Решение № 15248 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8657/2011 г.

Решение № 15248 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8657/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Петров Конов от гр. Славяново, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Найден Найденов от гр. Плевен, срещу решение № 242 от 04.05.2011 г. по адм. дело № 119/2011 г. на Административен съд - гр. Плевен и по частна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Плевен, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Елеонора Валентинова Радулова, срещу определение № 383 от 26.05.2011 г. по същото адм. дело № 119/2011 г. на Административен съд - гр. Плевен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу определение по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението, оспорено с касационната жалба, Административен съд - гр. Плевен е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Йордан Петров Конов срещу решение № 56 от 11.01.2011 г. на директора на РУСО - гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 1700 от 15.09.2010 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО, с което е постановен отказ да бъде изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, каквото искане е направил със заявление вх. № МП-2447 от 30.07.2010 г. За да постанови този резултат Плевенският административен съд е приел, че за процесния период (01.01.1988 г. - 31.12.1990 г.) липсват данни по смисъла на чл. 40, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за получавано от Йордан Петров Конов допълнително възнаграждение за прослужено време, а писменото заключение на експерта по назначената съдебно-икономическа експертиза в частта, в която е определен процент на дължимото допълнително възнаграждение и неговия размер почива изцяло на предположения и на логически заключения. Решението е правилно по своя краен резултат. И Плевенският административен съд, и страните по делото, не са обсъдили въпроса по какъв начин твърдяното от жалбоподателя допълнително възнаграждение за прослужено време ще обуслови изменение на отпуснатата му пенсия дори да бъде установено по размер. Доказаният от жалбоподателя доход за времето от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г. е използван при определянето на неговия индивидуален коефициент (чл. 70, ал. 3 КСО), защото в представеното от него удостоверение обр. УП-2 изх. № 0018 от 17.07.2006 г. на Община Пордим е посочено изрично, че върху този доход са внасяни осигурителни вноски по държавното обществено осигуряване за всички осигурителни случаи, т. е. този доход е осигурителен. При определянето на индивидуалния коефициент се взема предвид не доказания размер на получен доход от трудово възнаграждение, а доходът, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето. Процесният период 01.01.1988 г. -31.12.1990 г. несъмнено е до 01.01.1997 г. и затова същественото е да бъде установен доходът, върху който са внасяни осигурителни вноски, т. е. установяването на допълнителното възнаграждение не е достатъчно - необходимо е да бъде установено, и че върху това допълнително възнаграждение са били внасяни осигурителни вноски. Полученият доход като размер е релевантен за прослуженото време след 01.01.1997 г. (чл. 70, ал. 3, предл. последно КСО), но не и за времето преди тази дата. В случая жалбоподателят настоява, че е получавал допълнително възнаграждение, но дори не твърди, че върху него са били внасяни осигурителни вноски. Данни за внасяни осигурителни вноски не се съдържат и в заключението на в. л. Венелина Димитрова Габровска, въпреки че на стр. 3 (долу) е вписан принципно правилният извод: "Размерът на пенсията за трудова дейност е в пряка зависимост от приноса на лицето в общественото осигуряване - от неговото ТВ или доход, върху който са правени осигурителни вноски (осигурителен доход)." След което в т. 5 на заключителната част вещото лице прави произволен извод, че "средномесечният осигурителен доход с клас прослужено време е в размер на 11403,60 лв." Независимо от изложеното до тук настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя извода на Плевенския административен съд, че в случая вещото лице е изградило заключението си на логическото съждение "щом като правото на клас (допълнително възнаграждение за прослужено време) е нормативно установено, то значи и жалбоподателят е получавал такова, а щом като осигурителни вноски са били дължими върху брутното трудово възнаграждение, те са били дължими и върху начисленото допълнително възнаграждение за прослужено време". Съждението обаче не е факт, а правилото на чл. 40, ал. 2, изр. 1-во НПОС е императивно: "Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО." Писменото заключение на в. л. Венелина Димитрова Габровска, както вече се каза, не е основано на такива доказателства. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С определението, оспорено с частна жалба от директора на РУСО, Плевенският административен съд е отхвърлил искането на този административен орган да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. То не е съобразено със задължителното тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 235, ал. 1 АПК въпросът по частната жалба следва да бъде решен по същество като се съобрази обстоятелството, че в първоинстанционното производство директорът на РУСО е бил представляван от юрисконсулт. В съдебното заседание от 10.11.2011 г., проведено от касационната инстанция, директорът на РУСО не е представляван от юрисконсулт, поради което за тази инстанция не следва да му бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,