Решение № 8605 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2011 г.

Решение № 8605 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Български документи за самоличност" - МВР срещу решение № 4206 от 14.12.2010 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Константинка Стойкова Иванова, не е изразила становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отменил отказа на директора на Дирекция "Български документи за самоличност" - МВР, обективиран в писмо рег. № ЖИ-2059/10.08.2010 г. да отмени заповед № 2002008767/11.11.2002 г. на началника на Направление "Документи за самоличност и миграция", както и заповед № 2002008767/11.11.2002 г. на началника на Направление "Документи за самоличност и миграция", с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД на Константинка Стойкова Иванова е наложена принудителна административна мярка "да се откаже издаването (да се отнемат издадените) на паспорти или заместващите ги документи, тъй като лицето е длъжник по изпълнително дело № 12177/2001 г. на Варненски районен съд. Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателката е длъжник по посоченото в оспорената заповед изпълнително дело, като задължението й към този момент е в големи размери - над 5000 лв. и след като е била уведомена за постъпилото искане от съдия - изпълнителя при ВРС за прилагане на ограничителна мярка не е представила надлежно обезпечение. По делото не са представени доказателства на жалбоподателката да е съобщено за издаването на процесната заповед. С молба от 17.06.2010 г. жалбоподателката е поискала да бъде отменена наложената й ограничителна мярка. След получаване на отрицателно становище от съдия - изпълнителя при ВРС, административният орган с писмо рег. № ЖИ-2059/10.08.2010 г. е уведомил жалбоподателката, чрез пълномощника й, че не са налице основания за отмяна на приложената ПАМ. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че отказът на директора на Дирекция "Български документи за самоличност" - МВР да отмени по реда на чл. 78а от ЗБЛД заповедта, с която на жалбоподателката е наложена ПАМ на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД е незаконосъобразен. В тази връзка е изложил съображения, че с присъединяването на България към Европейския съюз се въвежда задължението на страната да транспонира в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на гражданите на съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите - членки. След анализ на приложимите разпоредби от ЗБЛД и Директива 2004/38, съдът е приел, че ограничаването на правото на свободно придвижване на жалбоподателката чрез приложената на основание чл. 76, т. 3 от ЗБЛД ПАМ противоречи на нормата на чл. 27 от Директивата. Така мотивиран съдът е отменил отказа на директора на Дирекция "Български документи за самоличност" - МВР по чл. 78а от ЗБЛД. По същите съображения съдът е приел, че следва да се отмени като незаконосъобразна и оспорената заповед 2002008767/11.11.2002 г.. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Твърди, че оспореният административен акт, с който на лицето е приложена ПАМ по чл. 76, т. 3 от ЗБЛД е бил издаден в съответствие с нормативните разпоредби, действали към този момент. В хода на касационното производство с писмено становище заявява, че след постановяване на решение № 2 от 31.03.2011 г. по конституционно дело № 2 от 2011 г., наложената ПАМ на Константинка Иванова е отменена със заповед № 11003770/12.05.2011 г., като прилага заверено копие от нея. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че обжалваното решение е правилно в частта, с която е отменен отказът по чл. 78а от ЗБЛД на директора на Дирекция "Български документи за самоличност" - МВР и недопустимо в частта, с която е отменена заповед № 11003770/12.05.2011 г. на началника на Направление "Документи за самоличност и миграция". Съдът правилно е приел, че оспореният отказ по чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД е незаконосъобразен. След постановяване на заповедта по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД България е чл. на ЕС, с оглед на което съдът правилно, в съответствие с текста на чл. 142, ал. 2 от АПК е съобразил настъпилите нови юридически факти от значение за делото, а именно Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки. При сравнение на предвиденото в чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД ограничение с чл. 27, § 2 и 3 от Директивата, включително с оглед практиката на Съда на ЕС, е видно, че наложената на жалбоподателката принудителна административна мярка не отговаря на изискванията на Директивата за цел, пропорционалност и съображения с оглед на личността. Редакцията на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД - впоследствие пренесена в нормата на чл. 75, т. 6 от същият закон не кореспондира с допустимите ограничения на чл. 27 § 1 от посочената директива, поради което и в съответствие с принципа на примата на правото на Европейския съюз обоснована е констатацията на съда, че наложената по отношение на оспорващата Иванова ПАМ следва да бъде отменена. Основание за отмяна за процесния административен акт се черпи и от решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), с което разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД е обявена за противоконституционна. С влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на посочената разпоредба и при висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното решение и да остави без приложение нормата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД. Ето защо съдът правилно е отменил отказа на административния орган да отмени приложената ПАМ на жалбоподателката, поради което решението в тази част следва да се остави в сила. Следва да се отбележи също, че видно от представената пред настоящата инстанция заповед № 11003770/12.05.2011 г. на директора на Дирекция "БДС" е отменена заповед № 02008767/11.11.2002 г., поради което не се налага връщане на преписката на административния орган за произнасяне по искането на жалбоподателката Иванова. По отношение на оспорването на заповед № 2002008767/11.11.2002 г. на началника на Направление "Документи за самоличност и миграция", настоящата инстанция намира, че същото е процесуално недопустимо поради просрочие. Независимо, че по делото няма данни към кой момент е съобщена заповедта на жалбоподателката, безспорно е, че с молба от 17.06.2010 г. същата е поискала от административния орган да я отмени. Следователно към този момент жалбоподателката е запозната с акта, поради което и при условията на чл. 140, ал. 1 от АПК е имала възможност да го оспори по съдебен ред. Срокът по чл. 140, ал. 1 от АПК е изтекъл на 17.08.2010 г., а жалбата до съда е подадена на 03.09.2010 г. При това положение се явява просрочена и съдът е следвало да я остави без разглеждане в тази част. Ето защо, решението, постановено по недопустима жалба, в тази част е недопустимо и следва да се обезсили, като се прекрати производството. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,