Решение № 14559 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 604/2013 г.

Решение № 14559 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 604/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ТИС ОЙЛ" ООД, със седалище и адрес на управление град Габрово, квартал Войново, Индустриална зона, представлявано от Владимир Стоянов Влаев, чрез пълномощника си адв. И. Иванов, против решение № 512/22.10.2012 г., постановено по адм. д. № 1185/2011 г., по описа на Административен съд, гр. В. Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 151101800/12.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта в която е потвърден с Решение № 560/7.11.2011 г. на директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не е налице реалност на процесните доставки. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отмени обжалвания РА. В писмени бележки и в съдебно заседание доразвива доводите в жалбата. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - директора на дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез проц. си представител юрк. В. Василева в писмен отговор на касационната жалба излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 151101800/12.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта в която е потвърден с Решение № 560/7.11.2011 г. на директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10478,40 лева за данъчен период м. 10.2007 г., по фактури, издадени от "Таурус" ЕООД с предмет на доставките промишлен газьол и в размер на 33906,01 лева, за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2007 г. по фактури, издадени от "Булколор" ЕООД с предмет на доставките промишлен газьол. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел, че не е налице реално осъществяване на процесните доставки. До този извод съдът е достигнал като е приел, че приетите по делото товарителници не представляват доказателство за извършен транспорт, тъй като са съставени от лице което не е служител на жалбоподателя, който по аргумент от разпоредбата на чл. 89, т. 8 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България не следва да притежава товарителница, тъй като се извършва превоз на жалбоподателя, а не на трети лица. В тази насока съдът се е позовал и фна изискванията на чл. 12 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Приел е, че доказателство за транспорт са само пътните листи, които не съдържат данни, че са транспортирани горива, а част от тях не съдържат и посочване на град Смядово като маршрут, до който е извършван транспорт. Представените декларации за съответствие на качеството на течните горива също не доказват, че жалбоподателят е получател на гориво. В същите липсват изискуемите се данни за количество горива, номер на партида и експедиционен документ за кого е предназначено горивото. Законосъобразно според съда приходният орган е приел, че в представените 9 броя експедиционни бележки към фактурите не са посочени декларациите за съответствие на качеството на течните горива, от коя база и в кое населено място се е извършило предаването и приемането на горивата, както и данни за вида и регистрационния номер на транспортното средство, на което са натоварени и имената на водача. На следващо място съдът е приел, че експедиционните бележки не съдържат данни за лицето, което е предало горивото и лицето което го е приело, а само техните подписи, като не се посочва мястото на предаване на горивото същите, поради което не могат да бъдат обвързани с процесните фактури. От показанията на свидетелка Гугушева съдът е приел, че е същата е материалноотговорно лице в "Булмат" (с променено наименование "Булколор") и се изяснява процеса на работа, като същата заявява, че е пишела фирма "Таурус партнерс" или "Булмат колор", които са си прехвърляли горивата, и че в базата в град Смядово е имало съдове, в които е съхранявано гориво на три фирми - "Булмат", "Таурус Партнерс" и "Булмат колор". При тези показания съдът е приел, че след като е служител само на едната фирма, остава неизяснен въпроса как същата е извършвала фактически действия по предоставяне на гориво на други фирми. От показанията на свидетеля Луканов се установява механизма на съставяне на товарителници, като според съда, лицето няма право да подписва такива документи, след като не е служител на жалбоподателя. В тази насока се позовава на чл. 18 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка (в случая се твърди, че превоза е за сметка на жалбоподателя) такъв документ не се изисква. От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, съдът е приел, че след проверка в счетоводството на жалбоподателя е установено, че с извършените счетоводни записвания е извършено счетоводно отразяване на процесните фактури, като е отчетен разход за фактурираните доставки, задължение към доставчика и е начислен ДДС, като не е извършена проверка в счетоводството на доставчиците. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Безспорно установен е предмета на процесните доставки, факта че данъка е начислен от доставчиците "Таурус" ЕООД и "Булколор" ЕООД, както и, че процесните количества газьол са предмет на последващи облагаеми доставки. Спорният момент е следва ли да бъдат кредитирани приетите по делото товарителници, пътни листи, експедиционни бележки към фактурите, декларации за съответствие на качеството на течните горива, които като частни свиделстващи документи се ползват с формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство, като не обхваща датата и мястото на съставяне на документа. В случая от процесуалния представител на ответника в настоящото производство е оспорена верността на съдържанието на посочените документи, а не автентичността им, поради което преценката за тяхната вярност следва да се направи след съвкупен анализ с останалите доказателства по делото. В конкретния случай както от преките, така и от предходните доставчици, в хода на ревизионното производство при извършени насрещни проверка са представени изисканите им от органа по приходите доказателства и писмени обяснения. Установено е, включително от заключението на приетата по делото ССЕ, че към всяка от процесните фактури са представени експедиционни бележки, които съответстват по дати, количества, данъчни основи и начислен ДДС и обща стойност, с изключение на ф-ра № 370/16.11.2007 г. Всяка от доставките е съпътствана с товарителница и пътен лист съответстващ на експедиционните бележки, с изключение на две фактури за които има издадени по два пътни листа в поредни дни и с маршрути до гр. Бургас и обратно. Относно приетите по декларации за съответствие на качеството