Решение № 15371 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16438/2010 г.

Решение № 15371 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16438/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на МВР - Велико Търново срещу решение № 490 от 15.11.2010 г., постановено по адм. дело № 691/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Ответникът - Димитър Красимиров Шарков, от гр. Свищов, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът намира същата за основателна. С оспореното решение състав на Административен съд - Велико Търново е отменил отказ на директора на ОДМВР - Велико Търнов, обективиран в писмо изх. № Я-13719/06.08.2010 г. да отмени наложена с влязла в сила заповед № ЯЗ-2992/30.11.2009 г. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 75, т. 6, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). За да мотивира този правен резултат, съдът е приел, че наложената ПАМ противоречи на общностното право. Същото е неделима част от правния ред, приложим в страната и по аргумент от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, законосъобразността на мярката е преценена с оглед правният статус на адресата като гражданин на Европейския съюз - Арг.: чл. 20, § 1 и чл. 21, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 3, § 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки. Съобразявайки приоритетно първичното и производно общностно право, съдът е приел оспорения отказ за отмяна на забраната за напускане на страната по отношение на държавите-членки на Европейския съюз, за незаконосъобразен. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че разпоредбата на чл. 75, т. 6 (неправилно посочена като чл. 76, т. 3) ЗБЛД противоречи на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО, като е приложил актът на вторичното общностно право, отменяйки оспорената заповед в частта й по отношение държавите - членки на Европейския съюз. В останалата част е преценил актът за законосъобразен - постановен при наличие на законоустановените предпоставки. Решението е правилно, макар и не по изложените от съда съображения. Между страните няма спор, че по отношение Димитър Красимиров Шарков със заповед на директора на ОДМВР - Велико Търново е наложена ПАМ "Забрана за напускане на страната" до отпадане на основанието. Заповедта е влязла във формална законна сила. Следователно правото на българския гражданин Шарков на свободно придвижване по 35, ал. 1 от Конституцията и чл. 33, ал. 1 ЗБЛД е ограничено въз основа на индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма - Арг.: чл. 79, вр. с чл. 78, ал. 1 ЗБЛД. В рамките на настоящото производство е недопустимо да се обсъжда законосъобразността на този административен акт и разпоредените с него правни последици в контекста на изискванията на общностното право и по-специално чл. 27 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки. Обратната теза би довела до подмяна на предмета на съдебен контрол с осъществяване на косвена преценка за законосъобразност на влязъл в законна сила административен акт, както и до преквалифициране на приключени правоотношения. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (Арг.: чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия. На плоскостта на изложеното, по отношение Димитър Красимиров Шарков, на основание чл. 75, т. 6 ЗБЛД е приложена преустановителна ПАМ, чиято цел е да осуети продължаването на започнало и продължаващо правонарушение. Преустановителните административни мерки се прилагат в случаите на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но не е било приключено в момента на вземане на мярката. Целта е да се пресече продължаването на конкретното закононарушение - в случая неизпълнение на подлежащи на принудително изпълнение съдебни актове, по силата на които Красимир Шарков е осъден да заплати парични задължения в големи размери към български юридически лица (търговски банки), за които си задължения не е представил надлежно обезпечение. Мярката е приложена под прекратително условие - до отпадане на основанието и няма спор, че Шарков търпи наложеното й ограничение. Съгласно чл. 78а, ал. 1 ЗБЛД, органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на ПАМ, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени. С ал. 2 на чл. 78а ЗБЛД е предвидено, че ПАМ се прилага или отменя след получаването на акта по ал. 1. При тази законова рамка, със заявление № Я-12936/30.06.2010 г. (л. 9) адресатът на ограничителната мярка е поискал от административния орган да отмени ПАМ, наложена на основание чл. 75, т. 6 ЗБЛД. Изискано е становище от частния съдебен изпълнител по чиято инициатива е приложена мярката (л. 13 и л. 14). Независимо, че това становище няма самостоятелно правно действие по отношение възможността за отмяна на мярката за административна принуда, административният орган следва да го изиска и прецени, ведно с останалите релевантни към основателността на искането юридически факти. При всички случаи и във всеки един момент компетентеността на административния орган да преразгледа мярката при промяна на обстоятелствата съществува, като преценката подлежи на съдебна проверка по реда на АПК. С решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД е обявена за противоконституционна. Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, законът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила. По аргумент от противното от ал. 3 на същия текст, частта от закона, която противоречи на Конституцията се обезсилва и загубва действието си, т. е. престава да действа занапред. На основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) решенията на този съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, т. е. важат спрямо всички. При преценка на въздействието на решението спрямо правните последици, възникнали от държавни актове, правни сделки и други юридически факти, основани на противоконституционния закон през периода на неговото действие, следва да се има предвид, че влезлият в сила държавен акт (в случая индивидуален административен акт), запазва своето правно действие. Макар и издаден въз основа на такъв закон, актът остава в сила. Същевременно неговите правни последици произтичат от правна норма, обявена за противоконституционна, т. е. издаден е на отпаднало основание. Този новонастъпил юридически факт, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, следва да се отчете като правопрекратяващ досежно възможноста за в бъдеще адресатът да търпи ограничение, произтичащо от обезсилена законова норма. След влизане в сила на решението на Конституционния съд и доколкото ПАМ е наложена под прекратително условие (до отпадане на основанието), обезсилването на законовата норма съставлява основание за прекратяване на действието й, което може да бъде разпоредено единствено от органа, издател на заповедта за прилагането й. От установените фактически обстоятелства и направения правен анализ следва извод, че оспореният отказ е бил формиран в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. Като е достигнал до същия правен резултат, Административният съд е постановил правилно решение. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като се имат предвид изложените от настоящата инстанция мотиви. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,