Решение № 2942 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10186/2009 г.

Решение № 2942 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10186/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Георги Славчов Кръстев, чрез пълномощника му-адв. Димитров, срещу решението от 19.03.2009 г., постановено от Административен съд-София-град, второ административно отделение, 37 състав, по адм. д. № 956/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед № РД-46-250/09.08.2007 г. на Кмета на СО - район "Панчарево"по жалбата на Силвия Ангелова Деянова-Морехон, с която на Георги Славчов Кръстев, заинтересована страна в производството, в качеството му на ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е признато правото да придобие собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. от имот пл. № 4,к. л. Г-10-4-А, м. "Косанин дол", землището на с. Бистрица, СО - район "Панчарево", гр. София и е изпратил преписката на Кмета на СО - район "Панчарево" за произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в решението. За да постанови решението си съдът е приел следното: Видно от представените по делото доказателства комисията в протокол № Г-56 бланкетно се е произнесла, че са спазени изискванията на § 4 от ЗСПЗЗ, като е приела, че записването на заинтересованото лице в списъка на раздадените места по § 4 под № 106 е достатъчно доказателство за това, че същият е получил правото на ползване по един от актовете, изброени в § 4. За да бъде приложима разпоредбата на § 4а е необходимо да бъде осъществен сложен фактически състав, който включва: на първо място-ползувателят да е получил право на ползване върху имота въз основа на актовете, изброени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: актове на Президиума на НС, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Видно от събраните по делото материали, не са представени доказателства ползувателят Георги Кръстев да е получил правото на ползване по някой от горепосочените актове. На второ място при приемане на решението си комисията не е обсъдила и не е събрала доказателства за това изпълнени ли са условията на § 4а от ЗСПЗЗ, а именно върху земята да е построена сграда до 01.03.2001 г. С оспорената заповед въз основа на незаконосъобразното решение на комисията, е признато правото на придобиване на собствеността от Георги Кръстев. На следващо място заповедта е немотивирана, като в нея също не са обсъдени и не са изложени мотиви за това спазени ли са изискванията на § 4а от ЗСПЗЗ, а именно: да е отстъпено право на ползване въз основа на някой от актовете по § 4, да е построена сграда върху имота до 01.03.1991 г. Напротив, само бланкетно е прието, че са налице и са спазени изискванията на § 4 и на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Административните актове задължително следва да бъдат мотивирани, а немотивираният акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. На трето място, заявлението следва да е подадено от ползувателя в срока по § 61 от ППЗСПЗЗ. Видно от събраните доказателства е, че молби за признаване правото на закупуване на имота от ползувателя са подавани в различен период от време, но произнасянето е по последната молба, подадена извън определения законов срок. Няма пречка кметът на общината да се произнесе по първата подадена молба с вх. № 841/30.07.1992 г./ако няма произнасяне по нея/, но същият се е произнесъл по последната, подадена извън срока. Недопустимо в настоящото производство е искането съдът да се произнесе за прогласяване нищожността на Решение № 4339/28.11.1997 г. на ПК - Панчарево, тъй като в него е недопустимо съдът да упражнява косвен съдебен контрол върху други адм. актове. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като противоречащо на закона, изразяващи се в следното: Касаторът счита, че по отношение на него са налице условията на § 4а от ЗСПЗЗ за придобиването на имота. В настоящата инстанция представя решение на АПК "Средец" от 11.11.1981 г., от което е видно, че е утвърден списък на лицата, получили пустеещи и изоставени места по ПМС № 1/1981 г. Това е представеният и приет като доказателство списък, в който жалбоподателят е посочен под № 106. През 1977 г. той е построил сграда в имота и понастоящем редовно плаща данък сгради. През 1985 г. имотът е заснет на негово име, видно от скицата на "Софгео" от 16.01.1998 г. Сградата е тухлена, застроена на един етаж, със застроена площ от 28 кв. м., която отговаря на техническите изисквания по § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Имотът е ограден и в него има ток. От 2000 г. Георги Славчов Кръстев постоянно живее в имота и друго жилище той няма. От доказателствата по делото е видно, че имот пл. № 4 по ПНИ, одобрен със Заповед № РД 15 026/01.02.2006 г. на Областния управител на София град, попада в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а тази заповед не е обжалвана от наследниците на Велика Малинова Ценкова и е влязла в сила относно частта от имот № 4. Освен това само 184 кв. м. от имота на жалбоподателката попада в процесния имот пл. № 4. Ответната страна - Кметът на СО, редовно призован, не е изпратил представител. Ответната страна: Силвия Ангелова Деянова-Морехон, с писмено възражение и в съд. заседание, чрез пълномощника си - адв. Занев, оспорва касационната жалба като неоснователна. След обсъждане на събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че за Георги Славчов Кръстев липсват събрани доказателства, от които да е видно, че на същия е предоставена земя за ползване на законно основание, съгласно нормативните документи, подробно изброени в решението. Не са представени и доказателства, че Кръстев е имал законно изградена жилищна сграда по смисъла на § 1а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изтъкнатото обстоятелство, че е касаторът е декларирал имота през 1981 г., че редовно плащал данъци и изградил масивна жилищна сграда през 1977 г., съгласно техническите норми не дават основание да се приеме, че той е ползвател на имота по смисъла на закона и до настоящият момент не е представил доказателство, годно да удостовери предоставено му ползване. Иска присъждане на направените по делото разноски. Заинтересованите страни: Радка Кирилова Николова, Росица Велинова Йорданова, Лиляна Велинова Алексиева, Дина Йорданова Батлачка, Стоянка Малинова Ценова, Огнян Стоилов Ценов, Роза Стоилова Ценова, Гергина Тодорова Манова и Елена Иванова Деянова - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, а по същество е неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно. Отменената заповед не сочи по какво искане се е произнесъл кмета. Не се сочи имота на касатора на какво основание му е бил предоставен и дали не се касае за самоволно завзет имот. Не са изследвани дали са налице останалите законови предпоставки - в имота да е построена сграда до 01.03.1991 г., да е единствено на ползвателя, да е засадено с трайни насаждения. Всичко това не е разисквано в заповедта, поради което намирам решението за правилно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Постановеното решение е съобразено с доказателствата по делото и не противоречи на закона. Правилно е прието, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК, съгласно която разпоредба, административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Оспорената заповед няма мотиви, като и решението на комисията също не съдържа мотиви относно релевантните за издаването на заповедта обстоятелства. Правилно е прието, че в административното производство не са събрани и преценени релевантни за спора данни, относими както към предоставянето на имота на ползувателя по силата на някои от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и относно наличието на изискуемите в § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки. Ако касаторът твърди, че същите са налице, има възможност да представи необходимите доказателства в производството пред административния орган, на когото съдът е върнал делото като преписка за ново произнасяне. Твърдението, че само 185 кв. м. от имота на жалбоподателката в първоинстанционното производство попада в процесния имот също следва да се установи при новото разглеждане на преписката от адм. орган, като ако същото е доказано, административният орган би следвало да изясни и кой е собственик на останалата част от процесния имот, за да бъде уведомен и конституиран този собственик като страна в производството, тъй като следва да бъдат спазени и разпоредбите на чл. 27 от АПК. Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. По изложените съображения решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото следва да се осъди касаторът да заплати на ответната страна Силвия Ангерова Деянова Морехон направените в тази инстанция разноски. Същите са в размер на 500 лв., представляващи внесен адв. хонорар за адв. Занев по представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,