на течни горива, с вносител "Инса ойл" ООД, приподписана от доставчиците на касатора и предходен доставчик, вещото лице е дало заключение, че посочените количества от доставчика в декларацията са същите както и фактурираните. От приетия по делото тристранен договор сключен на 15.01.2007 г. между "Булмат колорс" ЕООД, "Таурус" ООД и "Булмат" ЕООД се установява, че страните се договорят да осъществяват съвместна търговска дейност, като съгласно чл. 4, ал. 4 "Таурус" ООД и "Булмат колорс" ЕООД имат право да ползват складова база за горива и химикали на "Булмат" ЕООД за срок от един месец при всяка отделена сделка, като за това ползване не се дължи възнаграждение, а съгласно чл. 4, ал. 5 от същия договор страните се договарят, че при търговска дейност с горива и химикали при необходимост ще бъдат използвани служители и работници и на трите дружества без оглед на това кое и за чия сметка от трите договарящи дружества е сключило търговската сделка, като за това ползване на персонал не се дължи никакво възнаграждение. Настоящият състав намира, че от анализа на приетите по делото доказателства, представени и приети както в хода на ревизионното, така и съдебното производство се установява реалното осъществяване на процесните доставки. На първо място е оборено твърдението на органа по приходите за липса на идентичност на количеството промишлен газьол получено от предходния доставчик и доставено на касатора от преките доставчици. Видно от заключението на приетата по делото ССЕ относителното тегло на промишлен газьол по данни на НСИ е 0,85/1000 литра е равно на 850 кг./, а по данни на "Тис ойл" ООД е 0,8424 при 15 градуса/ 1000 л. е равно на 824,4 кг./. След изготвяне в табличен вид на количеството в кг. по декларации и по процесните фактури в литри, заключението е, че стоката по процесните фактури е придобита от преките доставчици на касатора. На следващо място неправилно съдът е приел, че липсват данни за заприходяване на стоката при преките доставчици. Действително такава задача не е поставяна на вещото лице, но видно от представените в хода на ревизията при извършени насрещни проверки на доставчиците надлежно заверени от счетоводител извадки от счетоводни сметки се установява, че процесните количества стока са били заприходени по дебита на сметка 304/2 /стр. 320, т. 5, стр. - стр. 204, т. 5/, поради което следва да се прием, че този факт е бил безспорно установен в хода на ревизионното производство. На следващо място от заключението на неоспорената ССЕ се установява, че получената стока е била заприходена в счетоводство на касатора по дебита на сметка 3041, като от изготвената таблица се установява, че получените стоки са продадени до м. 12.2007 г., като продажбите са отразени в СД и дневници за продажби през м. октомври, м. ноември и м. декември 2007 г. и данъка е начислен. При тези безспорни доказателства неправилно съдът е приел, че товарителници, пътни листи, експедиционни бележки към фактурите и декларации за съответствие на качеството на течните горива не доказват реалното осъществяване на доставките. От мотивите на съдебния акт може да се направи извод, че съдът е пирел, че товарителниците не отговарят на изискванията на чл. 89, т. 8 от Наредба № 33/03.11.1999 г. и чл. 18 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. Настоящият състав не споделя тези решаващи мотиви на АС, тъй като видно от заключението на вещото лице количествата по всяка от товарителниците отговаря на фактурираните количества, като транспорта е извършен от жалбоподателя, със собствен транспорт, поради което факта, че е издадена товарителница, без такава да се изисква по смисъла на чл. 89, т. 8 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и чл. 18 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, не налага на извода за целите на ЗДДС на липса на реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Като частни документи, посочените доказателства се ползват с формална доказателствена сила само досежно писменото изявление и неговото авторство, не и по отношение на датата и мястото на съставянето им и то само когато се декларират неизгодни за издателя на акта факти, но след обсъждане с останалите документи по делото, няма процесуална пречка същите да бъдат ценени като годни доказателства. В тази насока следва да се отчете обстоятелството, че основната част от документите съставяни в стокооборота между дружествата са именно частни доспозитивни или свидетелстващи, поради което доводът на касатора в тази насока е основателен. Твърденията на ревизиращите органи са, че волеизявленията, материализирани в тези документи, са неистински, тъй като според тях стоките са доставени, но събраните в хода на ревизията доказателства не го установяват. След като спорът между страните е относно верността на волеизявленията на лицата, съставители на частните документи, то проверката следва да бъде извършена чрез съпоставяне с другите безспорни доказателства. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 182 ГПК, според която вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, която ги води. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ТЗ редовно водените счетоводни книги и вписванията в тях се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговските сделки. Редовността на воденото от жалбоподателя счетоводство не е оспорена от ревизиращите органи, напротив констатирана е от тях и заключението на вещото лице. Редовността на воденото от неговите доставчици счетоводство, също не е било оспорено, след представените в хода на ревизионното производство счетоводни справки. Досежно довода на съда за липса на складова база при доставчиците, следва да се вземе предвид приетия по делото, но не обсъден от съда тристранен договор сключен на 15.01.2007 г. между "Булмат колорс" ЕООД, "Таурус" ООД и "Булмат" ЕООД и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. С оглед на изложеното, тъй като делото е изяснено от фактическа страна и допуснатите от съда процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствената сила на документите и кредитирането на заключението на вещото лице по назначената ССЕ, не налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, решението следва да бъде отменено като неправилно, поради противоречие с материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата и да се отмени РА. При този изход на делото на касатора за двете съдебни производства следва да се присъдят разноски, в размер на 5200 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 375 лева съдебни и деловодни разноски. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК