицейски сили при Столичната дирекция на вътрешните работи, с която Д. Д. Ж. е задържан за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Фактически ищецът бил задържан в течение на 23 часа в помещение за предварителен арест на Второ районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи. Съдът изслушал показанията на свидетеля Б. Каракушев, полицейски служител, издател на отменената заповед за задържане, според които Д. Ж. участвал в проведения на 02.09.2020 г., на площад Независимост , в град София, протест на граждани срещу правителството с министър - председател Б. Борисов. Около 23, 45 часа Ж. хвърлил метален транспарант( табела ) срещу полицаи, разположени в полицейски кордон, което било причина за задържането му. Пред свидетеля Е. К., колега на ищеца, той се оплакал, че в ареста имало седем човека, било мръсно, притеснявал се за тоалетна. Заявил, че повече няма да ходи на протести. Месец след ареста Д. Ж. изглеждал по-замислен и по-разсеян. Свидетелят В. Р. разказал, че след задържането на Д. Ж. с него, се чули по телефона. Той бил притеснен, че е задържан и се оплакал, че при задържането му нанесли два удара в ребрата, че условията в ареста били ужасни и че не му давали да ходи до тоалетна. Когато след време се видели, Ж. бил притеснен и изплашен и заявил, че повече няма желание да ходи на протести. Административният съд посочил, че кредитира показанията на посочените от ищеца свидетели, тъй като било нормално той да е с влошено емоционално състояние след престоя му в ареста. Същевременно съдът дал вяра и на показанията на свидетеля Каракушев, който посочил причината поради която Д. Ж. бил задържан. Същата причина била посочена и в докладна записка, приложена към НАХД 11738/2020 г. по описа на Софийския районен съд. С оглед тези данни административният съд приел, че задържането на ищеца не е случайно, а след като е бил идентифициран като лице, проявило агресия към полицейски служители. Съдът, който отменил заповедта за задържането на Д. Ж., отбелязал в мотивите си, че той е хвърлил транспарант към полицаите, но заповедта била незаконосъобразна, тъй като нея липсвали фактите, с оглед на които била издадена. С оглед тези обстоятелства първоинстанционният съд направил извод, че е налице, че поведението на ищеца е допринесло за възникване на вредоносните последици. Задържането на Д. Ж. създало у него негативни емоции, притеснения, битов дискомфорт, каквито би изпитало всяко задържано лице. Същевременно не били ангажирани доказателства за настъпването на по-големи от обичайните при задържане неблагоприятни последици. Съдът подчертал , че разделянето на основанията за обезщетяване неимуществени вреди в исковата молба с позоваване на норми от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи не обуславя присъждането на обезщетение в претендирания от ищеца размер. Според изложените от съда мотиви, чл. 5 ЕСПЧОС гарантирал правото на свобода и сигурност, но и предвиждал, че то да може да бъде временно ограничено. Член 10, § 1 ЕСПЧОС прогласявал свободата на изразяване на мнение, но в случая това право не било ограничено. То би било възпрепятствано, ако е на ищеца е отказано провеждането на заявено по надлежния ред искане за провеждане на протести, събрания, манифестации. Същите съображения били относими и към твърденията на ищеца, че задържането му засегнало правото на свобода на сдружаванията, прогласено в чл.11 ЕКЗПЧОС. След преценка на установените факти административният съд присъдил на Д. Ж. обезщетение за причинените му в резултат на задържането морални вреди в размер на 1000 лева, като в останалата част отхвърлил иска. Върху главницата от 1000 лева съдът присъдил законната лихва, считано от 20.03.2023 г., или от датата на влизане в сила на решението на Софийския районен съд, с което е отменена заповедта за задържане, а не от датата, на която е постановено това решение. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо, но по съображения, различни от изложените от касационния жалбоподател, който твърди, че съдът се е произнесъл само по една от предявените общо три искове претенции. Всъщност непроизнасянето по всички претенции е непълнота на решението, която се отстранява по предвидения в закона процесуален ред, а не по реда на касационната проверка. Административният съд е посочил в мотивите на решението, че са предявени три искови претенция, но се е произнесъл по една искова претенция, обединяваща трите по основание и размер. Съдът правилно е отбелязал, че исковите претенции по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не могат да се основават на твърдения за допуснати по отношение на ищеца нарушения на основни човешки права, които да се интерпретират като неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че издадената заповед за задържането на ищеца нарушавала негови права, за което се претендират обезщетения. Така формулирани, исковите претенции не съответстват на основанието по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, което не предполага произнасяне на съда в диспозитива на съдебния акт относно установяването на нарушения на човешки права. При предявена по чл.1, ал.1 ЗОДОВ искова претенция съдът се произнася за наличието на елементите от фактическия състав - незаконна административна дейност, вреда, пряка и непосредствена причинно следствена връзка между увреждащата дейност и вредата. Задържането на ищеца с отменената като незаконосъобразна заповед е вредоносният фактор, от който произтичат и трите искови претенции за обезщетяване на вреди. По начина, по който е изготвена исковата молба, от един и същи фактически състав се търсят обезщетения за нарушаването на отделни права на ищеца, като се формулират три вместо един предмет на правен спор. Административният съд е отбелязал тези несъответствия, но вместо да предприеме отстраняването на нередовностите на исковата молба, в нарушение на диспозитивното начало по чл.6, ал.2 ГПК, е постановил решение по един иск, сумирайки размера на исковите претенции. Съдът е следвало да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, твърденията в която не кореспондират с петитума, при положение, че от един правопораждащ факт се извеждат три отделни искови претенции. Съдът е следвало да даде указания на ищеца за отстраняването и на други нередовности: да посочи ясно и пълно неимуществените вреди, които твърди, че е понесъл вследствие на задържането му, както и съответния исков период. За пълнота на проверката следва да се отбележи и допуснатото от административния съд съществено процесуално нарушение, свързано с разпита на свидетеля Каракушев. Съдът е трябвало да вземе предвид, че Б. Каракушев е длъжностно лице, което е издало отменения административен акт, сочен от ищеца като източник на причинените му вреди, и затова не може да бъде свидетел по делото. Свидетелят дава показания относно фактите от действителността, които е възприел. Лицето, което съставлява персоналният състав на административен орган, не може да свидетелства за факти, обхванати от волеизявлението, което е направил при упражняване на властнически функции. Тъй като съдът се е произнесъл без да са били отстранени недостатъците на исковата молба, обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили в обжалваната част. Делото следва да се върне на съда за постановяване на допустимо решение в съответната част. Тъй като разглеждането му продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК Върховният административен съд