Решение № 8895 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2936/2022 г.

Решение № 8895 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2936/2022 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на община Кочериново, чрез процесуалния му представител адв. Здравкова, срещу решение № 273 от 30.12.2021 г. по адм. дело № 14/2021 г. на Административен съд – гр. Кюстендил, с което е отменена Заповед № РД–01–05-483 от 29.12.2020 г. на Кмета на община Кочериново, с която на основание чл. 30а, т. 4 и т. 5 от Наредбата за опазване на обществения ред в населените места в община Кочериново /по–долу Наредбата/ е наредено да се изпълни принудително преместване на "цистерна" – неустановена собственост – разположена върху терен публична общинска собственост – улица, находящ се срещу УПИ III – 178, кв. 29 и УПИ III–177, кв. 29 по плана на [населено място], общ. Кочериново. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, като напротив навежда доводи, че са били налице предпоставките за издаване на заповедта по чл. 30а т. 4 и 5 от Наредбата, тъй като е установено, че спорната цистерна е била ситуирана в рамките на улица, която е такава по предвидената улична регулация от одобрения план от 1934 г., така и на място съществува и осигурява достъп до следващи къщи, което е установено и от свидетелските показания по делото. Твърди, че съдът не е приложил правилно и закона, тъй като не е отчел, че планът, по който е предвидена улица на мястото, на което е била поставена цистерната, е одобрен през 1934 г. по реда на Закона за благоустройство на населените места в Княжество България от 1905 г. и на Закона за благоустройство на населените места от 1941 г., според които отредените съгласно уличнорегулационния план за мероприятия на общината, държавата и обществените учреждения, имоти се считат отчуждени по силата на самия регулационен план, съответно правото на собственост е изгубено от жалбоподателите пред първата инстанция от момента на влизане в сила на този план. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта. Ответниците С. Г. и К. Г. с представен писмен отговор от процесуалния им представител адв. Димитров изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Кюстендил е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, но при липса на съдържание на всички разписани законови реквизити и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че в нея непълно и неточно са посочени фактическите основания за издаването й, както и не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Приел е и нарушение на чл. 26 АПК, поради това, че в заповедта е прието, че цистерната е с неустановен собственик и е разположена върху терен публична общинска собственост. Посочил е, че тези констатации се опровергават от събраните по делото доказателства, тъй като от представен по делото нотариален акт от 2018 г. се установява, че собственици на ПИ № 188 са жалбоподателите, а от СТЕ се е установило, че спорната цистерна се намира именно в този имот. Приел е и че от СТЕ е установено, че за ПИ № 188, който попада в рамките на одобрената улична регулация, не са провеждани отчуждителни мероприятия, не е заплащано обезщетение и регулацията не е приложена. Приел е, че от доказателствата не се опровергава, че т. нар. черен път /улица/ преминава през имот на жалбоподателите и цистерната е била поставена именно в техния имот. По тези съображения е приел, че не са налице материално правните предпоставки по чл. 30а т. 4 и 5 от Наредбата, а именно забрана за паркиране, поставяне на разкомплектовано пътно средство, върху имот публична общинска собственост, тъй като е било опровергано цистерната да е поставена в такъв имот. По тези съображения е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта и я е отменил. Решението е неправилно. Неправилен е извода на съда, че оспорената заповед не съдържа изискуемите реквизити и в частност не съдържа описание – точно и ясно – на фактическата обстановка. Напротив в оспорената заповед ясно е описаната фактическата обстановка. Фактът, че в същата е посочено, че цистерната е с неустановена собственост, то това не влече след себе си незаконосъобразност на заповедта. Това е така, тъй като този факт е от значение за срокът за оспорване, който тече от съобщаването, и доколкото в конкретния случай жалбата на лицата, твърдящи, че са собственици на цистерната и представящи съответни доказателства за това, е разгледана по същество, то не е налице нарушение от категорията на съществените, тъй като не им е препятствано правото на защита. Съобразно трайната практика на Върховния касационен съд по Закона за благоустройство на населените места в Княжество България от 1905 г., по реда на който и в рамките на чието действие, е одобрена уличната регулация за [населено място] с плана от 1934 г., предвиждането за дворищната регулация и за обществено мероприятие има вещно правно отчуждително действие, съответно правото на собственост върху терен, предвиден за обществено мероприятие се счита изгубено от момента на влизане в сила на плана /В този смисъл Решение № 866 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3572/2008 г., I г. о., Определение № 376 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1979/2016 г., I г. о., ГК Решение № 627 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2008 г., IV г. о., ГК/. Във връзка с тази постановка е неотносим към спора въпросът дали е приложена регулацията или не със заплащане на съответно обезщетение. В случая от доказателствата се установява, че цистерната е ситуирана в рамките на предвидена по плана от 1934 улица, който е и действащият и до момента подробен устройствен план в частта за улична регулация за [населено място]. Относимият към фактическия състав по наредбата въпрос е дали спорната цистерна се намира в рамките на улица, пътно платно, което съществува фактически или е предвидено по действащия ПУП. В случая се установява, че цистерната се намира в рамките на предвидена улица /от скицата на вещото лице е видно, че същата е ситуирана в рамките на предвидено кръстовище, пресичане на две улици по действащия ПУП от 1934 г./, като на място се намира път /черен/. Въпросът, че действително жалбоподателите имат собственост на имот пл. № 188 /представен по делото нотариален акт/, в рамките на който попада и предвидената улична регулация, не е обстоятелство, което допуска разполагането на цистерната в рамките на предвидената по ПУП улица. В този случай жалбоподателите могат да защитят правото си с оглед възможността за ползване на този имот по общия граждански ред или по реда на чл. 208 и следващите от ЗУТ като поискат изменение на действащия ПУП – плана за улична регулация с отреждането на тази част предвидена за улица в имот за други нужди. Докато обаче не е изменен ПУП в рамките на предвидената по него улица, която съществува, макар и във вид на т. нар. "черен път", е недопустимо разполагането на МПС или други части в нарушение на наредбата на община Кочериново. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена без допуснати нарушения на закона, установяват се материално правните предпоставки по чл. 30а, т. 4 и 5 от Наредбата на община Кочериново, като при издаването й не са били допуснати нарушения от категорията на съществените, които само могат да обосноват нейната незаконосъобразност. Заповедта е законосъобразна. Като е достигнал до обратен извод съставът на АС – гр. Кюстендил е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърля жалбата на С. Г. и К. Г. против заповедта. Предвид изхода на спора е неоснователна претенцията на ответниците по касация за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,